ето я и първа 4аст
сори 4е е малко къси4ка, но следващия път пове4е
Част 1
Мат не беше слагал нищо в устата си от 2 дена, но преди малко беше забелязал един едър и сочен на пръв поглед заяк. Вече се готвеше да изстреля една от малкото си останали стрели и изведнъж чу някой да се задава по пътеката. Бързо се скри зад един храст и зачака. След малко на пътя се показаха силуетите на два орка. Те говореха високо затова Мат можеше да ги чуе без осилие:
- Къде изчезна то'а глупак? - каза по-едрият.
- Само да ми падне в ръцете ш'е го смачкам! - се закани другият.
- Заради него се'а няма к'во да ядем!
- Кат' го 'фанем тоя мършав крадец ш'е изядеме него!
- Ниш'о утре ш'е пируваме до пръсване!
- Ей, Зирокул, виж не'къв заяк! - внезапно кресна другия орк.
- Явно Уруг ще почака! - рече Зирокул и извади твърде голяма за ръста му брадва.
Той се хвърли към животното и след миг го разполови на две.Мат прокле лошия си късмет, а Двамата орка запалиха огън и опекоха заяка. След като свършиха те тръгнаха на някъде, а Мат излезе от прикритието си и легна на едно дърво твърде разочарован и все още гладен.
На сутринта той беше събуден от внезапен остър крясък. Той бързо извади арбаледа си и се прицели към мястото от където беше чул писъка. След малко видя няколко силуета да тичат срещу него. Бяха обикновенни селяни. Мат въздъхна. Но след малко един падна посечен...последваха го и другите… Зад труповете им стоеше оркът който се казваше Зирокул. Мат бързо изтреля една стрела, но не улучи. Вече беше късно за втори опит затова Мат извади меча си, тъкмо за да блокира удара на орка. Зеленото създание поднови атаката си, но този път Мат се изплъзна на косъм. Този път с удара си оркът отнесе меча от ръката на Мат. Създанието вдигна брадвата си за финален удар…
to be continue...
вече не се допускат други кървави елфи. 
Ами кога ще го пускам ли... Ми то първата част е готова вече, но утре вечерта ще я пусна. Тя не е мноо дълга, но няма начин