Надявам се че ще ви хареса... ще има и продължения Разказана е в първо лице нарочно, за повече чувство Моля за мнения, за да знам дали да продължам все пак 
........................................................................................................................
Здравейте
Казвам се Кристиан. Със "а", ако нямате нищо против. Събрали сте се за да чуете историята ми? Добре... от къде да започна... може би малко информация за мен не би била излишна? Ами да започнем от това че съм роден в Русе. Всъщност в Шумен, но живея в Русе с родителите си. Не може да се каже че живота ми до съвсем скоро е бил интересен. Дори напротив - прекалено еднообразен бе той. Наляво надясно с приятели, никакво внимание не обръщах на момичетата... нищо интересно както ви казах. От училище направо в къщи, където пълен мързел, единственото което ми доставяше удоволствие беше да чета, да играя на игри на комп у нас и да слушам музика. Най-вече слушам Ирландска музика и кючеци (тук желая да отворя една скоба и да кажа че Има разлика между кючек и чалга!!). Разбира се случва се да си пусна някоя хубава Рап или Техно песен с хубав бас на уредбата... но това не е интересен живот, прекалено еднообразен, не ви ли се струва? Но да се върнем към темата.Както казах по-горе до съвсем скоро не се бях занимавал с Момичета... глупаво детско мислене, предполагам... до тази година. Всъщност всичко почна от нова година. Или по-точно от 29.XII.2003г. Бяхме се събрали в един приятел - Сашо, да празнуваме у тях "нова година". Бяхме си почти цялата наша компаниика - Аз, Симеон, Цвета, Президента(така викаме на един приятел от толкова време че никой вече не използва името му
), Валентин и Сашо. Липсваха само Добри и Андрей. Добри по някакви си негови лични причини вече не се събира с нас щом стане дума да се видим цялата компания, така и не казва какви, а Андрю му купуваха компютър и той сметна че е по-добре да си стои у тях и да му се радва. После се разбра че не са му го донесли тогава, а чак на 31, но той загуби не ние. Та така де, да се върнем на темата. Бяхме у Сашо както казах, той има една хубава къща на края на града, всеки от нас носи нещо за ядене - аз кайма и шампанско, Симеон донесе пържоли, Цвета направи сладки... общо взето от всеки по нещо. Аз и Сашо правихме кюфтетата, от които после никой не яде, защо ли... Нахранихме се към 22:30 и с готовност излязохме на двора да се целим със снежни топки. Беше си супер купонче, борихме се във снега, съборихме иглуто на Сашо и такива ми ти работи. Мен Симо ме уцели с един блок лед в... срамната област... и бях известно време извън строя, но на кого ли му пукаше? Аз казвам "Спрете, че тука Симо... цели дето не трябва", те пък взеха че се възползваха и ме заринахахаха в снега!! След това имаше отмъщение разбира се, аз не се давам без бой!
Прибрахме се обратно, целите вир вода, хапнахме още малко и бяхме отново готови за нови подвизи. Само че този път пускахме фойерверки. Тоя приятел Сашо си беше направил оръдие "Берта" от голям цилиндър картон и едно старо като света камионче. И с него "изстрелвахме" ракетките и фойерверките и пиратки пускахме от него и всичко. Разбира се не Президента не пропусна да ме контузи като заби една малка ракетка в снега и я пусна а тя взе че зави назад и ми гръмна точно в главата... за щастие беше малка и само ми пищя ухото цяла вечер... сега чувам по-добре с него, между другото, странно но истина.
Прибрахме се (пак) и вече удовлетворени, отидохме в стаята на Сашо. Там има една яка уредбичка и едно легло на два етажа, та аз се качих на моето любимо място на втория етаж на леглото и си пуснахме музичка. Лафихме си и си слушкахме докато не дойде 00:00 часа, когато бе време да отворим шампанското! Симо тръгна да го отваря... и не успя (а този човек си е... Едър). Опита на Сашо майка му. И тя не успя, трябваше да дойде баща му на Сашо като поркрепление и с 300 зора го отворихме. И с моя късмет разбира се капачката удари Моята глава от същата страна където гръмна и ракетката. Малшанс биха казали някои. Аз не смятам така - смятам че съм прокълнат. Президента взе че каза "Много е късно" и взе че си замина... Та изпихме по чаша, развеселихме се и започнахме да и правим записи с камерата на бащата на Сашо (той е оператор в телевизията). Правихме си прически, мнооого снимки и такива работи.
Почнахме да си играем на думи, Валентин беше на втория етаж на легълцето и се лигавеше, и играеше със Сашо (който беше седнал на стол долу) най-вече. Двамата си кряскаха обвиняваха се... А Цвета, Аз и Симо (в този ред) бяхме седнали един до друг на първия етаж на леглото и с полузаспал глас им казвахме думи с "о". Повярвайте ми ако се напънеш можеш да се сетиш за МНОГО думи с "о". Аз за пръв път... реших да... проявя близост към момиче и си легнах на рамото на Цвета (еми тогава не знаех какво точно да направя, не се смейте!).
Стана обаче 03:30. На всички им се доспа (и с право) и казваме "Хайде да спим!" и всички "Хайдеее". Обаче нямаше много легла. Даже се наложи Сашо да донесе един матрак и да го опне на пода. И налягахме Сашо и Симо на матрака на земята, Вальо легна на втория етаж на леглото, а мен не знам как ме върза да легна с Цвета... желая да отбележа че това тогава бе нещо много ново и необичайно за мен - дотогава никога не бях харесвал момиче. И беше много странно приживяване... и не мога да кажа че направих Точно каквото трябва... ееййй, като се замисля голям съм Пррростак!! Как може... ето какво стана!! - нямаше възглавници достатъчно. И тя легна на възглавницата а аз легнах на нейното рамо (ехх това рамо) ии сега се замислям... Колко съм прост, трябваше аз да легна на възглавницата, а тя да легне в мен... ама нейсе... как може да съм толкова... ахем...
Но ми беше приятно оределено, та това ... парти беше едно от малкото на които съм се забавлявал истински. И от там всъщност започна промяната в живота ми. Доста драстична и за доста кратко време... беше като удар под кръста, но за това колко брутална може да е реалността ще ви разкажа другият път...
...........................................................................................................................
Значи първо искам да кажа че това е началото и определено не съм стигнал НАЙ-интересната част но... има време и за това, исках само да видя някакви съвети критики и сие работи имате ли... е? Следващото продължение ще го пост-на скоро.
Видях повторения на 1-2 места, но това не голям проблем. Общо взето хубаво е станало, давай продължението! 
Тъкмо си казах ето един хепи енд на серията ще последва , но 
.... 
