Заглавие: Вкусът на Отмъщението.... Публикувано на: 10 Яну 2004 22:49
Детето беше прогизнало от кръв и сълзи. Кръвта на родителите му, кръвта на братята и сестрите му. Кръвта на всички които бе познавал и обичал... Сега ги нямаше. През нощта варварите бяха слезли от планините. Бяха колили, грабили и изнасилвали. Бяха подпалили цялото село и отвлекли всички, които можеха да им донесат печалба на робския пазар.
Казваше се Изасор от рода Ирун. Усмихна се горчиво, целият му род беше мъртъв. Беше видял как някакъв варварин убива сестра му, но какво можеше да направи той. Той беше само едно 14 годишно момче, помисли си по-скоро за да се оправдае пред себе си. Беше го яд. Не на варварите, не на върлуващата наоколо смърт, а на самия себе си. Защо не умря заедно със останалите?! Така поне смъртта им нямаше да му тежи на съвестта... Все едно той ги беше убил с бездействието си. След целия този печален размисъл той заплака и не след малко заспа в руините на старата си къща.
Сънува че е в столицата Аийл. Беше заобиколен от красотата на големия град. Той, като селско дете, никога не виждало град по-голям от търговския Брел, беше изумен от големината на всичко. Някаква огромна сграда с много кули, сякаш висящи във въздуха, привлече вниманието му. Влезе в нея. Десетина минути се лута по безкрайните коридори и влезе през една дебела дъбова врата. Зад нея завари дузина мъже в седящи около овална маса. Те гледаха нещо... всъщност гледаха някаква черна цепнатина в пространството, а през нея се виждаше самия спящ Изасор. Мърмореха си нещо. После го погледнаха и рекоха в един глас:
-Изасор, от рода Ирун, размирни времена настъпв, а ти, ти Изасор от рода Ирун си призван да ги прекратиш... призван си да разкриеш огромната си мощ. Призван да победиш Единствения Дракон с меча на кралете-Свещения пламък....
Събуди се със силна болка в главата. И как не? Сънуваше този странен сън вече една седмица. Щом се разсъни от тежкия мирис на сажди във въздуха се зачуди какво да прави сега. Не можеше да остане тук, но... къде да отиде? Ядът вече му беше минал сега единственото нещо, което изпитваше беше Омраза. Чистата, изгаряща и убиваща омраза. Мразеше убийците, трябваше да им отмъсти! Докато се ядосваше пред него един паднал камък от някоя къща, се пръсна на прачета. Стресна се? Какво пък беше това? Веднага си спомни съня си. Не, не можеше да е магьосник. Не знаеше нищо за магията, пък и... Винаги си беше представял магьосниците снажни с предкрасни бели коне и с велики способности. Поне така разказваха приказките. А той дори кон нямаше. В семейството му бяха толкова бедни, че баща му едва бе събрал пари за едно кльощаво магаре. Пък за велики способности да не говорим, започна да се разубеждава той, в същия момент, в който още един камък се пръсна на парчета точно до него. Гредите, служещи за основи на бившите къщи пламнаха повторно след снощи, вятърът зави свирепо. И всичко това спря за миг, точно тъй, както бе почнало. Най-странното беше, че в цялата тази бъркотия той бе останал невредим.
Припадна....
************************************************
Това е само скица, ако ви хареса ще постна продължението.
___________________________________ Когато на готин човек му е кофти това е блус!
Когато на кофти човек му е готино това е чалга!
|