Времето. Тази сила задвижда света, всичко е подвластно на времето. Вековете се менят, спомените се затриват под всесилната сила на времето. Дори съдбата не е в състояние да противоречи на времето. Всичко се забравя, потъва в дълбините на вековете, превръща се в легенди и предания, вписани в нескончаемата история, като дори и те чезнат, когато времето реши. Велики подвизи и епични битки тънат в забрава, поради прищевките на времето. Епохите и вековете се менят, но времето остава над всичко това, то командва това. То може да биде оприлчено като нескончаем извор - извират и извират нови струи, но след време попиват, изместени от други, след като и те са прибавени към многопластовата тинеста почва. То може да биде оприличено също така на колелото на каруца - тя се върти ли, върти, като по пътя му се срещат камънаци, дупки, пясъчливи мравуняци и буци, но те отминават, като ги заместват нови, но колелото продължава да се върти, ли върти… Времето може да биде оприличено и на множество други, познати нам неща, но в същото време то е несравнимо, уникално. Мъгливите завеси, които крият тайната на времето могат да паднат, но в същото време то е мистериозно и неразгадаемо. Никога няма да знаем всички мистерии, заобиколили времето, като глутница вълци, беззащитна сърна, но същевременно ще се домогнем до тайната за пътуването, за преминаването между различните векове. Рано… Или късно… Но ако времето пожелае, тази тайна, този съкровен, блян на хората може да остане завинаги зад кулисите на времето. Но когато говорим за времето понятия като "никога" и "винаги" са относителни. При времето тези думи не съществуват. Защото нишката на времето е нескончаема, нито може да бъде да биде разкъсана, нито може да биде разединена на две. Във мистичната шарка на времето съществува минало, съществува настояще, съществува и бъдеше, но заедно с това в тази плетеница на времето не се различават тези понятия. Те са впримчени в тази шарка, както муха в лепкавите мрежи на паяка, веднъж, втъкнати, повече не може да се затрият, това не е някакъв лист хартия. Но колкото и да се разисква това, времето си остава главната сила, която ни задвижва, която, веднъж подела, не може да биде спряна…
…посветено на Колелото на времето…

Наистина е станало доста добро харесва ми...явно Колелото ти влияе добре...като предистория е многообещаващо...надявам се да доосъществиш замислите си!Давай!

абе мат ще довършиш ли старкрафта или да го забравяме

Това трябва да го питаш в другата тема, не в тази!
А сега относно творбата: Ами добре използвани думи и сравнения, приятен за четене стил, т.е. добре си намирал думите, а не си правил хиляди повторения, които дразнят. Браво за това, явно имаш способноста да намираш думите, което пък ти открива доста хоризонти "с перо в ръка". А за самия смисъл ще кажа, че беше много тъпо и с нищо не ме заинтригува. Нито каза нещо ново, нито нещо интересно, нито нещо по запленяващ начин, нито нищо! Просто ми се струва, че беше едно безсмислено плетене на красиви думи. Ама наистина беше лишено от всякакъв смисъл, щото ми сравняваш времето с епохите, вековете и т.н., а те самите представляват времето, т.е. сравняваш нещо със самото себе си, а пък после казваш, че двете неща са различни. Ако оправиш и "това, което казваш", а не само "начина, по който го казваш", ще се получи нещо наистина много добро!