???µ???‚?????°?‚?° ???????????…?° ?????????µ???? ?? ?¶?°?????? ?? ???????‚?????‚?°.
-???°?±?»???¶?°???°???µ ?»?? ???µ?‡?µ?-?????????‚?° ?????????µ???? ???°?»????
-?????°???‚?µ ?‚???????µ?????µ-???µ?‡?µ ?????????†?µ???°?‚?°.-???‰?µ ???????»?? ???µ???µ?‚ ?????»?????µ?‚???° ?? ???‚?????°???µ.
-?”?µ???µ?‚ ?????»?????µ?‚???°??”???‚?????°???° ?????¶?µ ?±?? ?‰?µ ?????? ???????‚????-???µ???????????°???µ ?“?°?»?°????.
?????????? ???‚???????°?…?° ???? ?·?°???????°.?????¶?µ ?±?? ?????µ???? ?µ ?±???» ???µ?»???‡?µ???‚???µ??,???? ???µ???° ?±?µ???µ ???‚?±?»?????????°?‰ ?? ?·?»?????µ?‰.???µ ???»???·?°?…?°.
-???»?µ?????°???‚?µ ???µ.?©?µ ???? ?·?°???µ???° ???? ?????»?°???°-???µ?‡?µ ???????°
?’?»???·???…?° ?? ?????»???? ?? ?‚?µ???µ?? ??????????????,?? ?????????? ?????°?‚??.?????????†?µ???°?‚?° ???‚???????? ?µ?????° ?????°?‚?° ?? ???»?µ?·?µ.?’???‚???µ ?????°???µ...?†???»?° ???????‡?????° ?·?»?°?‚???? ???????µ?‚??,?????°???°???‚??,?????????»???†?? ?? ???‰?µ ?????????? ???????????†?µ?????????‚??.
-?????»???? ???° ?????°????????-???????????»???? ???°?»???? ?? ???µ ?…???????»?? ???????…?? ?‚???….
-????????,???±?»?°???°?? ????-???·???????°?…?° ?±???°?‚???‚?° ???° ???????° ?? ?????±?µ?????°?…?° ?????? ???µ???? ???° ???? ???????°?‚.
-?????????µ?‚?µ ???µ,?????????»?µ?‚?? ?…?????°!???????° ???° ???? ???? ???‚?????????µ?‚?µ-?????µ?‰?µ???µ ???°?·?????µ?? ???°?»????.
?????????? ???µ ???°???µ?????…?° ?? ???»?‚?°?» ?? ?“?°?»?°????.???°?»???? ?·?°?????‡???° ???° ?????‚?° ?? ???° ???µ ???????????‚?????»?????°.
-?????‚?°???µ?‚?µ ????!???· ?‰?µ ???µ ???????°???? ?? ???µ????-?????????° ?“?°?»?°???? ?? ?·?°?±?? ???????????° ???? ?? ???????±?° ???° ???°?»????.
?•?»?„???‚ ???·???µ???° ???‚ ?±???»???°,?? ???°?????°.
-???‚?°?? ?‚??????.???»?°?±???‚?? ???????‚?? ???° ???°?»???? ?µ ???????±???‚ ????.
?’?????‡???? ???µ ???°?????µ?????…?° ???°?? ???°?»????.???????° ???‚?????µ ???? ?????????‚?? ???° ???‚?°???‚?°,???·?µ ?µ?????? ?????°?·???? ???????µ ?? ???? ???°?????»???? ?? ???????° ???‚ ?µ?????° ?±???‡???°.???·???????°?…?° ?? ???????…?? ???µ????.
-???????µ ??????????°?????? ???‚?°???°?-???±???????°???? ???????°???µ ???°?»????.
-???????»?µ ?‰?µ ?‚?? ???±??????????.-???µ?????…?° ?±???°?‚???‚?° ???° ???????°.
?’ ?‚???·?? ???????µ???‚ ???µ ?‡?? ?????»?µ?? ???µ??.
-???????…?…?….???‚???????? ???µ????????.-???·???????¶?° ?????????°???? ???»?‚?°?» ?? ???·?µ ???°??-?±?»???·?????? ???µ?‡.

Поразително много сте добри ! В началото си мислех 4е 6те копирате книгата на ДИАБЛО: Завещание От Кръв но Вие не оправдахте страховете ми БРАВО НА ВАС(Дебилчо Гарвана и ММ вашите са най добрите

Обичам четките
Ама и Ранд пише готини части.

