Единият бе огромен Английски галеон със сто оръдия, а другият бе третокласен тримачтов кораб със седемдесет оръдия; той бе вдигнал Пиратският Флаг.
На Английският Кораб държаха предимно на реда, понеже хората не се блъскаха, а напротив. Капитана държеше толкова стриктно да се спазва дисциплината, че бе готов да метне през борда всеки, който я наруши. Докато на Пиратският кораб беше пълен хаос, всеки се блъскаше, нямаше никакъв ред.
Артилеристите, които зареждаха топовете едвам се промушваха с амунициите през бягащите хора. Единственото място, където можеше да се каже, че е по спокойно бе на задната палуба, където бе кормилото. Тамм стояха три фигури- двама мъже и едно момче.
Корабът се оправляваше от един светлоок мъж с дълга тъмна коса, висок около метър шейсет и пет, с лице, покрито с ранни.Той се усмихна на малкото момче, което бе изплашено до смърт. Явно за пръв път участваше в битка или пък предосещаше края.
- Не се притеснявай, Питър. С моите момчета съм се бил в къде - къде по- страшни битки, но сега отиди долу в капитанската каюта. -каза капитанът
-Добре, татко Джоунс - уплашено заговори Питър като се насочи към каютата.
- Е, как мислиш Седрик? - попита капитанът мъжът до себе си. Той бе висок и едър с приятни черти на лицето и гладко обръснат.
- Не знам, капитане, това все пак е Крейг Страшилището за пиратите.
- Заредете оръдията със свързани гюлета!- завика капитанът, а моряците започнаха да зареждат оръдията с две гюлета свързани с къса верига.
- Е, започва екшъна! -каза Седрик и заповяда:
- Пригответе се за абордаж!...
дано да ви хареса
.