Великденска звездица

В памет на трагично загиналите юноши край река Лим



Мария беше едно провинциално момиче на четиринадесет години , но с изключително нежна и обичлива душа . Усмивката беше винаги разлята по миловидното й лице , а в кадифено кафявите те й очи играеха закачливи пламъчета. Беше средна на ръст , с дълга кестенява коса . Излъчваше специфичен чар. От думите , от жестовете , от поведението й бликаше жажда за веселие .
Тя определено умееше да се радва и възползва от живота , а той тепърва беше пред нея. Имаше много приятели и изобщо всички я обичаха. Единственото , в което не й вървеше бе любовта. Влюбваше се тайно. Така беше най-добре , защото никой не можеше да разбере за чувствата й и да се подиграе с тях. Вече беше парена по този начин и си беше изградила защитна бариера . Беше разкрепостена . Обичаше скъпите прищевки и се обличаше според най-новите модни тенденции . Ползваше всички възможни лудории , които й предоставяше модерния и нов век. В училище не беше кой знае колко примерна , но както всеки друг на нейната възраст това не я интересуваше особено.
Мария пишеше стихове и разкази. Там поне сама можеше да решава какво да става със съдбите на героите си. Като цяло беше романтична натура . С родителите си се разбираше горе-долу добре.Пречеше й , че се опитват да я управляват. Искаше й се да е приятелка с тях , но уви…Те бяха заблудени , че щом я задоволяват материално тя трябва да е предостатъчно доволна , да ги уважава и да се вслушва в наставленията им.
Така си течаха тийнеиджърските й години , докато една вечер не отиде на купон у приятелка. Танцува , смя се , весели се и в един момент срещна погледа на момче , чието лице не й говореше нищо. Беше малко по висок от нея , с тъмни очи и коса и чаровна усмивка . Пристъпи към него и го заговори. Запознаха се - казваше се Александър и беше на 16 години . Говореха си за обикновени неща – за купона , за дискотеките , за качествените водки и мобилни телефони… Малко по-късно Мария си тръгна , но през целия път до вкъщи мислеше за онова момче. То се запечата в съзнанието й. Мислеше , че може би никога повече няма да го види .
Минаха няколко дни. Ето , че пак го срещна. Този път се разходиха. Поговориха си повече и тя го опознаваше все повече и повече. Започна често да мисли за него. Щом го видеше, коленете й се разтреперваха и нещо й трептеше под лъжичката.Не подозираше, че и той изпитва същото. Понеже в 21 век дамите са на ход Мария реши да покаже чувствата си. За пръв път! И понеже не знаеше как реши да му посвети нещо- роман. Така двамата си разкриха чувствата и всичко потръгна. Вървяха по улиците хванати за ръце . Не ги интересуваше чуждото мнение. Важното беше , че са щастливи.
Един ден в началото на Великденската ваканция , Мария замина на екскурзия в чужбина със свои съученици. Алекс не можеше да си представи дните без нея .
Вече три дни тя не беше до него, но му се струваше , че я няма от години. Беше му гадно без нея , но какво можеше да направи? Четеше романа , който му беше посветила и мислеше – какво правя тя сега, какво ще правят когато се върне , с какво да я изненада. Неусетно дните на екскурзията минаха. Алекс стоеше на компютъра , но мислеше за нея. Не можеше да се концентрира , изгуби всякакво желание за мрежа , игри и прочее . Легна си , но не можеше да заспи. Точно във вечерта , когато тя трябваше да е на път за вкъщи той беше неспокоен. Имаше лошо предчувствие.
Взе дистанционното в ръка и сменяше ли сменяше телевизионните канали. Изведнъж се спря на късната извънредна емисия новини. Водещата съобщи , че късно тази нощ е катастрофирал автобус , превозващ ученици от екскурзия на път за България. Александър не можеше да повярва на очите си. Точно същия град , същата екскурзия , същите ученици , с които замина Мария. Казаха имената на загиналите . Земята около Алекс се залюля. Той ясно чу трите имена на Мария в списъка на починалите. Не , .не искаше да е истина… страшно много желаеше да сънува лош кошмар . Излезе на терасата . Една звезда блестеше със силен и ярък блясък срещу него. Помисли си , че навярно това са мечтите на Мария , любовта , която тя разпръскваше навсякъде . Да , това беше тя – един млад цвят на роза. Все още неразтворен , но обещаващ да зарази въздуха със смайващия си аромат. Като филмова лента минаха през ума му първата им среща , разходките , целувките и всички красиви мигове , които преживяха заедно.
Очите му се напълниха със сълзи , малко по-късно преляха. Той плачеше за първи път от много години . От жал, отчаяние , любов и привързаност към Мария. Това беше краят на едно начало , начало на една любов , оставащо без край завинаги…завинаги.

