Ще има, но май в края на седмицата... ако не изникне някой друг филм за зяпане и ако не ме мързи

Ето го продължението на шеста глава. Скоро ще пусна седма

Но няма да е сега. Просто още не си готов да...
- Не съм малко дeте да ми казваш “не си готов”! Искам да знам какво се е случило с баща ми. Искам да знам нещо за истинското си семейство. Имаш ли представа какво е всичко, в което си вярвал извенъж да се окаже лъжа?! Искам си предишния живот! Не искам да съм заобиколен от тайни! – отворих вратата и прекалено разстроен, за да мисля трезво се запътих в някаква посока, която самият аз не знаех.
Вървях може би повече от час, когато най- сетне яростта ми премина. Седнах на тревата под един дъб и погледнах назад, на там откъдето идвах. Учудих се доста като видях, че там където бях стъпвал тревата беше изгоряла. После облегнах главата си на кората на дървото и се унесох в дълбок сън.

На ти! Дръж!


7 Глава

Събудих се, а до мен седеше Пол навел глава и мислише нещо. Вече се разсъмваше.
- Поне вече знаем, че можеш да се криеш добре и да блокираш съзнанието си, когато поискаш.- каза той. Обидата си личеше слабо в гласа му и ако не го познавах нямаше да я доловя.
- Извинявай за снощи... Не знам какво ми стана.
- Не се извинявай за това. Не бих могъл да те отлрия, ако не беше оставил следите. Май доста се ядоса, а. Чудех се как да ти кажа, че съм обещал на баща ти... Обещах му да мълча. Той ми каза, че ще си по- силен от вампирите, които познавам...защото не си чист.
- Как така не съм чист? Нали съм вампир?
- Да, вампир си. Но си и наполовина демон. Майка ти беше демон. Андрю бе направил немислимото- накарал беше същество, чиято единствена цел е да руши и да убива, да изпитва друго чувство освен омразата- любов. Ти си роден от любов. Но дяволите не прощават на никого. Започнаха да търсят родителите ти. Известно време се криеха тук. След като се роди, Андрю изчезна. След няколко дни, въпреки дадената дума, майка ти го последва...и намери смъртта си. Затова исках да останеш по – дълго в Дома. Тук си защитен- енергиите ти са приглушени. Исках да опознаеш силите си, но аз мога да ти покажа твърде малко от нещата, които умееш.- през цялото време Пол гледаше в земята.
Изправих се и му подадох ръка да стане. После му казах:
- Ще остана колкото е необходимо. Искам да остана жив, а и за мен ти си човек, на когото мога да разчитам. Ще се върнем в къщи и искам да ме научиш на каквото трябва. Започваме от утре.
- Знаеш ли, че имаме невероятен късмет.
- Защо?
- Издържаме на слънце.- Пол се усмихна. Първите лъчи на слънцето обляха в златно гората. Усетих нов приток на енергия, сякаш току- що съм вкусил за пръв път кръв. Всичко започваше от начало. Новият ми живот започваше сега. Нямаше да се откажа.
- Прибираме се, нали. – попитах аз.