След голямата воина в средната земя описана във великата книга на историите.Всички се бяха променили
коренно.Г-н Билбо Бегинс отдавна се бе споминал и всичкото му останало богатство вече беше в рацете на
Фродо.За тези които не са наясно с историята на средната земя Фродо бегинс беше този които
доказа че и наи-малкия човек може да преобърне хода на света.Фродо отдавна не се бе виждал със старите
си приятели с помоща,на които беше спасил света вече бяха спрели да си пишат и тои се чувстваше
самотен.Така и не бе успял да се ожени.
След дълаг период мислене и разсъждаване тои реши да се върне в графството и да се сабере
отново със старите си приятели.Събра всичките си ценни неща в една торбичка и реши да потегли след три дена.
През тези дни станаха много неща.Саседа му Трудолюб Косачов реши,че трябва да използва
приключенията на Фродо за приспивни приказки на децата си и Фродо трябваше да обяснява
за всичките си преживявания за назгулите,за Арагорм,Гимли и Леголас и за подвластния на
пръстена но иначе добър Ам-гъл.
Освен досадния сасед Фродо трябваше да си оправи сметките и да плати всички данаци.
След като свърши всичките си задачи и беше готов да тръгне когато на вратата се почука.
Фродо отвори очуден от това че го търсят толкова късно и с радост съзря своя стар приятел
Гандалф.За нещастие тои носеше лоши новини.
Част 1з
Гандалф влезе намръщен и сериозен както прави винаги когато е разтревожен.
-Какво е станало-попита господин Бегинс
-За нещастие нося лоши новини.Нещо се раздвижва откам портите на Мордор
-Но това е невазможно всички видяхме какво стана с окото и с цял Мордор
-да но това не означава нищо орди от Орки са видени да минават през селата,които се
намират в близост до корена на злото.
-Орки?! Всички орки бяха избити
-Явно не е така нещо става и ме плаши;Разбрах,че ще се връщаш в гравството но от това вече
няма нужда
-Защо-каза Фродо очудено
-Защото аз ти доведох графството тук зада започнете едно ново приключение
Тогава вратата се отвори и влязоха Мери,Пипин и Сам.Всички много се зарадваха и до края на деня
разказваха какво е станало с тях.
Оказа се че следкато фродо си е заминал Мери иПипин са отишли в Исенгард да помагат
на дарвобрад със възтановяването на ентите и пазенето на саруман и само Сам е останал
в гравството. Гандалф обаче прекъсна разговора им с думите:
-Няма време за приазки варвете при Крал Арагорн там ще са и останалите от бившата задруга.


ОЧАКВАИТЕ ЧАСТ ВТОРА УТРЕ

абе готино е.но нещо липса.не се усеща историята.незнам.иаз ве4е ги пиша едни глупости.аре 4акам следващата 4аст

Tова е първатами подобна "творба" ще се опитам другите части да са по-готини аз вече пиша втората

