Ето го и надявам се очакваното продължение!!!!
Дерн извади бляскавото оръжие, а светлините на огъня заиграха по изящните му, изчистени форми.Червените пламъци диво бушуваха в очите на вестоносеца.Отмятайки кожената си дреха Харим издърпа от колана на кръста си дълъг нож, а в десницата му се озова прекрасен меч, изсечен сякаш от тъмата на безкрая...Черно бе острието му, черна бе дръжката и само една искряща спирала се виеше по протежението й, като че да напомни- това оръжие е създадено не за да убива, а за да запази величието на отминалите векове...
- Е- продума Харим отваряйки рязко вратата, а вихрушка от снежинки нахлу в къщата- не ми се ще да оставам без врата, ако не умрем от раните си, то със сигурност ще умрем от студ.След теб- Дерн от рода на Далите.
Дерн излезе с решителна крачка, нямаше ги изтощението и умората от отминалите часове.
Той се спря..сред мразовития вятър прелитаха снежни парцали, които пречеха на очите му да виждат ясно.
След като свикна с мрака и острия повей, той различи силуетите на приближаващите се...
Безмълвно до него застана Харим, а срещу тях на десет разтега стояха седмина обгърнати в кафеникави одежди мъже.Лицата им бяха покрити от дълбоките качулки на дебелите вълнени дрехи.Дланите им бяха увити в ивици от същия плат.В ръцете си държаха изящни мечове с леко чукнат връх- това бяха наемници!
- Предай се на Негово Величество, кралят на Леревнвар- Ворден- извика през шума на виелицата единият от непознатите- предай се или ще умреш, като изменник!
- Никога не съм бил негов слуга- отвърна Дерн - и никога не ще бъда...
- Твоя воля глупецо- прониза нощния мрак дрезгавият глас на натрапника- Ще умреш в агония..
Седмината ловко се нахвърлиха срещу Дерн и Харим.Още с първия удар планинецът повали един от нападателите, но други четирим се нахвърлиха срещу него...Дерн замахна и мощният му меч се стовари въру главата на един от преследвачите...Надигайки очи кариецът се изправи лице в лице с водача на наемниците, който беше говорил до преди секунди....

Леки бръчици около челото на убиеца, подсказаха на кариеца, че мъжът му се смее..
- Нима си мислиш, че ще избягаш вестоносецо?- изсмя се гробовно натрапникът- Нямаш шансове, како няма шансове и твоя крал да оцелее, след като "Халите на прокобата" стъпчат жалката му армия.
Дерн се нахвърли срещу едрия мъж.Ловко париране на удара, повторно нападение...Двамата се бяха развихрили в един прекрасен, изящен и изпълнен с красота миг...Миг, в който две блестящи оръжия се сливаха ведно, създавайки неповторима бляскава идилия...Ако човек ги гледаше отстрани, би си помислил, че отмерените удари, плавните движения са дело на майстори, тренирали заедно, познаващи до съвършенство мислите на другия..
Постепенно обаче Дерн чувстваше как забравената умора отново надделява в тялото му. Движеията му станаха по- бавни, стъпките по- мудни.Противникът усети този внезапен спад на силите и вложи още по- голяма настървеност...
Кариецът вече с усилие парираше настоятелните удари.Един от тях, той не успя да отбие и ъгловото острие прониза плътта му...Безпомощен той извика от болка- металът бе проникнал дълбоко в рамото му.Свличайки се на колен, той отчаяно вдигна глава към противника си, който победно бе издигнал оръжието си.Последният ударнадвисна над него...
Сетне злият нападател ококори очи, издаде глух гърлен звук, направи една крачка към Дерн и се строполи на земята.
От гърба му стърчеше зеленопера стрела...

Прав си гарване. Хайде Join чакаме продължението.

???µ ?µ ?»??6??

Ето и продължението на моя позабравен разказ....
Вестоносецът инсинктивно обърна поглед към Харим,в чийто крака стоеше и последният наемен убиец.Планинецът изглеждаше не по-малко смаян и изненадан от случилото се."В ръката си държеши само меча и дългия нож-помисли си Дерн-тогава откъде за бога се взе тази стрела?!?"
Отговорът не се забави много...откъм шубрака под еловата гора, която обграждаше къщата и поляната, се дочу шумът на леки стъпки.Замръзналият сняг издаваше едва доловимо хрускане.На сумрака и бледата светлина от Луната, която се мъчеше да проникне през черните облаци, в другия край на откритото пространство се бе изправила фигура.Приближавайки се бавно към Харим и Дерн, двамата мъже се приготвиха за бой.Планинецът подкрепи своя другар, да се изправи, кръвта бе обляла целия му ръкав и продължаваше да изтича...
Внезапно на около един фурлонг разстояние непознатият се спра, рязко извади бляскавия си меч и го заби до дръжката в един от все още живите убийци, който чрез пълзене се опитваше да се добере до оръжието си.
Дерн и Харим изгледаха с почуда тази реакция, но не посмяха да продумат и дума.А странникът с елегантно движение измъкна острието от тялото лежащо безжизнено до него...Непонятно, каква магия бе това, дори капка кръв нямаше по изящния метал, а единствено искряща чистота...
Кариецът се загледа в сребърната лунна светлина, която се разливаше по тялото на този пришълец, а после се почувства безумно изморен...Последното което усети бе болка, силна болка-сетне изпадна в безсъзнание.

