Снегът беше спрял да вали,но Слънцето отдавна се бе скрило зад планината.През ноща да се разхождаш из улиците на града бе истинско самоубийство.Двамата го знаеха и за това бързо изровиха из под развалините храна и тръгнаха да търсят подслон за през ноща.
-Как се казваш хлапе?
-Николай!-каза момчето.
-От къде си?
-Преди те да дойдат живях тук в София дълго време,но иначе съм роден в едно малко село в Тракийско.
-На колко години си?Не ми се виждаш много възрастен!
-На 17 съм.
-Извинявай,че те разпитвам така.Някога бях полицай и изглежда още ме бива за тази работа!
Двамата се засмяха и продължиха пътя си по задръстените с останки и сняг улици.Нямаше и следа от гадините,които дебнеха цял ден.Те бяха много чувствителни към светлината на зазоряването и на смрачаването.Това бяха единствените периоди през деня когато хората спокойно можеха да излязат и да търсят провизий в руините.
В центъра на някогашната столица се носеше самотната сянка на мъжа,който Николай толкова много искаше да намери.За него нямаше друга цел от тук нататък освен масовото избиване на извънземни нашественици.Отчаяно търсеше отмъщение за всичко загубено,но нямаше как да го получи.Минаваше покрай мястото където някога се намираше народното събрание,но сега там имаше само руини.Виждаха се и части от букви.Навярно остатъци от заветния надпис „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.Мечтата на българския народ да срине „свърталището на депутатите” се бе сбъднала,но заедно с него си отиде и 2/3 от населението.
Целта на странния непознат бе да стигне до някогашното метро.Там със сигурност щеше да намери подслон,храна и други хора.Ставаше тъмно.Отново започнаха да долитат странните НЛО-та,които разтоварваха нощните патрули.Той знаеше,че трябва да побърза за това се затича.Отново тишината бе разкъсана от писъците на съществата.Той знаеше,че го дебне смъртна опасност!



Съжалявам,че се забавих,но имах през тази седмица бая за зубкане!

Супер!!! А ако бях роден в Тракийско щях да отговарям напълно на описанието на момчето!

Мно'о яко ста'а.Направи ги по-дълги разказите!Няма лошо!

Браво другарю, само така. Виждам че в теб се крие духа на обещаващия писател:)

Готино е!

Значи много ми харесва разказа дотук ама имам една молба.Понеже ние българите сме създали държава, която трае вече 13 века а пък са измрели 2/3 от тях и трябва в твоя разказ да са около 2.5 милиона така че направи така че българите да измислят как да се справят с тях и да станат световни господари както е щяло да бъде ако не бяха тия турци мамицата им.

hehehe turcite samo da sa ni problema, ami vij dnes kak sa neshtata!
Pak i nie nai ve4e sami se zakopavame!

Абе ще поработим по въпроса и ще видим какво ще стане!

Работи!Работи!Аре че чакаме следващата част!
МУХАХАХА

Аре по-бързо де много е интересно и очакваме с нетърпение.

И тази вечер смъртта не го пожела.Гадната паплач бе закъсняла да си домъкне плоския задник до града и „непознатия” успя без проблемни да стигне до входа на метрото.Той се огледа преди да слезе надолу.Незнайно защо този пейзаж на развалини му правеше такова впечатление,въпреки че го бе виждал стотици пъти.Някогашната статуя на Св. София лежеше в подножието на пиадестала си счупена през средата,плесенясала от дъжда.Улиците,по който някога кипеше толкова много живот сега бяха затрупани от снега и развалините.Човекът пое дълбоко въздух и слезе надолу.Беше изключително тъмно.Извади джобното си фенерче.Забеляза касите където го бяха хващали с нередовна карта множество пъти.Тихо подмина.Изведнъж пред него се изпречи масивна врата.Той знаеше,че ще намери хора зад нея и за това почука с ръка и извика:
-Има ли някой?-не последва отговор.След това отново:
-Знам,че има някой вътре!Пуснете ме да вляза!Аз съм човек!-но отново никой не се обади.
-Имам оръжие и храна.-каза той.Ненадейно вратата с пронизващ,скърцащ звук се открехна и от там се показа дребен мъж навярно стар.
-Бързо влизай!-рече му той.Той не почака втора покана и бързо влезе.
-Как ти е името?-каза стария човек.
-Казвам се Георги.
-Аха!И какво носиш със себе си?
-Сигурно питаш за оръжие.Ами ето тов...-той не успя да довърши когато стареца му се развика:
-Не млади глупако питам те за храна!!!
-Това е!-и му показа чантата си,в която се виждаха 15-тина консерви.
-Чудесно!
Старецът се казваше Иван.Отдавна бе заселил тези тунели със семейството си и ги пазеше много грижливо.Имаше двама сина,една дъщеря и един внук.
-Трябва да ми помогнеш Георги!Внукът ми е много болен и се нуждае от храна и вода.Честно да ти кажа пуснах те заради храната.Отчаяно се нуждаем от нея,но няма как да си я набавяме.Някога отглеждахме пилета,но те бързо имряха.
-С удоволствие ще ти помогна.А дали има и други хора надолу по тунела?
-О,да има,но това утре сега легни и се наспи.Яно-о-о!!!Оправи едно място за тази вечер за нашия гост.Едно от момичетата подскочи и се запъти на някъде.


Поздрав към всички,които ме подкрепят и ми дават кураж да продължавам да пиша!!!

Еми пак ми хареса Давай в същия дух!

А този пич няма ли да ....... се повлюби в янчето :Р