Искате ли да го направим като едно настолно РПГ!?! Ще си намерим един дъндцън мастър, може и да е от нас, и той ще ни прави приключението, а ние с нашите герои ще си го играем! Например той ни казва, че сме се срещнали с банда главорези, нападнали момиче на пътя. Ние се появяваме точно в нужния момент. Ние сме 6 и те са 6. Атакуваме се взаимно, като всеки си пише как си е убил своя противник, а мастъра ни казва как са действали те. После момичето ни дава за награда вкусни корабийки, предназначени за баба, но понеже сме я спасили от бандата на Лошите Кумчо Вълчовци, ни дава половниата. А пък те са вкусни и си възтановяваме здравето.
Предлагам да няма точки, а всеки да си води собствен кратък разказ за своя си герой и как той действа, а мастъра да ни направлява цялостното приключение. За мастъра може да се сменяме, ако няма желаещи. Какво ще кажете?

Мдааа! Не знам защо ме е яд! Защото заряахте моята идея или защото стана тъпо, не знам...
Максимус, махни го тоз аватар, че като постоянно ми се сменя, ме дразни и разконцентрира!
Та значи, не съм чел това на Ийвъл, но по малкото, което знам за него, е почти, ако не и напълно, същото като това. И да ви кажа на мен не ми е толкоз интересно! Крепости, царства, много герои, договори и безброй други тъпотии... Мен поне не ме кефи. И какво, трябва да пишеш в разказ, как "великия ти герой разбил сам многомилярдна армия"? Това е малко тъпо...

Та моята идея? Значи: събирам се дружинка от, предлагам 6 души, която изпълнява някакъв куест! Например както ти започна, търсим отмъщението спрямо краля и начин да "излекуваме" Тор. После, след като изпълним това, започваме някакво друго приключение, например да убием големия лош Чичо Дракончо от Съседната планина... Значи има един, нещо като дънджън мастър (не знам как е точно, не съм играл настолно РПГ, но по това, което съм чувал, е точно такъв). Той ни измисля приключението. Пример вече дадох! Та той напрактика ни измисля всичко! Целия ни свят и ако "сме му антипатични" има пълната свобода да ни затрие героите, изправяйки ни срещу 10000000...... скелети (които аз все пак, ще убия... Ох, трудничка битка беше... Този път спарингчето не беше лошо...! )! Обаче именно тук идва трудния и забавен момент - той трябва да го направи така че да ни хареса и да ни е забавно да играем. Да не бъде нито много лесно, нито много трудно и т.н. Ако искаш това да ти е разказа - давай напред! Но аз няма да участвам (запазвам си всички права над героя! ). Ако искаш да стане по моя начин, сори, ама ще трябва да си "изтриеш" втория герой, кралството и всичките други глупости и т.н. "малки" промени. Искам всеки да има по един герой (ако няма други желаещи тогава!). Ако искаш ти ще си първия "Мастър", но искам да е готинко! Готов съм да се нагърбя със задачата! Но понеже се изисква доста време, при това да сме заедно във форума, защото идеята е да "ни дават" трудностите, а ние да пишем как ще ги решим. Айде още един пример:

Катерим голямо стълбище със стени отстрани. Мастъра "ни пуска" един "големичък" камънак отгоре, дето "ша ни смачка". И ние:
Тошо мага пише: "Аз бързичко пускам изродския Smashing Wave (любимата ми магия!) и с нея забавя камъка."
Гошо елфа-стрелец пише: "Аз бързо вадя лъка и изтрелвам една стрела, скъсвайки с нея придържащото една стълба горе на тавана стълба, и тя пада! Хехе! "
Мастъра се прави на гаден: "Да, ама механизма на стълбата е много стар и тя не успява да се спусне достатъчно ниско! Хахаха! "
Тогава Пешо варварина и Гашо джуджето-войн се наговарят на ЛС (да речем) и Пешо пише: "Аз веднага хващам Гашо за дебелата брада (това си признавам, че го взаимствах от Властелина...!) и понеже съм много силен, а той "удобен за хвърляне", го "метвам" към стълбата..."
Гашо продължава: "Аз пък, добре засилен от Пешо, политам право и стремително към стълбата. Протягам ръце и успявам да я хвана. Тогава с неимоверната си маса я свалям надолу към земята. Тогава всички вече можем да се качим по нея и да избегнем опасноста."
Всички пишат, че се качват по стълбата (това може и да не го правим). Мастъра обявява, че "горе" е само една малка стражева стаичка и освен една изоставена броня на мъртъв войник, няма нищо друго. "Ние" решаваме да слезем обратно и да продължим по стълбището... И мастъра пак продължава...

