Хора не се залъгвайте по началото,това ще е сериозно РПГ оки.




Бате Стаматъ беше обикновен гражданин на София.То всичко започва в София.Роден беше 1966.Разбирасе беше роден в София.
Като дете той играеше с другите деца.Като по порасна слушаше какво казват по радиото и телевизията и вярваше на всичко.
По някакъв начин това повлиява на Бате Стаматъ много зле.Той не разбира че те понякога лъжат.На 29 години той най-накрая
си намери мома.Не трая много дълго.След 3 години тя го остави.Той пак си остана сам самичък без нищо интересно в живота му.
Един ден по обяд докато той гледаше народното събрание и ядеше картофената си салата.Той я обичаше с много лук.Да го пази
от болести.И така както си седеше някой почука на предната врата.Той си дигна трътката и с лека стъпка се дотътри до вратата.
Беше пощаджия.
-Кво искаш-пита Бате Стаматъ
-Имам пратка за ваз-каза пощаджията.
Бате Стаматъ взе пакета и тресна вратата пред носа на пощаджията.Върна се в хола до картофената си салата и захвърли пакета.
След като се свърши салата той се уригна по български и се протегна да вземе пакета.Сложи го масата и го разпечати.
Вътре имаше само една кутийка.Той без да му мисли отвори малката кутийка.От там не излезе дух или пък джин.Той се упули.
Гледаше така веселите гъби.Наистина в кутийката имаше весели гъби."Язък"си мислеше той."Къде пък гъби да ям като сега се
наядох със салата"се чудеше той.Затвори кутийката и я остави до печката във кухнята на любимия му 9 етажен леко старичък блок.
Беше наяден,нямаше народно събрание какво ли ще правя сега си мислеше той."Ще изляза"каза си той.НАли беше лято и то една
жега навън.Той тръгна с тениска и къси гащета.Стигна до входа на зградата когато нещо от мазето го привлече.Май че беше
миризмата кисели краставички.За него киселите краставички бяха като КОКА КОЛА.Той се запъти във тъмнината когато
изведнъж падна.Падна и си удари главата зле...

-Какво става,къде съм-изкрещя той когато видя че се намира на клона на едно дърво.Изведнъш се чу тракане и клонът се счупи.
Той падна във меката трева на своя не толкова мек гъз.
-Ти кой си- попита глас.
-Я съм Стамат-каза гордо нашия герой.
-Стани-каза вече отваяното грубо лице на Стамат.
Стамат без да му мисли стана.Отупа се и се загледа в човека.Много странно облекло имаше тоз човек.Изглеждаше точно като войн.
-Къде сме-попита Стамат.
-Намираме се в Гората до Търново-каза война когато хвана Стамат и го завлачи.
-Къде отиваме-попита Стамат.
-Как къде при магйосника-каза война.
След един час влачене се видя една забутана къщичка.Нищо луксозно само малко дръвце,кал и сено.
Война(или поне така си мислеше Стамат)отвори вратата и каза:
-Господарю,намерих отличния човек за работата.
-Ха той-отговори магйосника като във същото време оглеждаше БАй Стамат все едно щеше да го изяде.5 минути минаха когато
Стамат се сети да попита:
-Каква таз работа де.
Магйосника на име Трин се осмихна.
-Милото ми момче не е работа,по скоро като задача-каза той.
-Намерих един артифакт,нарекох го Свещенния Граал-продължи той.
-Има невероятна сила не обятна за магйосник от моята класа-пак каза той.
-Трябва да занесеш граала на север.Колкото повече на север толкова по добре,ти си избрания,ти и моя приятел Калоян-завърши той.
Бай Стамат гледаше и мислеше,и той не знаеше за какво но мислеше.По очите му се виждаше.
-И зашо аз-попита той отсечено.
-Ти си избрания,ти си единствения-отговори магйосника.
-Дай да видя тоз чудо дето говориш-каза Стамат.
-Ако ти го покажа ще трябва да приемеш работата-каза магйосника и се усмихна гаднярската.
Стамат кво да се прави искаше да го види и прие работата.
Като го видя АХНА.Тази чаша беше най-скъпото нещо което той някога беше виждал.
След малко приказки и наяждане със супа беше време да легнат.
Стамат заспа бързо.НЕ знаеше че утре го чака най-великото приключение на живота му.

