Айде да запо4ваме!!!

Ох,аз утре ще си постна написаното,че то още не е готово.По-точно не съм го почнал.Утре ще го видите.

Аз моето(по традиция) сигурно ще го пусна по някое време през нощта.

П.П. Това трябва да е само описание на героя, нали?

Добре,и аз утре!Деб,влез в #pcm!!!

Pi6i se Pavchek!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Тая част буквално се пръкна от липса на идеи. Ето я:
Младото момиче седеше в ъгъла. Към нея се приближаваха двамата мъжаги, които преди малко я бяха подкачили. Те и приятелите им бяха отседнали в кръчмата за да се почерпят. Сега другите трима от групата лежаха тежко пияни . Единият беше легнал на масата, другият под нея. Третият сладко хъркаше на стола, неподозирайки за главоболието, което го чака след ставане. Двамата, които бяха още на крака, не бяха пили по-малко от лежещите си приятели. Те бяха излочили огромно количество алкохол и сега си търсеха други забавления. За нещастие момичето се оказа на пътя им, когато го бяха осъзнали. То трепереше и се свиваше в ъгъла.Двамата мъжаги бяха високи и , както си личеше от вида им, доста силни. Те се приближаваха до младата жена. Пристъпваха бавно, главно защото се клатушкаха насам надам и не им беше лесно да запазят равновесие. Това, както и да е, не им пречеше да изпълнят замислените от тях неща. Когато се приближиха достатъчно, момичето видя кесия на кръста на единия. “Може и да ми провърви” помисли си тя. Те се приближиха още малко момичето видя добра възможност. Мъжете се бяха раздалечили един от друг, не че го искаха, просто и да им помагаш да вървят, пак не можеш да ги накараш да вървят по права линия. Те бяха на около половин метър един от друг. Момичето скочи и се провря между тях, взе наметката си от масата и излетя от кръчмата. Мъжете не горяха от желание да тръгнат след нея и затова решиха да се почерпят още по едно.
- Серви...т...ттьор,- извика единият от тях хълцайки- дай по още ина биръ.
Момчето дойде при тях с поръчата.
- Един сребърник, сър.- каза сервитьорът. Лесно е да се излъже пиян човек.
Мъжът опипа колана си за да вземе пари да плати. Минута мълчание, пияните не са особено схватливи.
- Малка кучка- извика той и дори успя да събуди приятелят си, който лежеше под масата. За съжаление при разкото си изправяне той си удари главата и падна.- Обрала ни е!
Джейна бягаше с все сили по дъмните улици. Беше въпрос на време онези малоумници да разберат какво е станало. Тя беше облечена с черен копринен панталон и риза от със същия цват и от същата материя. Беше наметната с робата си и беше сложила качулката и за да я различат по-трудно, ако я видят. Тя имаше дълга черна коса, която сега беше под качулката, и черни очи. Всичко в нейния облик напомняше на гарван.
Беше се отдалечила от кръчмата достатъчно. Тя забави ход. Днешната печалба беше достатъчна за нормален живот седмица напред. Въпреки това, на Джейна нямаше да стигне за дълго, особено сега когато беше поръчала на един от ковачите в града да и направи оръжие, което ще и помага в професията. “Ех трудно е да си наемен убиец” помисли си тя “ толкова много животи приключваш само с един изтрел на арбалет или с едно пробождане с нож”. Тя беше млада, но бе тренирана от най-добрите в занаята. Далеч от тук, на север, имаше малко градче оправлявано от престъпници. Там тя бе родена. Когато беше на 13 вече беше познала повечето от ужасите на живота. На 5 майка и и баща и бяха убити от малка банда за кесия пари, каквато тя държеше сега. На 8 работеше в домът на един от важните клечки в града. Там тя позна публичното унижение, побоят и много други гадости. Месец след като стана на 13 вече беше загубила надежда за живот. Искаше и се да се самоубие, но не можеше- господарят и никога не я изпускаше от очи, тя беше любимата му играчка. Тогава се случи нещо. Което промени живота и завинаги. Една вечер убиец се беше вмъкнал в къщата на господаря и. Задачата му беше да го убие. Големецът седеше на дивана в хола си и гледаше как Джейна търкаше пода.
- След като свършиш, имам нещо специално за теб- каза той закачливо.
Тя се ужаси. Знаеше точно какво имаше предвид господаря и. Тя познаваше този тембър и знаеше какво означава. Виждала как бе викал други момичета с него и бе щаслива, че до сега не я бе закачал.
- Хайде, търкай по-бързо, че нямам търпение- отново прозвуча мазният му глас.
Момичето стисна очи и започна да търка отново. Той се приближи до нея и я погали по косата. Тя се разтрепери още по-силно. Господарят и вече не искаше да чака. Не го интересуваше пода, а това, което щеше да и направи. Той приклекна и... чу се свистене. Една стрела вече стърчеше от гърба на големеца. Убиецът си беше свършил работата. Той се приближи и каза на момичето, което вече стискаше очите си:
- Спокойно, той вече няма да те нарани.
Гласът му беше гладък и нежен, Той не беше от тези, които след като убият врага си му одразват ръцете и се гаврят с тялото му. Той беше професионалист. Този глас беше спокоен и можеше да разтопи сърцето на една жена. Всеки убиец има такъв глас. Той звучи авторитетно и убедително.
Тя отвори очи. Пред нея седешевъзрастен мъж, около 40те, който излъчваше благородие. Беше облечен в черни дрехи, много напомнящи на нейните сега, и държеше в едната си ръка лък.
- Ела с мен- каза той- ще те заведа на безопасно място...