Ето я и втората част явно няма много фенове на властелина но все пак:
Те тръгнаха напът към Гондор кадето трябваше да се срещнат с Арагорн и другите от бившата задруга.
Парвите два дни нестана нищо интересно.Покрай тях се мяркаха само търговци запътилисе
към близките градове да предлагат стоката си.Но един ден докато Сам Мери Пипин и Фродо(Без Гандалф)
Вървяха по пустите улици и плачеха за почивка в далечината се чу тропот от конски копоита.
-Още тарговци-каза си Мери
Но незнаино от каде изкочи Гандалф и започна да им говори спокоино но и с тонка на напрежение в акцента
-Отдрапнете се от пътя и застанете мирно ако трябва до ри не дишаите
-Но защо отговориха хобитите в един глас
-Изпалняваите-сопна се ядосано Гандалф и те бяха принудени да се от местят от пътя.
Всички зюастанаха на поляната до пътя и тръпнеха в неочакване да видят каква е причината за притесненията на магьосника
И точно когато Мери се почеса от недоумение и беше готов да се варне на пътя и да продалжи пътя си
всички чуха нещо познато и ужасяващо,нещо което ги накара да излязат от кожите си от страх
,едно стенание което те никога нямаше да забравят.Черните конници пак бяха тук и минаха покраи
хобитите и магьосника без дори да се спрат.
-Как е възможно нали те бяха погубени-сопна се стреснато Пипин
-Някои ги е призовал със силата на Саурон и им е дал нова мисия.Историята се повтаря каза разтревожено
Гандалф.
Седнаха на същата тази поляна да се успокоят и хапнат за около половин час когато се наложи
пак да потеглят. Дълго разговаряха за неочакваната среща с врага.Решиха да се отклонят малко от пътяси за да предопредят Елронд
за надвисналата опасност.
Когато пристигнаха в Ломидол и разказаха всичко на елфите но никои не им повярва освен един млад елф.Дори великия
Елронд не взе на сериозно историята на героите.След като разбраха че тук няма да намерят помощ решиха да продалжат кам
Гондор.Но те незнаят че от Ломидол освен тях тръгна още някои.След като тръгнаха нещастни но засметка на това сити от Ломидол
Решиха да минат напряко през планините защото бяха изгубили много време.Варвяха около един-два часа без дасе случи нищо когато всички забелязаха
че гандал пак е изчезнал някаде.Продължиха умарлушени и без особено настроение към планините.Стигнаха невредими дотам но им претстоеше да ги
пресекат което не беше много лесно.Докато варвяха запаситеим бяха започнали да превършват и вечерите трябваше да се примиряват с малкото което имат.
Минаваха до реки но ги беше страх да ловят риба от там защото незнаеха от каде идва тази вода.
На следващия ден стигнаха до един тесен проход но пътя бе6е препречен от един голям камък
тук трябваше да се помисли ако се върнеха щяха да загубят ожасно много време и затова оставиха тази мисъл настрани.
Тогава се дочу силен трясък и към тях се приближи един трол голям два пъти колкото
скаката препречила пътя.Те веднага се скриха зад камака до които бяха се настанили.
Трола отиде до скалата погледная очудено и реши да я премети но тогава подуши хобитите отиде точно до
тях и им каза:
-Кои сте вие и какво правите на моя земя
-н-н-ние просто минаваме оттук напът за Гондор-Измънка Мери
-НЕ вие сте крадци и знаетели какво правя аз с крадците.....украсявам си къщата с тях.
-Не те лъжем отиваме кам Гондор какво можем да направим за да не нни убиеш.
-впрочем има едно нещо вище какво аз ще отместя камака
-благодаряти
-ако намерите кои краде от мен и ми го доведете ако сте вие ще си проличи сагласни ли сте
-добре нали нямаме избор
-добре каза трола и закрачи в другата посока.
Фродо и компания се чудеха какво да правят когато Сам измисли.Идеятаму беше да отидат в колибата на трола и да видят
дали някои ще влезе
Не я търсеха дълго тя беше голяма пещера осеяна с трупове героите се настаниха вътре въпреки смрадта на мърша.
По някое време всички са заспали но лек шум пробуди Фродо и тои видя някаква сянка която се
движеше в тъмнината.Фродо пробуди и останалите и тихо издебнаха крадеца скочиха отгорему и го повалиха
и с иизненада разбраха че това е елф.Тои им обясни че е тръгнал след тях още от Ломидол и ги е преследвал
дотук и не е искал да краде но докато са се разправяли с елфа в пещерата наистина влезе някои друг.
Само елфа го осети и извади лъка си истреля една стрела в тъмнината и с нея прониза ръката на крадеца след това
хобитите скочиха върху него и го повалиха.
Крадеца беше уловен и оставен в пещерата след като трола се пребра и видя улова на полуръстовете много се зарадва взе
крадеца(които беше човек) и влезе с него в една стая.Не след дълго трола излезе но сам.
И безмълвно оттегли скалата от пътя на героите.След няколко дни те вече бяха в гондор кадето ги
чакаха Арагорн,Гимли и Леголас

Добро е При положение , че по принцип не си падам много по Властелина и целия му замисъл.. Да определено го бива особено след като казваш , че е първата ти творба в такъв стил. Няма нужда да слагаш творба в `" "` Ти си вложил усилия , време , внимание в нея и именно за това тя е достойна за уважение без кавички.

Mерси аз вече савсем се бях отчаял но по принцип ако ще пиша нещо то е по-хумористично харесвам властелина но това е първото ми подобно произведение.

Няма място за отчаяние - смело напред и нагоре!