Толкоз! Повече примери няма да давам! Надявам се, че сте го схванали. Решавайте (май не само Мат има правото на глас! Не, всъщност той да си реши за този разказ, а вие другите кажете за друга тема!)! Очаквам отговора на Мат. Ако "не ще", тогава се "изселвам" в друга тема. Това е от мен, оставям ви да размисляте!
п.п. Никакви лоши чувства към който и да е от вас! Просто не ми хареса накъде отива разказа. Що просто не го направихте "Като на Ийвъл"?

MetalGearRex даи да се разберем нещо . Както аз не критикувам проектите на другите така и "другите" да си траят за моя . Ти добре знаеш способностите ми и ти е ясно че мога много да плюя и то точно . А междо другото в нито една част на РПГ-то което играем не съм видял герой да омазва повече от петима гада !

Такаааа, моя герой!! Значи:
Име: Lethys
Клас: Вълшебник
Раса: Чистокръвен елф
Значи висок, строен със сребристо-златиста, ярка кожа. Носи черната си коса на плитчици (като Елронд от Властелина на Пръстените), очите му са зелени, пулсиращи в тъмното със зеленикъв (съответно) блясък. Красавец (като всеки елф ), все още млад, лицето му небелязано още от никакви белези. Носи тъмно червена роба с бели кантове, на тъмно зеленикави магически символи, под робата носи изключително леки и невероятно здрави черни доспехи с вградени в тях зелени кристали (който е играл Morrowind се сеща за какво говоря ). Обут в яки ботуши, високи до коляното, направени от кожата на зелен дракон. Роден в семейство на най обикновени магьосници, пратен като всеки друг от неговия род, да се обучава за магьосник. Поне докато в Академията не разбират че той е може да стане нещо повече от маг - може да стане вълшебник (разликата - прочетете темата на Ашаман). Заслепен от жаждата за знание, от възможността да се развие в обществото (към вълшебниците таят респект дори и маговете), той заминава за Висшото Училище, откъдето започват всичките му проблеми. Факта че е чистокръвен елф му донася много неприятности - тогава вече чистокръвни елфи са били само от "простолюдието". Всички останали, с по-висок статут в обществото, са правили смесени бракове, било за да засилят съюза между два рода, било за да получат наследниците им допълнителни качества. Най-често срещани били браковете между елфи и дракони (кажи речи дракон, само че в човешки размери и на два крака). Случвало се е да има бракове и между елфи и вампири - точно поради този копнеж на елфите да експериментират, се появили черните магьосници. Та моя човек бил сам по себе си уникален в това Училище, но това му носело само беди. Или не - докато другите си пропилявали времето във пиене и ходене по женски, моя човек, "отритнат" от всяка компания, отделял цялото си внимание в усвояване и усъвършенстване на наученото. Скоро се превърнал в най-добрия вълшебник в Училището, по мощ надминавал повечето от учителите и бил издигнат в пълноправен вълшебник много преди останалите му връстници. Това от една страна било добре - никой не посмявал да се заяжда с пълноправен вълшебник, но от друга му спечелило много врагове в лицето на висшите родове и в частност в бившите му "съученици", които го намразили дори още повече. Макар "кариерата" му да процъфтявала, все още имало хора които помнели от какъв род произхожда и които искали смъртта му. Оттам моя човек станал подозрителен и предпазлив, започнал да премисля внимателно всеки свой ход и да действа скрит в сенките. Та тъй като е все още млад, току що завършил обучението си (току що, току що... 50 години има ), още не е на постоянна работа никъде. Повечето родове се стремят да спечелят вниманието му (ми ) но той предпочита да не се обвързва с нито един засега. Има малко имение (малко, като за дръжността му, иначе има едно 300 декара хахаха ). Армията му е малкобройна - едва 10 000 души, но пък най-елитните бойци след личната гвардия на Императора. Оооххх аааахххх... нещо ми се доспа... Ако не е достатъчно пълно само ми кажете. Ама утре (така де... днес )