О,да.Радвам се че дължината е приятна,защото все къси постове бях свикнал да чета тука.Сега слушам една невероятно красива фентъзи песен и съм на такава вълна.Браво!

Добро е. Жключваш нови герои, а?

Дам, теб си те знам
М-у другото кой е на ред?

Дам. Дебилчооооооо! Ти сиииииииииииии!

Хора,извинявам се че не писах,ама нямах нет.Пускам продължението:
Беше лагерът на елфите.Зелените им роби се открояваха на фона на оранжевите листа на дърветата.Всички посрещнаха радушно Галайн и Калис,а Алтал реши да отиде малко по встрани.Но елфите веднага го усетиха и поканиха на пира.Те бяха доста дружелюбни.Скоро изгасиха огъня и легнаха да спят.Алтал реши малко да проучи обстановката,докато горските елфи спят.Поизчака малко и се надигна възможно най-тихо.Резултатът беше пробуждането на всички елфи.
-Къде отиваш,Алтял?-попита Калис.
-Реших да поогледам наоколо.
-Лягай да си почиваш.Утре ни чака дълъг път-каза спокойно Галайн
Алтал се подчини и отново легна.Мигновено заспа и засънува.Беше сам в библиотека.Беше потънал в размисли и не усети как вратата изскърца.Вътре влезе един немъртъв-некромансер.Той въобще не си правеше труда да остане незабелязан.Алтал вдигна глава и се надигна веднага с меч в ръка.
-Какво правиш тук?Защо си тук?
-Няма да те нараня,млади човеко.Казвам се Редшарп,но предпочитам само Ред.
-Добре,Ред.Какво правиш тук?
-Идвам да те предупредя за опасност.Бързо трябва да отидеш в Замъка на немъртвите.Бързай!
-Но защо?
-Не мога да ти кажа.Ти сам трябва да разбереш.Сбогом!
Алтал се събуди.Всички се бяха втренчили в него...

Надявам се да е хубаво.Гарване,твойто също е много готино.Подкрепям те да включваме нови герои.

Дебилчо много е готино!
Моето продължение ще бъде по-къссно днес.

Това какво трябваше да означава?

Че ако ти напишеш по рано,може и той да успее да напише.Поне така мисля де.

Хм,след ММ ще пусна продължение тогава.Аз си помислих че бях отлъчен ама се радвам че не е така.Само че вече смятам да поствам наистина решаващи постове.Разказът седи на едно място от десетина страници.Време е да се раздвижи малко!

Несъмнено.Това обаче автоматично означава че трябва да се увеличи кординацията между авторите.Когато някой иска да среща героите да казва за да сме наясно.

Разбира се че не си отлъчен.Тука сме се събрали много яки хора(скромничък съм си) и е недопустимо да загубим някой.Впрочем,Ранд,за координацията си прав.Продължението на Гарвана не е следваща част на това за орките на ММ.Трябва да направим нещо.

Ми идеятя а добра.
Аз сега пи6а продължение, но моето ще е за Огрондал и Блекмур, така че ако сте за друго пишете и вие, но ме изчакайте първо аз да постна моето.

Не, защо реши така?

Не е така. Просто. Нови герои нови приключения

Ето го и моето продължение. Дано ви хареса

Огрондал изчака орка да излезе от кулата и се качи на горния и последен етаж. Той представляваше спално помещение. Но Огрондал не бе там за да спи, а за да говори с тъмната фигура стояща до прозореца.
- Значи го доведоха вече, забавиха се.- каза Маглор
- Да...- отвърна бавно орка
- Знаеш какво искам да направиш на само ти ще си решиш.
- Ще го направя.
- Добре, ще те чакам след три дни на уреченото място - веднага след като каза това той се изпари във въздуха. Огрондал поседя малко замислен за това което щеше да направи. След няколко минути слезе в подземието и отиде до килията в която беше затворен Блермур, който точно идваше в съзнание.
- Къде по.... - започна Блекмур но спря като видя едрата фигура на Огрондал стояща до решетките на килията.
- Ти си в кулата на града в който се помещава лагера на моя клан.
- Ти си орк!?- Блекмур бееше доста изненадан.
- Да. А сега ако ти се живее млъкни и ме последвай - орка отключи килията.
- Ми не виждам друг избор, така че... - Блекмур стана от пода на килията и се запъти към вратата.
- Само едно нещо-Огрондал спря човека точно преди да излезе- Ще трябва да ти втржа ръцете, поне докато излезем от лагера.
- Добре, но не стягай бъжетата много силно - каза човека с досада.
- Че кой е споменавал въжета?
- Ъх, мразя вериги!
- Е, решавай или ще се изнесеш с вериги, или си оставаш тук, за вечерята на другите,а те обожават човешко.
- Добре слагай ги и дано ги свалиш скоро. - Блекмур протегна ръцете си към орка. Който взе едни от веригите окачени на стената и му ги сложи.
- А само какво е името ти - каза Блекмур на събеседника си.
- После ще се запознаваме, а сега да тръгваме. Докато другите пируват с един от вашите няма и да ни усетят.
- Тогава за какво са веригите?
- Не всички са на пира, има и пазачи. Хайде тръгвай - Огрондал хвана Блекмур за рамото и до замъкна нагоре по стълбището....