bravo Join , dobar razkaz ..... Az ne go biax 4el , dnes za parvi pat go pro4etox celia i mi xaresa .......

10x NoName много се радвам, че ти харесва и се надявам да не те разочаровам,както теб така и другите, които "наблюдават" моето умотворение

Сутринта светликът едва се процеждаше през малките заледени прозорчета, внасяайки малко мистична светлина примесена с жарките въглени в огъня и пукота на отиващия си пламък.
Когато Дерн отвори очи и се надигна, се чувстваше много по- добре, разбира се нямаше да откаже закуска, но силите му се бяха възвърнали.
Оглеждайки отново малкото помещение, в което се намираше, кариецът откри много неща, на които не бе обърнал внимание вечерта.По стените висяха многобройни кожи на какви ли не животни.Някои от пъстрите пухкави одежди, Дерн дори не можеше да разпознае.Около камината, по стените висяха закачени прекасни лъкове изработени от гъвкаво дърво и с изящни форми.
Няколко красиви шарени съда стояха под прозорчето, пълни с осолено и изсушено месо...От Харим нямаше и следа...Само една купичка с малко сирене, домашно приготвен хляб и мръвки, чакаше на масата.
След като с удоволствие погълна апетитната закуска, кариецът реши, че би било редно да поостане, докато домакинът се върне, за да му благодари отново за гостоприемството.
Но увисналото ниско на небосвода зимно слънце, бавно се издигаше напомняйки, че първите утринни часове, вече отминават.
Макар и гузен Дерн събра вещите си и колебливо токрехна вратата...
Учуди се, какво ли го бе накарало толкова дълго време да стои вътре....Студът, който го сковаваше и силният вятър, който го пронизваше до мозъка на костите му, сега-просто бе изчезнал.
Времето бе меко и макар слабо, Слънцето даваше топлина на Северните земи.Снегът искреше и заслепяваше очите, а надвисналите над малката къщурка борове сега даряваха света под себе си с милиони топящи се снежинки.Капчиците се търкулваха и през краткия си полет до твърдината, възнаграждавах случайния минувач с най- прекрасните цветове, отразили се във всяко кристалче, безброй малки дъги....
Дерн за миг се спря и се загледа...От много отдавна не бе обръщал внимание на простичките красоти около себе си.
Цвилене на кон го накара да излезе от унеса и да си припомни задълженията.Твърде дълго се бе лутал и бавил.Само щеше да си вземе "Довиждане "с Харим и ...
- Какво правя аз!!!- не можа да повярва Дерн.
Самотен кон стоеше близо до къщата му, а от седлото му висяха кафяви парцали....
Като буря в главата на кариеца нахлуха спомените от вечерта: седмината нападатели, боя, странника...Странникът...къде е Харим ...какво се е случило с него...Спомените на Дерн продължаваха бясно да препускат и да се блъскат...образи...картини...звуци...миризми...Сякаш излязъл от транс мъжът от рода на Далите възпроизведе всичко що се бе случило през отминалата нощ...
"Дявол да го вземе"- прокълна се наум Дерн- "Ако съм позволил на непознатия да нарани Харим, няма да си го простя!"
По омекналия сняг се различаваха множество следи...Главно от битката и кървави следи, които водеха дълбоко в гората...нощният пир на вълците.
- Изгубил ли си нещо кариецо!?- продума познат глас иззад Дерн- за втори път се радвам да те видя по- добре!
Вестоносецът се обърна и с радост установи, че Харим е в отлична форма и изглежда изключително доволен...

Brawо, бе Джоин, ти и разкази ли пишеш? Аз не го бях виждал, но ми хареса. Нещо обаче малко взеха да се повтарят мотивите и, без да се обиждаш много, е малко изтъркан стила, в смисъл "дежа ву". Нали не ми се сърдиш много!
Да ти призная и аз мисля да понапиша това онова, та и ти да ми се посмееш, но по-късно.

Оооооооооо. Отдавна не бях го гледал но става все по - интересен. Ще чакам новото епизодче.