Радвам се, че темата ти е харесала, Night Shade. Надявам се скоро да имам достатъчно време да преведа една статия за черните дупки от http://www.howstuffworks.com, че и не само нея, и ще я постна тук.
П.С. Ние май съвсем няма да говорим за първоначалната тема, но карай да върви, нали ни е интересно пък и можем да научим нещо ново - ще си говорим за всякакви такива "научни работи"

Дааа, много яка тема, радвам се че се заформя интересна дискусия! Философията на науките разглежда точно такива въпроси, които се намират на границата между две или повече науки - както в случая - физика, математатика, астрономия и тн. Имам радостта да карам по два часа на седмица тоя предмет и е много яко...занимаваме се с всякакви дивотии, но досега не сме говорили по тая тема...следващия път ще питам даскала. Иначе сме говорили да речем за черните дупки и стана дума за тяхната гравитационна сила (много съм зле с физика и тн. така че може да бъркам някой понятия:))), която предполага, че само една черна дупка би трябвало да засмуче цялата вселена за по-малко от секунда! И точно това доказвало безкрайността на Вселената. За белите дупки също е възможно, нищо, че следвам простата логика на антиподите.... За измеренията - мисля че всички сте чували за островите в северните морета на Русия, в които се наблюдават такива времеви аномалии - хора прекарват там години, а като се върнат се оказва, че сам минали само часове... Мисля че би се намерила повече информация, ако някой се заинтересува... А, интересно е да се отбележи, че на практика ние живеем в един неизмерим, безкраен свят - нещо отдавна доказано. Но за това следващият път...
Ей, вдъхновихте ме да зарежа Ремарк, заради някакви дупки и измерения!

В една книжка четох за едни англичани, които в Таити попаднали във времева дупка и се озовали в Париж преди 300-400 години за няколко минути. Имаше и още такива странни случаи... Трябва да се поразровя пак в тази глава на "Неразгаданите мистерии". Имаше много интересни случаи, за някои почти сигурно, че са истински.

Съвсем скоро попаднах на нови научни изследвания, според които Вселената всъщност е крайна и е с големина 700 млрд. светлинни години. Какво има "оттатък" учените не казват.

Manny_Calavera (btw и на мен Grim Fandango ми стана наскоро една от любимите игри), колкото и да се интересувам от "философия на физиката (т.е. това, което дискутираме в тази тема)", не съм чувал за въпросните острови в Русия. Ще съм ти благодарен ако намериш и дадеш (мързелив народ сме значи, еей...)някой линк с информация, било то и на английски.

За това дали Вселената (между другото има разлика между "света" и "Вселената") е безкрайна може сериозно да се спори, и според мен тя Е. Но изобщо не съм сигурен в думите ти, че това е доказано. Поне не е доказано научно (или просто аз пак съм назад с материала).

Ъъъъ.. само да питам: темата се трансформира в нещо от типа 'разкажете кой-къде-какво чул от незнам-си-коя клюкарка или видял по незнам-си-кой-номер Дискавъри'? Няма нищо лошо в клюките, Дискавърито и книгите, ама си мислех че ще споделяме лични теории и виждания по тея теми
Абре устайте го тоя тесаракт. Просто мисълта ми беше че темата в началото беше за измеренията, па фигурата си е баш многоизмерна. Както и да е, не се тормозете повече с нея.. явно и аз не знам какво точно имам предвид
За полетата.. Ами точно за електромагнитното пък мога да ви дам определение Даже си е документирано прилежно.(Не знам дали вече не писах това, нета ми се беше сбъгнал).
Тая идея за 'хоп да изобретим нещо ново' е интересна.. