Prologue



Dark... Cold... Rain...
I could feel the rain hitting me with power. I restless. No power left. Lying in the mud. Thinking. Thinking why did it end like that. Me in the middle of nowhere. NO roads, no houses, no people. Nothing. Nobody to help. Just me and the nature. A flashing light distracted me. In seconds a brutal sound ran into my ears living an echo. It was colder.
The rain seemed to get more powerful every time a raindrop hit me on the back. Another lightening. Stronger one. This time I closed my eyes. Then the picture of my daughter came rushing into my mind. I started crying. Sobbing. My mouth filling with water from the raindrops. Pathetic. Me crying, lying with no power. Never expected it. All my life I thought I was going to make it. Another thunder pierced my ears.
Closing my eyes…
CHAPTER 1.

As a kid I was always the famous one. In school everybody knew me. Lots of friends.
My first school: Trembleton Elementary. There in that same school I had my firs book, first fight, first teacher. I loved it. My family was a happy. My dad working at the factory, mom at the shop on 19th street. Big house. A front porch which I hated deeply in my soul.
This sound. All my god the sound of the porch when foot stepped on it. Unbearable sound going straight into your mind. Me and my brother going to the same school. Two blocks away. As always something was supposed to be wrong. My friends didn’t think of my brother as a person. Too smart for us I guess. We went everywhere without him. Not carrying for him. Poor us. Poor me.
*********************************************************************
Why all the rain. Still dark. No sign of the sun. If I could just hide somewhere. That was too much. I couldn’t move. My legs, my arms… Nothing….
The poison was working well. Hours maybe minutes were left. All I could do was think. All the time I had left was just to think. Thinking about my life.
Was it worth it?

Първата дума от разказа е ника ми
А за разказа, ако ти си го писал е много добър. Давай в същия дух! На английски пишеш по-добре (как прозвуча ).

Ами да аз съм го писал.И да на Английски пиша по добре.И да звучи гадно но е истина.Вече не мога да пиша на български както преди.
Странно мислех че повече хора ще го харесат.То май само ти си го чел.Жалко.

Готин е! Поздравления! Ще пишеш ли още?

П.с.
Имаш малко граматически грешки ама това не пречи на читателя да разбере за какво става въпрос. Още веднъж БРАВО!

Много е добро.Хареса ми,чакам продължение

ПП-може да нямаш толкова отзиви заради английски,който не всички владеят добре

Готин е разказа, ама грешките доста дразнят. Трябваше да се съсредоточа, за да разбера какво си написал. Няма да е зле да го редактираш, ако можеш (или искаш). Иначе ми харесва!

Леле какво доживях...да можеш да пишеш на английски по-добре от колкото на роден език.. А за разказа - поздравления!

нужно ли беше да е на Английски, поздравления за знанията ти, ама внасяш смут най- малко у хората,
които не знаят езика, но и засягаш националната ми гордост

Засягам националната ти гордост??????
А за грешките-проверявах 5 пъти със АБС чек и не показваше нищо,странно.

Във понеделник очаквайте продължението.
Ще е по-дълго надявам се но ще е пак на АНГЛийски-съжалявам.Сигорен съм че това ще оттегли много читатели затова ще се пробвам да го превеждам или нещо подобно.
ХАйде ЧАО

Evra Von, имаш грешки... Не ви изписването на думите, а в използването да кажем на lightening (continuous-чето на " tolighten") вместо lightning за светкавица, странно нещо като all my god (oh, my god...) "I restless" какво е? Аз неспокоен? Интересно е какво е направила програмата за проверяване с "firs" (трябва да е "first", естествено) - сметнала го е за множествено число на "fir" (ела).
Иначе е прилично, въпреки че са по-скоро разни описания и не става много ясен някакъв сюжет и какво точно искаш да кажеш, но щом ще има продължение...

Ами да като се замисля наистина имам грешки.
Ще е живота на един от мафията това е още пролога и ще продължи докато е в гимназията 11 клас и приема да направи една ослуга.

Хей как е?
Написах още една част утре ще я постна тук защото нямах време.Много неща ми се навлекоха на веднъж.

I’m quite obsessed! What for a drama is staying in the life of this lying man? Maybe he’s guilty for the suicide of his brother, because his parents payed too much attention to him, instead of his brother who need it badly...
It’s going to be a very attractive story, I feel it!
P.S.1 Do u know what I don’t like here? When u write some story many people say “Wonderful!! When are u going to publish the continue? ” But they don’t show any criticism (but Evil reviews for two forums, so don’t worry )...Maybe only one who shows depth, when he say his opinion is MGR, which thoughts I like. And because of this shortage of depth veeery prosaic stories, for example “Hi, I’m Roro and I got up in 6 in the morning. Then I washed my face.....” are so popular.
Well, I wish u luck and inspiration!!

P.S.2 Please, excuse my bad English

I spik englis. I veri gut. I shvaba. I spik best deutsch. Spik you deutsch? Deutsch is german. German gut. Sehr gut! Ja wohl!