И сега какво следва? Ние ще пишем ли или само ти?Все пак нали е е РПГ.

И една поправка, СтаматЪ би трябвало да гледа "Парламентарен контрол", а не Народното Събрание

Изглежда интересно. Чакам продължението час по-скоро.

Уфф... всички, които не ги приемат в RPG-то на Ийвъл са толкова разочаровани, че започват собствени, които после зарязват... Досадно е.

TT2-очаквах някой да каже това.
Сега да ти обясня.Нямаше какво да пиша.Реших да се пробвам при РПГто на EVIL но не стана.А пък исках да се пробвам да пиша и РПГ да видя какво ще излезне.Почнах го и сега няма да го оставя а ще го продължа до края.Не съм разочарован.Даже съм весел и щастлив.

Та така ако някой иска да пише заедно с мен да ми врътне едно ЛС.

Следващата час ще е днес/

Вече беше утре.Стамат се събуди и видя магът да вари нещо в големия си тиган.
-Какво е това-попита Стамат
-Това е лекарство,ако си ранен ще те излекува-отговори Магът.
-Ха е как така-пита Стамат
-В него има билки които растат само в долината-отговори магйосникът.
-Добре,добре-каза Стамат и се изправи.Болеше го гърбът.”На това сено се не спи лесно” си мислеше той.Стамат пак се огледа,чак сега разбираше къде е.
-Готово-изкрешя Магът.Стамат го изгледа под око и кимна.Тогава войнът(поне така си мислеше Стамат)влезе.
-Господарю ето билките които искаше-каза той
-Добре,много добре-каза магът.И взе билките от ръцете на Калоян.
-Кога ще тръгнем-попита Калоян.
-До обед трябва да сте потеглили-каза Магът.
Калоян кимна и се запъти към купчината сено.Стамат ядеше супата която беше останала от вчера и гледаше във Граалът.Вече беше обяд и те се приготвяха да оттеглят.Стамат и Калоян получиха по две шишенца с лекарство.Стамат му връчиха лък а на Калоян меч.Стамат беше весел.Незнайно как той умееше да стреля с лък.Вече бяха напълно готови.Бавно потеглиха на север.Когато стигнаха до даже по гъста гора.Там слънцето не пробиваше а дърветата нямаха листа но дълги увиващи се клони.Изведнъж се чу силен звук.Калоян извика:
-Стамате използвай лъка,бързо.Стамат погледна и видя голяма мечка.Мечката се забърза към тях.Стамат изстреля две стрели.Едната уцели мечката във врата а другата удари дървото.След секунда изстреля още една.Стрелата удари мечката в предния крак.Вече беше време Калоян да се намеси.Той със един замах на меча разцепи главава на мечката.Мечката изръмжа за последно и се стополи на твърдата земя.Вече слънцето залезе и беше време те да спрът.Запалиха огън и се наядоха сладко със мечката....
На другата сутрин:
Стамат се събуди и видя как Калоян затрупваше огъня.
-Хайде ставай нямаме време-каза той.Стамат стана и се прозя.След това заби до едно дърво и свърпи работата.Взе си лъка и стрелите и заедно с Калоян поеха на запад.След няколко часа ходене те вече бяха излезли от гъстата гора и ходеха по красива поляна когато видяха река.А до реката една къща.Те се запътиха към къщата.

Ок ...... интересно е ......

Става все по-интересно. Чакам следваща част с нетърпение.

Забавно е, обаче връзката му с RPG е мнооооооого тънка. По скоро го мяза на комедия.

Някво такова в средата.Ще го продължавам.Скоро очаквайте продължението.