Той я отведе в далечен град, град на убийците, където тя стана това каквото е.

Сега тя вървеше по улицата и никой не подозираше колко опасна е тя. Наближаваше ковачницата. Изведнъж тя видя един елф. Какво правеше той в този град? Защо би рискувал да се пътува тук, където расата му беше нежелана? Тук често се срещаха неговите тъмни събратя, но никога не се мяркаше такъв от империята.
Той мина покрай нея и тя видя, че е под наметалото си има свещен елфически меч. “Този е балгородник... Какво, по дяволите, прави тук?” помисли си тя. Е сега това не беше важно. Тя беше стигнала до ковачницата. Тук никой, никога не спи. Тя влезе. От вътре я погледна стар демон. Той беше ковачът. Беше се отказал от битките преди много години и беше се заел с този занаят като хоби. Всичко, което правеше беше отлична изработка и имаше заклинание за здравина.
- Направи ли го?- попита Джейна.
- Изковах ти остриетата. Имаш ли парите?
Джейна хвърли кеисята, която беше задигнала преди половин час и каза:
- Мисля че е достатъчно, покажи ми какво си направил.
Ковачът измъкна изпод една масичка оръжие, състоящо се от дръжка и две тънки метални остриета от двете и страни. То беше леко, но със сигурност беше смъртоносно в правилните ръце.
Джейна го взе и го развъртя. Тя го движеше с учудваща скорост и сръчност.
- Да, това е добре- каза тя след 2-3 минути умело въртене на острието- Ще те похваля на приятелите си, Кезис.
- Ха, ха, че ти какви приятели имаш, Джейна? Ти си последният човек, който искам да познавам. Истински трън в задника си.- засмя се демонът.
- Е, щом не искаш реклама...
- Рекламата е хубаво нещо, но не и от твоята уста.
- Чао, Кезис.
- Довиждане, Джейна и помни, че по всяко време може да излезе някой по-доббър и да иска да види как изглеждаш от вътре.
- И какво предлагаш, да го изям ли?- Джейна се усмихна.
- Просто бъди внимателна.
- Спокойно, ще се справя.
Джейна излезе от магазина0ковачница и се запъти към изхода на града. Вече нищо не я задържаше тук.

