Та, за начало аз ще постна едно (не е много хубаво, ма поне става...(май
***
През огъни и лед,
през беди безчет,
острие, героично
се впуска в битка епично,
носено от велик герой,
погубил твари безброй.
Ни милост, ни жал,
Само скръбна печал,
в сърцето си носи...
Дружина оркска приижда,
главатарят техен чернолик,
участта си той предвижда,
но озъбва се, надава боен вик.
Земята тресе се,
Под оркси крака сякаш стене,
Оркското знаме разве се,
В атака, атака зове ги,
Никой не ще спре ги,
Земя сякаш стене…
Героят велик,
Раздира небето,
Надава смъртоносен вик,
Орки обкръжават го,
Гнусните твари,
Но меча епичен,
В гръдта на водача, забива се,
Той умира с поглед ироничен,
но кръвта му, пролива се,
Тя шурти, излива се,
Но злобните твари не чакат сигнал,
Те нахвърлят се като гладен чакал,
Нищо не спира ги,
Дори героя,
Той няколко, убива ги,
Но приижда пороя,
От зелените, бойни машини…
***