Да бе верно. Голем съм заплес

Ми пиши. Аз ще постна след теб.

Нямаш грижи. Някой ден ела да обсъдим твоя разказ.

Скоро те излязоха от селото.Алтал се притесняваше за съня си.Някой определено враждуваше с Ред.Той реши да не споделя със спътниците си.
-Появяват се дъждовни облаци-неспокойно каза Галайн.
-Трябва да намерим подслон.-отговори Калис
-Не.Ще продължим-отсече Алтал.
-Нима ще ни оставиш да се намокрим като кучета?
-Трябва да продължим.Ред иска да побързаме.
-Добре де,добре.
Те продължиха по пътеката.Скоро закапаха и първите дъждовни капки.На Калис и Галайн им идваше да изоставят Алтал за чаша топъл чай.Но,разбира се,те се шегуваха.
-Може ли поне да починем малко под някое дърво?
-Добре.И без това съм гладен.-отговори Алтал
Те седнаха и се нахраниха.Но в храстите дебнеше някой и подготвяше атака...

Много е кратко,но днес съм страшно зает и успях да драсна набързо това.

Кратко е, но е хубаво.

Добре добре Въвеждането на нови понятия е една от добрите страни на постовете ти.Хареса ми!

Добро е гарване. Хареса ми.

Именно,Гарване.Човек никога не скучае с твоите постове

Много яко.Наистина си внесъл много добри неща в разказа.Много добро става.ММ,ще пишеш ли скоро?

Е са го почвам.

Е най сетне съм готов. Дано ви хареса.

Известно време пътя им продължи покрай скалния масив. Лекото сияние на слънцето топлеше телата им и поддържаше бодрото им настроение. Говореха за какво ли не. Скоро навлязоха в гората, а и облаците отново скриха слънцето и това им подейства доста негативно, но те продължиха разговорите. Четиримата орки и човека все по-често насочваха разговорите към онзи който ги чака в дебрите на гората, но Огрондал все се измъкваше от ситуацията. Към обяд отново заваля и настроението в групата помръкна. Разговорите почти спряха.
- Приятелю айде да спрем да хапнем, а?- измънка нещастно Морнел.
- Скоро ще стигнем целта си - отвърна твърдо Огрондал - а там има и къде да се скрием от дъжда. Не мисля, че искате да ядете мокра храна.
- Прав си - отвърна Клисак - бих предпочел да ям на сухо.
- И аз така - намеси се и Варган.
- А онзи ще бъде ли там или до него има още път - попита Надред.
- Там ще е - отвърна водачът им.
- А как е името му - попита на свой ред Блекмур.
- Скоро ще разбереш. Малко остана.
Всички продължиха напред без повече приказки. Около час по-късно пред тях се изправи прекрасна гледка. На малка полянка беше издигната наблюдателна кула. Върха й се издигаше над дърветата и имаше множество прозорци, но не и врата. По сградата нямаше и драскотина, но си личеше, че е много древна, ако не беше външния й вид човек би казал, че е строена от джуджетата, а той беше потресаващ. Начина по който се сливаше с природата около нея… Нямаше я рязкостта, а напротив всичко в нея бе ефирно. Бе направена от някакъв странен камък, който изменяше цвета си в зависимост от светлината. В действителност никой не би могъл да я види, ако не очакваше да е там. Това беше точно в стила на горските елфи, но те бяха напуснали този свят преди много години.
- Що за чудо е това - попита със зяпнала уста Клисак
- Прекрасна е - думите едва се отрониха от устните на Блекмур.
Слънцето се показа иззад облаците и на небето се появи дъга, част от която се скриваше от кулата, но за няколко секунди на мястото където кулата закриваше дъгата по фасадата на сградата се изписа липсващото парче.
- Уау - това бе всичко което Варган каза.
- Това е великолепно - промълви Надред
- Да - съгласи се Огрондал - но по-добре да влизаме, защото сме съвсем подгизнали и ако не се изсушим може и да се разболеем.
Той се приближи до кулата и чак тогава другите видяха вратата. Тя имаше формата на арка и беше инкрустирана със сребърни руни. Огрондал я отвори и влезе вътре. Другите го последваха. Отвътре беше също толкова прекрасна. Разделена на етажи, свързани с вити стълби. На първия етаж имаше няколко оръжейни статива, на които все още имаше оръжия и то в доста добро състояние. Всички се качиха на следващия етаж. Там имаше голяма дървена маса, която, въпреки размерите си, също беше много ефирна. Около нея бяха разположени столове от лек метал. На един от тах седеше млад на вид тъмен елф.
- Точно на време. Браво Огрондал, не очаквах да успееш - каза елфът.
- Обещах ти - отвърна оркът.
- Кой си ти - попита Надред.
- Името ми засега не е твоя работа. Днес ще останем тук, а утре продължаваме към истинската ни цел.
- А тя е - подкани го Варган.
- Търпение. Скоро всичко ще ви стане ясно…

Няма, няма. Ама стана по-дълго отколкото очаквах. Наложи се да спра, щото...

Супер е!Просто много добри.

Ранд, ко стана? Ще пишеш ли

Ми приготви се тогава, защото по принцип след Ранд си ти.

???? ???°?? ???µ?‡?µ ???????????? ?????µ???µ?‚?? ????.?????? ?????¶?µ?? ???»?µ?· ???? ?? ?‡?°?‚?°.???????µ ?‰?µ ???? ???·?‡?°???°???µ ???? 6 ?‡?°???°,?°???° ?‚?? ?????µ ???°?? ???? ???°???????? ???????????»?¶?µ?????µ?‚?? ?·?° ?????µ???? ???»???‡?°??(???µ ???? ???????‚???°?? ???? 6 ?‡?°???°)

?????????? ?????±???µ ???µ ???°?·???????° ???°?·???°?·?° ???? ?????¶?µ ?»?? ?°?· ???° ???µ ?????»???‡?°? ?????? ???µ ?????????µ?‚?µ ???????°?¶?µ?‚?µ ???µ???°, ?????»?? ????!

?•???? ???°???????? ???»?µ?????°?‰?° ?‡?°???‚(???°?????°?‚?? ???????‚?°?? ???° ?±?????µ)?? ?? ?????°?‚?? ???° ?»???‡???? ???????±?‰?µ?????µ ???° ?????µ???? ???‚ ???°?·???°?·?° ????.?????? ?µ ?????? ???? ?????‚???µ,?°???? ???µ-?‚?? ???? ?·???°?µ??.

?“???‚?????? ?µ. ?”?µ?±???»?‡??, ???µ?????‚???°??.

?????? ?µ.???· ?‰?µ ???????° ?????? ???????????µ ?????? 4 ?‡?°???°.