много.ама яко

Наближаваше вечерта.Луната огряваше хоризонта.Елфът,легнал на пътя по гръб,изведнъж се стресна и се събуди.Гръмотевици.Скоро заваля и дъжд.
-Страхотно.-промълви ядосано той и се изправи.
Отиде да събуди джуджето до него.Джуджето беше неговия спътник.По-скоро той беше спътник на джуджето - нисичкото командваше.Но това "нисичко" съвсем не беше за такива обиди по адрес на ръста му-беше си висок за джуджешките представи.Та това джудже беше от почетен род - Торин Храбрия,син на Торин Трети,потомък на Торин Първи.
-Хайде,Торин,ставай.-каза натъртено Лестранг.
Чу се широка прозявка от страна на Торин.Той се изпави припряно и се прозя още един път.
-Време е да тръгваме.
Нека опиша героите - Лестранг беше висок,строен,с характерните за елфите дълги уши.Носеше шарен плащ,който на места избледняваше протрит от много прах..На кръста му се полюшваше дълъг меч покрит със засъхнала кръв.Русата му коса свободно се вееше на вятъра.На рамото му имаше лък и колчан със стрели.А джуджето беше цялото бронирано - рамене,крака,тяло,и един шлем на главата.Тежка брадва на гърба му,кафеви ботуши на краката му.Изглеждаше като всяко обичайно джудже.Двамата имаха мисия - да намерят Камъка на света и да го унищожат.Много хора са се проваляли в това начинание.Но те двамата...може би поредните провалили се.
-Елфе,имаме ли достатъчно запаси за следващите няколко дни?
-Имаме точно една печена гъска,десет филии хляб и...нищо друго.А ако продължаваш така да унищожаваш толкова много храна всеки ден,ще трябва да гризем кората на дърветата.
Торин се нацупи и забърза по пътя сърдито.Наложи се на елфа да подтичва след него,но си замълча - няма да се оставя на едно джудже я!Дъжда продължи дълго,и до сутринта те бяха мокри до кости.Елфа беше гол до кръста и трепереше от студ,но още по-голяма беше вероятността да се разболее с мокрите дрехи.И двамата кихаха през секунди.Отстрани погледнато,това изглеждаше доста смешно.По залез слънце,вятърът малко се успокои.Те седнаха и се навечеряха спокойно.Но отстрани,в храстите дебнеше нещо голямо и опасно,нещо което им мислише злото!

По-късно днес ще пусна продължение на това.

Малко джудже спеше до едно дърво.Косата му бе къдрава,руса,имаше червена блуза,сини очи,зелени панталони и черна шуба.Вървеше от три дни.Времете бе студено.Джуджето беше уморено.На сутринта то тръгна към един хан.Трябваше да хапне нещо.От както беше тръгнало не бе хапвало нищичко.Към свечеряване джуджето стигна хана.Вътре беше топло и уютно.Малкото момченце извика:
-Барманнннннн-каза то с треперещ глас.Искам да наема стая само да пренущувам.
-Имаш ли пари-попита строго бармана.
-Не-каза джуджето.
-Тогава си върви-извика заповедно бармана.
-Моля, ви се-каза отчаяно момчето.Когато тръгнах ме нападнаха крадци.Взехами всичките дрехи и пари.Аз виках за помощ,но никой не ме чу.Тогава реших да тръна сам.Скитах се,но не намерих никой,моля ви приютете ме.
-Добре-съгласи се бармана.
Джуджето се нахрани добре и след това си легна.То бълнуваше.Викаше някакво име Джон,наследник на Джон втори.На сутринта бармана му каза:
-Момче,защо бълнуваше вечерта-попита бармана.
-Не зная-отвърна момчето
Към обед то продъжи своя път.По едно време видя един елф да лежи на земята.
-Защо лежищ на пътя-попита джуджето?
-Така ми удобно-отвърна сънено елфа.
Той имаше дълги черни панталони,руса коса,зелени очи и стандартните за елфите дълги уши.
-Как се казваш- елфа попита джуджето?
-Казвам се Райнхарт-отговори джуджето.А ти?
-Моето име е Шаки.
-Искаш ли да дойдеш с мен-попита Райнхарт.
-Добре.Накъде си тръгнал.
-Към Алианса-отговори джуджето.Трябва да намеря своите четирима приятели.И стях трябва да отхвърлим нашетвието на орките,които са нападнали замъка на Алианса.


Сигурно ше напи6а продилжение в понеделник.Съжалявам,но не мога по-рано.
Наред е Дарк Уан.

Яко е,но има малки взаимствания от моята част и всичко много бързо се развива.

Добри части. Няколко въпроса:
Не би ли следвало, джуджетата да мразят елфите или поне да ги ненавиждат?
Има ли ограничение за дължината на една част?
Всякакви същества ли могат да влизат в частите ни?

1.Не,в доста фентъзита има спътници джудже и елф,които са верни приятели.Пример:Гимли и Леголас.Има и други но не се сещам.
2.Няма,само да не е огромна.
3.Разбира се.Дори може и да са измислени,стига към частта да има подробно описание за съществото.

Аз се отказвам. Вие пишете.
Просто, въобще не съм в настроение да пиша. Само ви забавям, пък и тия дни няма да имам достъп до компа.

aaaa http://www.free.data.bg/dwarfmeckaniker.jpg