Hehe spoko be хора не требе да ми говорите на АНг я съм си българин.
Продължението идва само да намеря листчето където го писах

Човека просто живее в щатите и затова може би вече му е по-лесно да пише на английски, отколкото на български, а не че му е толкова приятно да пише на чуждия език. А и най-малкото щом общува главно на английски, много вероятно и лесно обяснимо ще е, че бъде по-способен да "твори и съчинява" на този език.
Хм, за пръв път влизам в тази тема, та не бях виждал, че Пауър паф харесвала как пиша... Благодаря!
И само не можах да схвана това за Злото? Какво "за два форума"?
А, да, за произведението, щях да забравя! Та значи:
Авторът е разгледал една тъжна картина - паднал в локва кал човек, който не може да излезе от там. И единственото нещо, което той прави е да чака в тази локва кал и да си мисли. Мислите му са насочени към изминалия му живот, като се набляга на въпроси от типа на "Струваше ли си?". Т.е. лирическият герой се опитва да осмисли живота си и да реши дали той е имал смисъл, дали е живял правилно и правилни ли са били постъпките му, дали въобще той е бил нещо в този свят.
В контекста на творбата можем да забележим няколко мотива. Мотивът за безпомощноста, който се изразява в невъзможноста на човека да излезе от локвата кал, да се прибере някъде от яростната буря, да се спаси. И този човек е неспособен да направи нищо сам и единствените варианти пред него са или някой да му помогне, или да умре сам самичък. Друг мотив е този за бурята, изразяваща живота и неговите трудности и често породени страхове.Бурята е жестока, яростна, опитваща се да прекърши човека с всяко свое проявление, точно както прави и живота. И безпомощния човек е напълно неспособен да избяга от тази буря, да се скрие от бурята. Тя е навсякъде! Следва мотивът за неподвижноста. Чрез него авторът е искал да покаже, че самия човек е имал желанието и решителноста да се бори със съдбата си, която го е захвърлила на това място. Обаче той е неспособен да извърши това. Неговите крайници, подвижните части, чрез които той опознава и усвоява заобикалящия го свят, са неподвижни, безчувствени, немощни. Чрез този мотив, авторът е имал за цел да ни убеди, че понякога не можем да подчиним заобикалящия ни свят и освен да го оставим той да ни води, друг избор просто нямаме. И всички наши опити да променим нещо са предварително обречени на провал, защото ние нямаме тази сила да се борим с трудностите на живота. Защото нямаме способноста да влияем на съдбата, а тя самата ни води и ние безусловно я следваме, просто защото понякога тя е прекалено силна за да се борим с нея. И последния мотив е мотивът за отровата, коят се оказва последното нещо в живота на човека. Тази отрова е символ на края, на неизбежното, което е общо събрано от всичко изживяно от нас до момента. И тази отрова е точно това, което е нашия живот. Така автора ни обръща внимание, че ние трябва да сме изградили един добър живот, който ще представлява една по-слаба отрова и ще ние по-лесно да посрещнем края. А защо не и да го отложим! И в крайна сметка последното, което остава на лирическия герой е възможноста да мисли. За него остава само мисълта и възможноста да преосмисли всичко, целия си живот. Така той прави една последна ранвосметка, която обаче е без значение, точно както е и при него - няма значение дали той мисли или не, защото отровата на живота бавно и неумолимо е започнала да взима своето и ние с нищо не можем да попречим на това.
Така, това го написах, защото ми предстои класна по литература и бе нещо като подготовка.
И един последен въпрос към автора - ама наистина ли си мислеше някои от тези неща, които описах? Защото според мен авторите на всички книги просто са си драскали разни нещица, а после нас измъчват да се опитваме да ги тълкуваме. А те почти всики нямат тълкуване, авторът е казал всичко, което е искал да изрази и при това всичко много по-просто и ясно изказано. Т.е. тия велики автори не са били толкова велики, а просто са попаднали на хора, които са открили скрит замисъл в творбата, макар за него да не знае дори самия автор. И в училище се налага точно ние да сме тези откриватели на смисъла в произведението. С други думи, ние, неуките, търсим нещо, което го няма в текстовете и се опитваме да го създадем, което естествено е погрешно.

Dein Englisch ist wunderschoen...Aber du muss es ziemlich viel ueben...Was wollst du auf Deutsch sagen? Vielleicht, dass du Deutsch kannst!

П.П. "Злото" много обича да критикува, това исках да кажа МГР

ЛОЛ РЕКС ти ме уби.

Прав си нито едно от тези неща които написа съм нарочно подчертал или сложил.
Просто си пишех разказа.



Сега за съжаление не мога да намеря продължението но имам друг разказ и вместо да пиша наново продължението просто ще постна разказа.Надявам се да не мислите че съм безотговорен нещастник.
Мир.

Дишай, дишай...
Значи все пак тезата ми е била правилна! Ще се опитам да убедя даскала по литература, че не е прав. Или по-скоро някой друг път, че вече за втори път си отлагам класната и май ми е понасъбрал малко...
Напушен, споко, не те смятам(е) за такъв! На всеки може да се случи да си изгуби нещо.