Аз повече за мое нещастие няма да мога да пиша в тази тема. Твърде много време ми отнема, а за мое огромно съжаление времето ми нещо се очертава адски много да намалее. Благодаря на всички че имах възможността да бъда сред вас и се надявам да развиете историята по най-добър начин! За мен беше чест!

Това е много неприятна новина На мен също ми беше приятно да пишем в една тема и се надявам да не изоставиш и Гилдията.

В никакъв случай! Тя ми е твърде скъпа, а и наистина става много добра! Не ме разбирайте погрешно, не че този разказ не е добър, напротив, много е готин,но задълженията ми към Гилдията са над всичко от разказите ми за мен! На добър час! За вас ще гласувам в класацията и ще се погрижа ние да спечелим, спокойно (опса вие да спечелите вече)

Ранд ти винаги ще си останеш част от екипа и ако решиш да се върнеш, преди да приключим историята, ще бъдеш добре дошъл Вярвам, че говоря от името на цялата ни малка групичка.

Наистина хибаво е и искам да се поправя отна4ало не бе6е заимствано от Диабло а от ВарКрафт 2 4аст на книгата
Ина4е Ранд пиши и не ме карай да сабирам подписки 4е с моя постоянен интернет пак няма да ми стигне времето да ги изпиша всички.
Кой ще пише

Сега съм аз, после е Дебилчо и след тва Гарвана(The CROW).
И остави Ранд на мира. Като няма време какво да прави? Да спре да ходи на училище?

OK No Problemo .Sorry.I believe in you and your friends

Ранд,това е наистина много лоша новина:(ММ е прав като каза че винаги си добре дошъл.На добър час!

Елфа се изправи и поведе групата към горните етажи. Следващтите два от които бяха спални помещения, в които имаше по четири легла и сандъци за багаж, разположени точно пред тях. Морнел, Надред и Варган и Клисак останаха на долния етаж, а Блекмур, Огрондал и елфа се качиха на горния.
- Ако искате можете да поразгледате наоколо. Аз ще съм в библиотеката на горния етаж, над него има и още два. На първия са бойниците, а на втория главната наблюдателница - след като каза това Маглор се качи на горния етаж.
- Хайде да идем до наблюдателницата - каза Огрондал - гледката от там е невероятна.
С тези думи той тръгна нагоре по стълбите, без да изчака отговора на човека. Блекмур сви рамене и го последва. аво на стената на кулата. Библиотеката беше внушителна. Полиците с книгите бяха изградени направо в стените и исглеждаха сраснати с тах В средата на залата имаше няколко малки насички, от ефирна дървесина, като за всяка от тях имаше по един омекотен стол от същия материал като тези на втория етаж. Елфа седеше на един от столовете и четеше някаквя книга. Той не им обърна никакво внимание. Огрондал и Блекмур се качиха на следващия етаж. Там имаше няколко маси на които лежаха лъкове и стрели в отлично състояние. Блекмур се доближи до тях и понечи да вземе един , но бързо разбра защо си седят непокътнати. По ръката му пробяга електрически заряд и той побърза да я отдръпне. Лъковете бяха предпазвани от някаква магия.
- Извинявай, забравих да те предупредя - каза изведнъж Огрондал - Миналия път като бях тук и аз оплучих доза от магията.
- Е случва се - отвърна Блекмур докато разтъркваше изтръпналата си ръка. Двамата се качиха в наблюдателницата по въжената стълба спусната от капак в тавана. Т самата наблюдателница нямаше нищо, но се различаваше от всички други зали. Тя имаше огромни прозорци от които се виждаше цялата гора.
- Ела - каза Огрондал на Блекмур - погледни от този прозорец.
- Какво се вижда от там - попита човека, докато се проближаваше към посочения прозорец.
- Подледни - каза орка и посочи нещо в далечината.
- Какво е - Блекмур замлукна за секунда - прекрасно е…
Пред тях се простираше гората, сред дърветата, близо до каменистите поли на планината имаше многоцватно езеро.
- По залез сияе по неописуем начин - каза Огрондал.
- Ми да останем и да подледаме. До залез остават малко време.
- Аз ще сляза да питам приятеля си нещо - каза леко мрачно орка и се запъти към библиотеката. Блекмур предпочете да остане и да съзерцава прекрасната гледка.
- Забави се - каза елфа когато Огронгал влезе в библиотеката.
- Защо не им каза името си Маглор? Нямаш ли им доверие?
- Да нямам им. А сега по въпроса. Какво искаш?
- Провизиите ни са на свършване, а ти искаш да ни водиш някъде, а и екипировката не е добра.
- Това е моя грижа. На сутринта всичко ще е готово.
- Добре. А, искаш ли да дойдеш в наблюдателницата, скоро е залез и…
- Знам гледката е прекрасна, ще дойда да я видя.
Двамата се качиха в наблюдателницата и се присъединиха към Блекмур.
- Тук времето направо лети - каза замислено човека.
- Това е заради мира и спокойствието царящи на тази земя - отвърна елфа.
Гледката която видяха почреме на залеза беше невероятна. Залязващото слънце обагри планината в прекрасни нюанси на червеното, гората стана тъмнозелена, а езерото заискря със разноцветна светлина. Прекрасната дледка скоро изчезна. Слънцето беше залязло напълно.
- Елате на втория етаж да хапнем и после ще си лягаме - каза Маглор.
- Да идеята е добра - съгласи се Огрондал.
- И аз съм на това мнение - Вметна и Блекмур…

