Ами ся ми влязоха идеи в главата...за нов свят.Powered by mat-от него ми дойде идеята.
Нарича се Тандемандия.На север са разположени дългите вериги на вечно заледената планина Куао.На юг също има планина–Масира.Тя е повече висока,отколкото дълга.Нейният връх обаче е най–височкият в Тандемандия–връх Беуан.Малко са тези,които са припарвали до него. На Изток е океанът Банакар.Слави се със страхотни съкровища.Естествено, той крие и своите опасности.
Западът е зает от равнините на Ланемарската низина.Езера,реки и блата се ширят сред нея.
Е...кво ше кажете?

Ми, бива.

Еми нищо няма да кажа.
Защото се опасявам да не ми стане поста по дълъг от творението ти и случайно да го засенчи

Браво, браво. Добра идея (особенно като е моя ) бе дано ти стане готин света.

Планината Куао има много древни обитатели.Може би първия от тях е снежният амак.Това е съществ,което живеят под дълбокия сняг.Главата му притежава остър шип. Краката му са по–дълги, приспособени за бягане.Ръцете са къси,точно за хващане.Дълги зъби лъщят в устите им.Или с две думи–перфектни убийци.
Друг обитател на тази древна планина е фрагала.Прилича доста на гаргоил,но се различава по това,че не може да лети.Другата разлика е и че вместо в камък се превръща в кубче лед.
Идва и редът на човекоподобните.Друидът,който винаги се движи сред глутница снежнобели вълци,живее в пещерите.Там се крие от студа на планината,лавини и най–вече от зверовете,които не може да укроти.А те въобще не са малко.
Тук се появява и лимбото.Това отново е човек,но доста странен.Когато пожелае се превръща в сокол.Много негативно настроен,лимбото винаги успява да убие някой–друг фрагал,който не е успял да се скрие навреме. Излиза най–често през вечерта.
––––––––––––
Е?

дано не станат много светове без смисъл и налудничави имена

Започва да се заформя нещо...
Надявам се да стане интересно.

брао,брао .... трябва обаче някъв екшън...трябва некви зверове да се сбият и да срутят някоя планина

Масира е доста стръмна и неудобна,за да бъде обитавана от хора или животни.За сметка на това там живеят много рядки птици.Феникс,грифон,буреносна птица,че дори и дракон!От перата на феникса стават чудни работи като призоваване на всички елементални сили!Това кара много смелчаци да се отпратят към върхът на Масира–Беуан.Именно там,според някои ясновидки,са гнездата на жар птицата.

Да, започва се...

В Ланемарската низина също има много същества.Може би най–важното от тях там е човекът.Около реките хората строят своите селища.Човекът трудно пътува в места като планината Куао.За това пък е много изобретателен и там,до където може да стъпне неговия крак,има къща, село,град.Както вече знаете,хората се опитват да се доберат до перата на феникса.Малцина са се заяърнали от страшният връх Беуан.
В блатата също има едно по–специално същество.Киденът е огромна жаба.На пръв поглед е безобидна,но тя е всъщност едно от най–опасните животни тук.Умело променя кожата си и се слива с околната среда,а това е много страшно!Кожата й е цялата изпълнена с отрова.Ако нещо я докосне,тя изхвърля подготвения снаряд...и всичко около нея умира.За това и хората,и животните избягват блатата.
–––––––––––––––––––––––
What you say?

I'll say...Go ON!

Банакар винаги е имал стотици кораби по повърхността си.Пирати, търговци–всички се обединяват в търсене на съкровища.Естествено,ако някой вземе скъпоценностите,това ще са пиратите.
Но,не винаги търсенето свършва с успех.Много моряци са се прибирали с трайни наранявания.В дълбините се крият невиждани чудовища.Случва се дори никой да не се върне.
Най–голямото животно в океанът е уникално.Няма друго като него. Чуаграма е единственият от своя вид(кейлеани).Тялото му е масивно. Краката са плоски.Това прави съществото много маневрено.Главата му в горната част е от камък.Това го прави малко глупаво,но за сметка на това–много разрушително.Живее там,където човешкото око не би различило нищо.Живее в подземните пещери.Храни се с каквото му дойде.Често на брега са бягали китове–Чуаграма ги е подгонил.
Друго същество в тези сини води е науакът.Отново едно опасно и хитро чудовище.Това е гигантски октопод.Освен това,когато стои във водата, той пуска отрова която парализира временно другите същества.Това му дава огромно предимство.Друг напредък при него е маскировката.Слива се с околната среда и не може да бъде забелязано.Щом нещо го докосне,науакът разперва пипала и го сграбчва в обятията си.
––––––––––––––––––––––

аре да има някъв кеч уе!

Чакай па ти ве!Да не искаш напрао да почнат да се бъхтат,я!
П.П–Е ся пиша продалжението!

