Мерси
Хайде Ранд, чакаме

Много е готино,за нещастие аз ще постна утре(много ме е срам че не намреих време )

А вчера се пъчеше, че ще пишеш така ти се пада

Знам,точно затова не мога да се покажа от срам!

Е, ако го напишеш по-дългичко ще ти простим

Е, поне веднъж се разписа. Дебличо, значи след Ранд пиши ти.

Слънцето беше в зенита си и обливаше в жар цялата околност и най-вече падината в която бяха навлезли Еомерин и Блекмур.Бляскавите златисти лъчи сякаш се оттичаха по излъсканата броня на генерала и той изглеждаше странно обаятелен така,навяваше натрапчивото чувство за сила чрез пречупената светлина.Еомерин само го поглеждаше от време на време критично или с присъщото си елфско безразличие.Разговорите през последния ден на пътуването им бяха кратки и несъществени.Блекмур смяташе да не притиска спътника си,понеже възлагаше големи надежди на него.Не си правеше илюзии че ще спечели тази война сам без помощта на някой таен съюзник.Поради усамотението,което имаше докато пътуваха двамата,той имаше луксозната възможност да помисли малко над развилата се ситуация и евентуалното излизане от проблема.Мирът изглеждаше невъзможен.След целия си войнски опит,генералът познаваше твърде добре противниците си и му беше пределно ясно че немъртвите и орките няма да се съгласят при никакви условия.Трябваше му чудо,нещо неочаквано и могъщо.Но къде да го намери?Нямаше ей така да срещне на пътя все пак.Може би отговорът беше някъде там пред него и той трябваше просто да се пресегне и да го улови.Но едно беше ясно-нямаше да се предаде.Никога.
-Почти стигнахме,човеч.-проговори изведнъж елфът.-Готов ли си да видиш това което те очаква.Готов ли си да се изправиш пред немислимото?Готов ли си да прегърнеш бъдещето си?
-Щом съм тук,значи съм направил избора си.-отговори тихо но твърдо Блекмур.Беше му омръзнало да губи битки и да гледа как родината му потъва все повече и надеждата бавно си отиваше.-Покажи ми това,за което съм тук.Време е за поврат във войната на расите.-решимостта му бе изпепеляваща.

Даааа. Интересно е.
Дебилчо ти си.

Яко,ранд.Айде пиша:
Това което видя не беше това което очакваше-занемарена къщичка с счупени прозорци.По едно време елфът спря.
-Защо спираш?-попита Блекмур.
-Аз съм дотук.Това е твоето бъдеще,не моето.Задачата ми беше да те доведа до тук,аз я изпълних.Давай!Бъди смел!
Блекмур пристъпи решително напред.Влезе във къщурката,и видя лист върху масичка с много къси крака.Листът беше плик.Блекмур го отвори и видя дълго писмо,написано с красив почерк-вероятно елфски.И най долу-печатът на Съюзът на елфските магьосници,повече известни просто като Пазителите.Те бяха свидетели създаването на "Орела".В писмото се разказваше за някакъв пръстен с огромна сила,но нямаше информация каква.Чак тогава Блекмур се сети за Сарджерас който му бе разказвал за един пръстен направен от най-древните демони.Той бил способен да завладява ума на хората.Генералът поогледа стаята и забеляза капак на пода.Той отвори прохода.Имаше една стълба.Той почна да се спуска надолу.Беше непрогледен мрак.Най-накрая стълбата свърши и той се озова в едно тясно помещение отрупано с рафтове книги.Слава богу там имаше поне една свещ с която да вижда.Наоколо нямаше никаква врата и той реши да се порови из многобройните томове.Те бяха с проядени от буболечки страници и скъсани корици.Скоро свещта свърши.Блекмур поогледа наоколо докато най сетне видя едва забележима светлинка.Отиде до нея и погледна през пролуката.Навън имаше оркско селище.Изведнъж Блекмур се поиколеба дали да излезе навън,но все пак не се отказа.Проби дупка в стената с брадвата си и излезе навън.Изведнъж чу боен вик-двама орки се спускаха бясно към него...

Айде ММ,ти си!Надявам се да ви е харесало.

Хубаво е. Утре вечерта ще драсна продълженийце.

Блекмур парира атаката на единия орк, но другия го удари силно по главата с дръжката на мача си. Одъра бе толкова силен, че изпрати генерала в несвяст.
- Проклети хора. Вече никнат и от стените - каза единия орк.
- Да - съгласи се другия - станали са много досадни.
- И какво ще го правим този?
- Kаквото и всички други. Ще го замъкнем при Огрондал, пък той ще реши какво да го прави.
- Дано го даде за вечеря, като гледам има доста месо по него. - Двара орка се разсмяха. По-едрия метна Блекмур през рамо и го понесе към центъра на лагера. Самия лагер представляваше превзето от орките малко градче, в центъра на което се издигаше малка кула. Орките мъкнеха генерала точно към нея.
- Още един ли носите?- попита орка който пазеше входа
- Да, намерихме го... - пазача го прекъсна
- Това ще го разказваш на Огрондал, ако е в настроение! А за сега го метнете в някоя от килиите!- Оркът нарамил Блекмур влезе в кулата. От вътре не беше нищо особено, също както и отвън. В залата зад вратата имаше само две стълбища. Едно водещо нагоре и едно надолу. Орка слезе по второто. Долното ниво беше пълно с килии.Той метна човека в една от тях и я заключи. След това се върна на основния етаж и от там мина по стълбището водещо нагоре. Озова се в стая в която имаше маса с два стола и стълбоще за последния етаж. Имаше и един прозорец до който се беше изправил едър орк облечен с добре потдържана черна броня. На колан около кръста му висеше ножница, в която имаше меч с много добро качество. Човек никога не би го помислил за орк, ако на бронята му не беше изкован знака на неговия клан. Той се обърна за да види кой е влязъл в кабинета му. Лицето му не беше типично за орк а в очите му се четеше познание.
- Какво искаш- попита той орка със тежкия си глас
- Намерихме нов човек господарю. В една от килиите е.
- Добре. Ще видя какво да правя с него, а ти си върви!
- Да господарю.- орка се поклони и излезе...

Бива си го!

Много яко.Ранд,напред!!!

Днес нямам възможност,утре е петък и живот и здраве ще постна

Сори, Ранд, ама гориш. Дебилчо ТИ СИ!

Aбе аре некой да пише де!

Ура, нейсе някой да реши да пише М-у другото радвам се че проддължението ми ви се хареса

Tо че е хубаво,е хубаво,ама защо използваш все познати герои

Да за това ти намеквам Добре звучат и трите

Е,голяма работа сега!Поне си избрал от добрите