Еми ето продължението поне докадето съм стигнал:
Както вече казахме в гондор бяха останалите от бившата задруга и чакаха хобитите.Но новините се
разпространяват много бързо и вече всички в Гондор знаеха за вазвръщането на черните конници.
Арагорн беше много притеснен от тази мрачна вест и също като хобитите реши да прати вест на
Елронд.Тои изпрати трима вестоносци зада бъде сигурен че Елронд ще получи това съобшение.
Точно когато вестоносниците напуснаха замъка пристигнаха Гимли и Леголас.Арагорн ги посрещна
както подобава със храна,пиене и легла.Дълго време си говореха за миналото но Арагорн реши да
обърне темата в друга насока:
-зняаетели какво се е случило около едно село тук в околностите
-какво-казаха елфът и джуджето в един глас
-конници
-Е!? конници колкото щеш тук
-Черни конници.....Назгули
-Какво...как невъзможно извика Леголас та нали видяхме как бяха погубени.
-Явно несме-изрече мрачно Арагорн,и с това сложи краи на разговора.
Стана късно и всички трябваше да си лягат а Хобитите още не се бяха появили.
Всички вече бяха започнали да се притесняват за тях но неможеха да направят нищо освен
да си легнат и да се надяват нищо да не им се е случило.
На следващия ден в града пристигна един от испратените вестоносци и разказа своята
история:
Вървяхме тримата към Ломидол и пристигнахме там без почти никакви проблеми имаше
само група от два-три вълка но ние се справихме с тях.Пристигнахме и тримата в дома на Елфите.
Елронд заяви че и други са идвали да го усведомят но тои не е повярвал и сега сажалява за това.
Каза че вече е сигурен в истинуста на опасността и ако искаме ще прати група от елфи когато имаме
нужда от тях.Тръгнахме си от там щастливи че сме доставили новината и че носим добри вести когато
на около пет километра от града бяхме нападнати от орки и само аз оспях да се измъкна насред
суматохата и ето ме тук сега но маи ме раниха в раката защото сега не я усещам.
-Благодаряти вестоносецо отиди при медиците да ти оправят раката.
Около половин час след завръщането на вестоносеца пристигнаха и хобитите.арагорн ги прие
в замака и им разказа какво се е случило с вестоносците но никои нямаше идея от каде са дошли
всички орки.Тогава с гръм и трясак влезе Гандалф и първите му думи бяха"ТРЯБВА ДА ЗАМИНЕТЕ ВЕДНАГА"
Най-накрая всички отново се сабраха и бяха готови пак да опазят средната земя от Орките
и назгулите.