В Ланемарската низина до река Нуаки има селище наречено Гуана.В него живее вече застаряващия Малекус Хайнрих.Той има голяма история зад гърба си...Нека я разгледаме отблизо!
Малекус бе млад още.Беше си доста лудичък.Така един ден реши да тръгне с по–възрастните от селото към връх Беуан за пера от феникс.
Колкото и да го умоляваше да не тръгне,майка му все не можеше да разубеди Малекус.Беше си го наумил,а каквото си намислеше–винаги ставаше!
Така той отиде до своя приятел(макар че му беше като баща),а именно Уили.Уили беше предводителят на ловците за пера на феникс.
–Уили...ще дойда с вас към Масира.–започна Малекус.
–Не!Няма да ти позволя!Малък си още!–отсече го Уили и изчезна нанякъде.
Малекус остана сам.Беше се решил,че ще тръгне!Прибра се вкъщи,уж че ще ходи да спи.Майка му се зарадва,че се е отменил.
Малекус обаче имаше друго в главата.Заключи вратата на стаята си и извади раницата от подлеглото.Сложи стар кожух,чорапи,бельо,дрехи и куп работи.Затвори раницата и облече кожуха си.След това отиде до възглавницата си и бръкна в нея.От там извади някаква сфера.
–Ще ми служи много добре за ориентир!–мислеше си Малекус.
Сложи сферата в джоба си.Тя всъщност беше подарък от баща му,който е умрял още докато Малекус бил малък.
Отвори прозореца.
–Сбогом,мамо!–тихо каза момчето.
Хвърли раницата отвън и прескочи прозореца...
––––––––––––
To be continued

неам търпение за продължението...
кви ли ги е наумил тоя

Малекус се изправи.Нарами багажа си и погледна сферата.В нея беше описан пътят му.Изглежда трябваше най–напред да мине през блато...А той ги мразеше най–много.
Беше непрогледна нощ.Знаеше,че е много луд.Но нещо отвътре до крепеше...искаше му се да се завърне като крал на Земята!Представяше си...Цветята порастват,за да му направят стълбичка,вятъра му донася каквото пожелае,а водата го бута отзад.Вървейки замечтано,Малекус се спъна в един корен на дърво.Когато надигна глава с ужас забеляза пред себе си киден.Жабата се беше почти сляла с папратите отзад,но Лунната светлина се огря в кожата й.Сега Малекус бе по–предпазлив.
Изправи се,но застина на място.Край него крачеше още едно животно. Това бе амак.Подобен на своите братовчеди в Куао,той бе ужасяващ хищник.С тази разлика,че снежният амак се завира в снега,а този–в земята.Сега бе надушил Малекус.
Чудовището се изправи.Зъбите му лъснаха на лунната светлина и той с бясна скорост скочи към Малекус.За радост,той се бе сетил да вземе и меча на баща си,но беше късно да го вади от раницата.Отскочи настрани, така че амакът се заби в дървото отзад.Ядоса се и отново се засили.Този път момчето беше застанало до кидена.Отскочи в страни и се скри зад едно дърво.Жабата като че ли се изду и от кожата й изхвръкнаха стотици капки отрова.Амакът бе победен от собствената си глупост.Сега лежеше на земята без да помръдне.Малекус бе на косъм!
–––––––––––
To be continued......

ЯКООООООООООООООООО!

Момчето продължи нататък.Обърна се и с радост забеляза,че блатото вече е в далечината.Все още единствената светлина наоколо беше тази на Луната и на милионите мъждукащи звезди.Погледна сферата... наближаваше снеговете.Все още беше в подножието на Масира,но усещаше студа,лъхащ от по–високите части на планината.Реши,че трябва през деня да търси феникс.Намери една пещера и влезе в нея. Извади възглавница и одеало и легна на земята.Покри се и обърна глава на другата страна....когато се случи нещо странно.Всичко някак си се изкриви...Попадна в Света на Анхилите.В него бродят призраци и загубени души.
–Какво?!Да не би...да не би да съм умрял!?–мислеше трескаво Малекус.
Пред него се бяха появили стотици прозрачни тела.Всички мърдаха наляво–надясно,минаваха през стените...Когато през него мина една душа...Усети студ и отново се озова в импровизираноти си легло.Надигна глава и забеляза,че Слънцето бече е огряло Земята.В пещерата обаче още беше тъмно.
–О,сън!–тихо си рече Малекус.
Стана и препаса меча на баща си.Вече страховете му нарастваха. Представяше си на връх Беуан как ще го посрещнат огнените птици,при–дружени от дракони и грифони.Чудеше се как ли пък щеше да откъсне перо от феникс...
Нямаше време за мислене.В дъното на пещерата се чуваха крясъци и трополене.Нещо търчеше към изхода.Амаците живеят в пещери. Малекус обаче не знаеше това.Когато видя първият хищник да изскача от тъмнината,момчето се стресна много.Вдигна меча на баща си и посече амакът.Не можеше обаче да го направи с всички останали.Събра си възглавницата,одеялото и раницата и побегна към изхода.......
–––––––––––
To Be Continuedddddddd.........