Стотици бяха тези , които сложиха цветя на гроба й , но Александър не беше сред тях. Той искаше да я носи в сърцето си жизнена , искрена , неподправена , обичлива…неговата първа незабравима любов.



ПП: Аз пак съм в кожата си. Започнах го преди няколко дни и преди малко го довърших. Мисля , че точно сега е момента да го публикувам понеже е още парлива катастрофата в Сърбия и Черна гора. Ако ви се пише , драснете някой ред в мнение , още по-добре критика , само това ще ми даде стимул да продължа.

Красиво е!Само това ще кажа!

Трогателно!

Mного навътре взимаш тея неща.Забавлявай се,все пак си на 13,животът е пред теб!!!Новите теми,които пускаш честно казано не ми харесват.Хората знаят,че са добри,но не им носят радост,а ги натажават...


ПС:ще можеш ли да напишеш още един разказ като"Денят на един тинейджър",а???Моля ти се,моля ти се, моля ти се ,ПЛЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Моля , моля - на 14 да ве лесно ми е да драсна пак нещо в стил "фреш" но ще се повторя пък и не ви ли омръзна от сапунки? Знам , че темите са на последък тъжни , но това е част от живота и аз не мога да пиша само за сватби , купони и живот през розови очила....пък като казваш така сладко "моля ти се" ще взема да напиша още някое подбно бонбонено романче...

Наистина е красиво .....

Nice !!! =] Гррр баси знаете ли , че директорката на онова даскало се е КАТЕРИЛА ПО ГЪРБОВЕТЕ НА ДЕЦАТА за да спаси свинския си гъз от одавяне ! ! ! Дееба пачата дееба . .
Трябва да има Humiliation!!! ...........Amazed!!!

Ми,аз обичам да разцъквам по 20-30 минути на ден-два на Дъ Симс,така че е обяснимо моето желание за такива сапунки...

Извинявай за годините,за малко да те помисля за малка...


Не,няма нужда да пишеш подобни на тоя разказ или проза специялно за мен.Даже въобще няма смислъл да си даваш зор да пишеш такива неща,просто се отпосни и си почини

По път млякото се заквасвало... и станало йогурт

хубаво е ама вече ми омръзнаха любовни сапунки.Поне направете разказ в стил ОТ ОБИЧ ако помните сапунката

Радвайте се - изчисти си съвеста жената като си подаде оставката

Човече, плаках на последния епизод на този сериал, ей!
Дори го имам записан...Ех... Какви години бяха

Аз пък не помня кой знае колко от сюжета, но само знам че песента на финалните надписи беше много хубава (май беше италианска). Ак онякой ми каже на кой изпълнител е...

Фреш, ти не си пак във кожата си. Ти просто никога не си слизала от доброто ниво, на което винаги се представяш. Знаеш мнението ми.

От страниците на форума на РСмания аз fresh заемам твърдо човешката си позиция. Не търся хвалби , а просто искам да изкажа моята , твоята .... нейната БЕЗПОМОЩНОСТ пред всички живеещи в България . Ако повечето зрели и незрели българи подминават с безразличие невинните жертви по пътищата у нас , то аз не съм сред тях. Страдам , съчувствам, изживявам загубата на младия човешки живот , защото се дава , мили ми XERO1Nе , само веднъж. Това е това е видяното от моята камбанария (т.е. ценностна система) За твоята - незная , но не мисля , че имаш правото да наричаш описаното по-горе `сапунка` !

Съгласен съм, че това което си написала е красиво. Що се отнася до другите ти неща - лично за мен няма проблеми. Не можеш да пишеш само за весеки неща. Човек пише за това, което чувства в момента, за това което преживява в момента.

Що се отнася до трагедията няма какво друго да кажа освен :

Rest in Peace!

И що за съвест е това? Една оставка няма да върне живота на онези деца! Е, всъщност май няма какво повече да направи, но все пак не вярвам, че си е изчистила съвеста. То като се замисля, че и нашия дирек е МНОГО голям, лошо ми става. Абе тъпа работа. Българска...
Иначе Фреш не беше лошо. Ама май хич вече не се впечатлявам от такива работи. Просто някак нямат нужната "тежест" за да ги почувстваме истински. За разлика от живота...

На мен ми хареса! Въпреки че сюжетът е типичен (ако това може да се сметне за недостатък, защото по-скоро насочва вниманието към самата идея), посланието е добро - безпомощността пред жестокост, която нито си заслужил, нито дава някакво удовлетворение или води към нещо по-добро. Fresh, чела ли си Петя Дубарова? Ако не си, опитай! Наистина е изумителна в лекотата, с която изразява чувствата си. Заразителна е, дава ти идеи, влиза в съзнанието ти, изпълва те с негодувание заради нелепата си смърт

След като Найк написа "Трогателно" не схванах той ли е на 14 или ти Фреш ???

Фрешчето е на 14, за Найка не знам.

17 години и 10 месеца.