Ето края на този текст:
Потеглиха и всички бяха весели поради срещата си макар и тя да беше по мрачен повод.
Взеха една група от 20 воиника и тръгнаха напът кам Мордор.Никои не вярваше,че саурон се
бе вазвърнал и дори не се сетиха за такава възможност.Вървяха пколо три дена без да им се случи
нищо опасно или съмнително но наследващия ден видяха нещо.Един търговец мина покраи тях но лицето му
беше закрито и не се виждаше нищо и когато елфът(които по-рано беше проследил хобитите)
реши да си купи нещо търговеца отказал намръщено.Същата вечер задругата остана на една поляна
до която имаше и гора там щяха да пренощуват.През нощта Фродо се сабуди и с очудване забеляза че
всички бяха будни чуваше се някакъв странен шум.Останалите си говореха за младия елф
защото него го нямаше всички се бяха притеснили а Сам се каеше защо са го взели след като е
неопитен.Но разговора им беше спрян от десетина орка единия от които беше хванал
елфа и го даржеше.Арагорн извади меча си и беше готов за бои.Също и леголас,Гимли и всички хобити.
Жилото светеше много силно дори може да се каже че заслепяваше дори и орките.
Боят започна но за изненада на всички свърши много бързо.Орките сякаш паднаха нарочно.
Но никои не обърна внимание на това.Преди да си легнат пак Фродо забеляза че жилото още свети
но не сподели това с никого.
На сутринта потеглиха с нови сили и повишено настроение породено от разгрома над орките.
Всеки от тях се хвалеше какво е направил при битката само бившият заложник елфа не беше в настроение.
Жилото на фродо все още светеше но тои неможеше да си го обясни.
Когато вечерта бяха запалили огън и пекоха хванатата през деня риба се чуха тропоти на копита.
Огъня веднага беше загасен и всички млъкнаха.Това бяха насгулите те явно търсеха нещо.
Този път те се спряха пред групичката(за разлика от последната им среща) но неочаквано една стрела премина право през раката не единия.
Чу се страшен писък по-зловещ отколкото го помнеха всички.Хобитите се бяха вцепенили от страх и недоомение защото стрелата не
беше на Леголас,самият тои се беше вдървил защото много от давна не бе водил битка и рефлексите му не бяха така изострени както
преди.Стрелата идваше от лъка на неочаквания спътник.Елфът беше разярен постоянно изтрелваше огнени стрели по вераговете си
след като сваршиха всичките му стрели изкара острия си като браснач меч от ризницата си
щеше да насече противницитеси напарчета ако Сам и Фродо не го бяха спрели.
Никои незнаеше накакво се дължеше тази ярост но и никои не дръзваше да го попита.
Не оставаше много до мордор около 2 дни до края на пътя нямаше други препятствия освен едно несаществено.
Портите на мордор бяха застопорени.Никои неможеше да ги отвори решиха да пренощуват
пред портите и наследващия ден да решат какво да правят.
На следвеащия ден с изумление разбраха че портите са отворени.Извадиха мечовете и лъковете си и готови за бои
влязоха в мрачната земя.
Вървяха около десет минути когато пак се натъкнаха на конниците които с нови сили бяха готови за бои.
Вестителите на злото се понесоха с бясна скорост към приятелите но незнаино защо отминаха покраи тях все едно не са ги усетили
и се забиха направо в елфа започна усилена битка.
Изведнъж точно когато разгромът на конниците беше близо елфът се секна и сякаш цялата му сила се изпари.Пот него изпадна някаква верижка
Фродо я взе и забеляза че на нея има закачен пръстен много подобен на великия които беше изгорен преди години.
Тогава всичко му се изясни ето защо жилото е светило постоянно злото не се криело в конниците
а в елфа.Само не му било ясно защо конниците се биели с него.Без много мислене фродо взел жилото и се включил в боя
НО на страната на конниците.Всички били учудени от тази негова постъпка но когато елфа наи накрая паднал на колене и нямал сили
да продължи боя Фродо оставил пръстена настрани и обяснил всичко на останалите.Но от много приказки нищо добро.Докато
си говорели краля на конниците взел пръстена
-НЕЕЕЕЕ-извикаха всички
но вече беше късно но за очуда конника захвърли пръстена вдигна меча си,замахна и се оказа ,че този пръстен
не е здрав колкото великия.Веднага се разби на части и тогава се случи нещо което никои няма да забрави.
Всички конници претърпяха трансформация чуваха се силни приглушаващи звуци но накрая пред героите
се появиха деветте изгубени крале.Те разказаха всичко на героите ни
-Благодаря ви господа вие ни отървахте от вековни мъки.Този елф открадна деветте пръстена на хората
(нашите пръстени)и това ни изкара от гробовете ни.Тои искаше да бъде като великия Саурон
и да ни окове като негови служители.Но и ние не очаквахме да се получи това при унищожаването на пръстените.
Когато изрече тези думи кралят се затича замахна с меча и отстрани главата от раменете на елфа.

Всички се прибраха в Гондор освен кралете те се разотидоха в техните градове.Гандалф ги чакаше на портите
вече разбрал како се е случило.
-Извинете че ви изкарах на безсмислен поход явно с годините ставам много самнителен.
Явно мира в средната земя скоро няма да бъде нарошен.

КРАЙ

Ами какво да ти кажа. Идеята ти е супер. НО! Реализацията ти яко куца. Просто не си се постарал достатъчно. Ще се обоснова. Ако прочетеш отново КРАЯ на властелина ще си спомниш някои интересни факти, които си противоречат с разказа ти. "Наминали през Елронд???"(перефразирам го). Е как ще стане при положение, че ВСИЧКИ ЕЛФИ В КРАЯ НА ФИЛМА СЕ ПРЕСЕЛВАТ И НИКОГА НЕ МОГАТ ДА СЕ ВЪРНАТ! Има и други дразнещи грешки. Правописа също ти куца. НО! Ако поправиш сценария, действаш по - кротко - целта не е да завършиш разказа в 3 епизода (+ -). Все пак е продължение на Толкин. В разказа ти няма достатъчно описания и действието се развива твърде бързо. Нещо недопустимо за продължение на Толкин. Извинявай но ако се захванеш с продължение на този велик автор поне изпипвай всичко. Иначе просто.... Но да спра с критиката. Направи НАНОВО всичко и го постни в един по - голям мини разказ. Направи го като хората и никой няма да спести суперлативите си към теб.
П.П. Не се заяждам! Само градивна и обоснована критика!