Да,наистина е добро,но не е в обичайният ти стил.Ти по принцип го правиш доста задълбочено.Но и така е яко.Хайде,Ранд.

Знам, знам. Просто днес не ми се пишеше, ама утре няма да имам време, а не ми се изпускаше реда.

-Какво има,приятелю Алтал?-запита загрижено Галайн,който се беше подпрял на лакътя си и проницателните му очи се впиваха в младия мъж пред него.Косата му беше пусната и връхчетата на кичурите му докосваха земята.Красиви същества бяха елфите,това беше ясно.-Лош сън ли?
-Аз..-започна Алтал с идеята да им разкаже за предзнаменованието,но изведнъж една мисъл го жегна.Той се огледа и сърцето го сви.Навсякъде бяха налягали елфи на всякакви възрасти.Точно до него спеше спокойно малко момиченце с къса кафеникава коса и толкова невинно изражение,че на Алтал му се доплака.Дъбравите на елфите бяха прелестни,спокойствието,което излъчваха беше несравнимо с нищо."Всички тези създания живеят в мир и са далеч от войната.Единственото място,където орките още не са ударили с пълната си сила.Кой съм аз че да им го отнемам?"Той склони глава и промълви.-Само кошмар,Галайн,можеш да си спокоен.Само кошмар.- повтори той сякаш за да убеди самия себе си,но не си повярва.Алтал се изправи бавно.-Аз отивам малко да се поразходя.Не искам да изпусна да разгледам елфските дъбрави,нали?-усмивката му не беше толкова убедителна,но той се надяваше да свърши работа.Галайн го погледна недоверчиво но все пак се излегна на земята и след секунди дишането му стана развномерно.
Алтал бавно започна да прескача налягалите елфи и се опитваше да не гледа лицата им."Рано или късно по тези красиви лица ще текне кръвта"-помисли си той с болка.Скоро стигна до края на дъбравите и попадна на висок отвесен склон,от който се виждаше цялата околност.Далеч на запад се намираше Сладкият връх,един от най-високите в цялата околност.Името му идваше от привидно лесното му,но страшно коварно изкачване.Твърде много страховити истории имаше за това място и сега не беше времето Алтал да мисли за тях.И без това куражът му беше на изчерпване.Полюбува се малко на гледката и слезе безшумно по пътя отдясно на склона.Навлезе в тъмната гора и сякаш отчаянието се беше впило в зловещия мрак в опита си да го завладее.Но Алтал не беше тръгнал по този път за да се изплаши."Ако ме спре тъмнината сега,какво ще правя като стигна замъка?"-помисли той и продължи със сигурна крачка към леговището на некроманта.
Не беше изминал и миля когато чу тихо свистене и с ужас се хвърли на земята.Стрелата се впи в дървото на няколко крачки от него и иззад близките дървета наскачаха качулати войни.Не можеше да разпознае нападателите си,но беше сигурен че са опитни войни."Няма да пратят някой скапаняк след мен,нали?"-помисли си иронично Алтал и извади меча си бавно.Първите двама от противниците му нападнаха в очакван синхрон.Единият посече отгоре,а другият косо отдясно.Алтал направи кълбо наляво и във въздуха впи оръжието си в хълбока на врага си.Приземи се леко и мълниеносно ритна с жестока сила втория така че той се стовари върху съседното дърво и се свлече безжизнен на земята.Нови трима заеха местата на загиналите си другари.Трима вече не бяха играчка.Този път Алтал сякаш усети че краят е близо.Остави се на празнотата на мисълта и дръзко скочи под дъгата на меча на врага си.Върхът на собственото му оръжие потъна надълбоко в стомаха на противника но Алтал внезапно изтръпна.Бе направил фатална грешка.Чу тихият съсък на замах и затвори очи за последен път.Беше оставил гърба си непокрит като се надяваше че другите двама няма да се окопитят след смъртта на другаря си.Тъкмо когато очакваше да бъде посечен обаче,той чу силен трясък на метал и светкавично се обърна.На десетина сантиметра от врата му се бяха впили един в друг два меча и Алтал ахна.Галайн се изпъна в целия си блясък и отблъсна с лекота противниковата атака.С лявата си ръка извади от някъде втори меч и светкавично отряза главата на другия убиец.Останалите двама се засилиха с вик но не бяха направили и стъпка,когато от гърдите им щръкнаха върховете на две добре заострени стрели.Те се свлякоха и зад тях Калис се усмихна приятелски на Алтал:
-Искаше да оставиш цялата забава за себе си,а?Не и в този живот.

Браво,Гарване.Мисля че историята с Алтал вече е най-запленяваща от всичко в тоя разказ.Много добре се получава!

И двете продължения са добри. Въпреки че това на Ранд по ми хареса.