Яко е.Радвам се че включи Маглор отново.Айде Гарване,ти си.

Егати и любовна история ли ще има? Бая писане се очертава....

"Никой не е казал че ще е лесно"

И аз не го казвам, но ако продължим така ще напишем книга.
Ами ти написа ли продължение, което да ни пратиш на лична, за да решим съдбата ти?

След битката с демоните,те претърсиха целия замък за храна и чисти дрехи.
-Къде са тайните складове за които говореше?-попита Алтал отчаяно.
-В стаята с миража на Калис.Но ми трябва ключ.Сигурна съм че е някъде тук.-отвърна Анда докато преравяше един окрасен с скъпоценни камъни съндък,за пореден път.
-Това е безполезно-изсумтя Галайн.
-Ще го намеря,сигурна съм.-все така спокойно рече Анда.
-Отдръпни се.-рече един от братята на принцесата,отиде до съндъка,вдигна го и изсипа съдържанието му.
Измежду многото неща в малкото съндъче(шапки,счупени остриета на стрели и др.)проблесна малко ключе.
-Ето го малкото дяволче-зарадвано каза Анда и се втурна към онази стаичка с ключа в ръка.
Другите също я последваха.Изведнъж Галайн се сети:
-Анда,защо Калис видя скъпоценностите,а ние не?
-О,това е древна магия,която използваме като защитен механизъм.Виждат ги хората с алчно и крадливо сърце-рече един от братята-впрочем,аз се казвам Метес,а брат ми е Давин.
-Хм,Калис има крадливо и алчно сърце?Винаги е имал слабости към хубавите неща,но чак пък крадец.
Щом Анда отвори малката вратичка,която едвам се забелязваше(беше боядисана с цвета на стената,а и ключалката беше доста по долу от обичайното)всички с изключение на Метес и Давин,ахнаха-беше пълно с добре подредени дрехи,храна,мехове с вода,а и тук таме се виждаха брадви,мечове и лъкове.
-Е,какво ще кажете за запасите ни?-гордо попита Метес.
-Определено ще ни послужат,не може да се отрече че са много хубави-каза Алтал,вече извърнал поглед от нещата там.-Какво да ви платим за нещата които ще вземем?
-О,това ще бъде малък дар от наша страна-засмяно отговори принцесата.-Все пак дължим живота си на вас.Има ли гладни?
-Разбира се.-в хор отвърнаха всички.
-Избирайте-подкани ги Давин-Сестричке,ела да поразгледаме какви щети има в кухнята.
Двамата се запътиха натам.
-Е,не е чак толкова зле.Скъсана покривка,доста изпочупени чинии,изкривени прибори.Всичко от което се нуждаем,можем да намерим в склада ни.-небрежно каза Анда,и се запъти обратно към стаята със склада.
Щом тя влезе,завари всеки от тях нарамил различна гозба и питие.
-Днес ще има една доста богата вечеря-отбеляза Алтал.-От доста време ям само хляб и вода.Време е това да се промени.
-Изглежда ще се насладите на мъничкия пир.-ухили се Метес,и се запъти към залата за пирове.
Другите го последваха.След като всичко бе готово,всеки се преоблече с чисти дрехи.Скоро седнаха на масата,и се нахраниха царски.След това се изкъпаха и си легнаха.За всеки бе отредена самостоятелна стая с голямо легло и цяла библиотека.Щом Алтал влезе в стаята си,огледа книгите.Погледът му се спря върху "История и тайни на замъка Теранор".Алтал знаеше,че това е името на този древен замък,в който се намираха.Извади книгата,и се потопи в четене...

Еми днеска стана дългичко.Смятам вече да се завърна към обичая да ги пиша дълги.

Добро е и за разнообразие е дългичко. Хареса ми, въпреки малките пропуски.

Много готино се получава!Браво!