следях темата ама по едно време я изпуснах някой може ли мн кратко да ми каже горе долу ко стана плс
беше любимата ми тема

Kъде точно я изпусна.МНого е дълго за обясняване.Прочети откъдето трябва и постни продължението.Моля те.
Искам да заживее пак.

Виждам,че много държиш тази тема да се възроди,за това ще напиша и аз нещо.Нямам време да я чета цяла,но прочетох последните две и ще импровизирам,ако нещо не се вързва кажи.

...Коса седеше сам,гледайки към момичетата.Беше тъжен,нещо го вълниваше,но не искаше да сподели с никой,дори с Иван.Погледна към приятеля си,който вървеше към него,леко унил,защото се чувстваше гузен за това,което бепе казъл на Йо.Седна и след кратко мълчание се обърна към Коста:
-Ей,как си?Нещо изглеждаш умислен.
-Добре съм-излъга Коста,но реши,че сега трябват да говорят за връзката му с Йо.Толкова време бяха ходили ,а всичко свърши като игра.Защо винаги ставаше така в живота?Трябваше ли хубавите неща винаги да бъдат следвани от огромна доза мъка и нерадости.Може би това беше закона на природата-не може на света да има добро,защото то е непосредствено свързано със злото.Коста се обърна и се попита заинтересавано:
-Как вървят нещата между вас двамата?
-Не много добре-отговори Иван,гледайки към Йо,която седеше на пейката,свела глава на долу сякаш бяха я наказали за нещо.Стана му мъчно за миг,но след като си спомни за всичко,което бяха преживяли реши,че все още не е готов да говори с нея.Сега имаше Коста и с него можеше да сподели всичко.
-Мисля,че не трябва да се виждам с нея известно време.Ще е по-добре за двамата ни.Ти какво мислиш?
Коста мразеше да дава такива съвети.(бтв незнам точно харектеристиките на Коста,така че ако не съвпадат кажете).Едно нещо не обичаше при разговорите му с Иван и това беше,когато трябваше да казва какво мисли относно връзката на Иван и Йо,която може да се каже,че се превърна в нещо като легенда.Искаше да каже нещо,което да окуражи Иван,но и същевременно да не му дава толкова големи надежди.
Обърна се към него и тогава всичко спря.Застина като картина,птиците останаха на едно място в небето,облаците не мърдаха,а стрелките на часовника му бяха замръзнали на 11 без 10.Всичко започна да избледнява и тогава на черно-белия фон се появи тя,красивото момиче,което беше сънувал снощи.За това искаше да говори с Иван,но се чудеше да ли е правилно.Коста стана и протегна ръка към момичето....

Дано да съм помогнал

Добра импровизация.Хареса ми.Сега е ред на ДРизт

Батка ви Дризт се съмнява в бъдещето(сори Хай),но все пак може и да пост-не нещо...А и на Джекил-създава мощен контраст с нашите.Всичко е така описано,няма псувни.Много е хубаво!

Пичове айде продължете разказа де. Много е як, просто много ма зарибихте

Аз мога да продължа,но май трябва някой друг да пише или нещо таковам,ако няма нищо лоша да напиша продължение да каже,но не съм чел цялото и ще започна с мои тип характери или някой да ми каже горе долу какви са характерите и какво е станало,за да продължа

drjekil пробвай се. След тва и аз може да се включа

Браво. Добре го проължавате, ама го изчетете цялото. Ако ми дойде вдъхновението, ше напиша нещо.

Kато гледам , маи ништо няма да стане , трябваше маи да оставите разказа както си беше завършен ......

То ще стане, ама ако има хора с които да пишем.

Мом4ета ако някой му се занимава да ми сабере сичките части в един ТХТ файл щеееее го обичам ...... чесно ако някой ги има или ги сабере да го прати ТХТ-то на Мейла ми ....

Ами момчета ... тука вдигам темата .

И аз не знам защо ... Повечето от старите автори вече няма и как да ги намеря . Но сега се зачетох и ме "дрънна носталгията" .

Разказа е ... детски . Ние си изживяхме недоузрелите мечти чрез Ванката , който всеки епизод минаваше през какви ли не перипетии . Накрая всичко започна да става една безкрайна сапунка , която ест. достигна до своя гигантски колапс , точно на време че да се осъзнаем ...

Стила ни беше меко казано глупав - на чалгарчета от детска в Амор ! Само като чета някои от тези неща сега ми става смешно ... Но ние го харесвахме . От време на време получавахме по някой и друг надъхващ положителен коментар и продължавахме .... Докато накрая не се появи частта на Джекил , която дори малка като обем и без никакво сериозно действие в нея , беше по добра от всичките 32 страници текст взети заедно .

Но ... нашия текст си имаше един чар , заради който продължавам , периодично да прочитам по някоя и друга част от време на време ( странното е че тоя чар след всяко изчитане ми избледнява все повече и повече - растеж , кво да го правиш ) .

Затова и аз искам да кажа онова , последно сбогом на читателите му , което забравих преди почти 2 години ...

ХТИД , Хед , Дризт , ако ви минат очите от тук , кажете и вие по някоя добра дума за мъртвеца

6 godini po kusno...

WOW.

Promenil sum se mnogo, no tozi razkaz mi napomnia na detstvoto mi.

Be6e mqsto kudeto mojeh da se izkaja prez vremeto kogato niamah priateli i ne poznavah nigoko.


Good times!

И аз наскоро с помощта на Хамелеона бях намерил един свой хумористичен War 3 разказ от 2003 и ми стана много носталгично :}

Пуре ПЦМ епицнес.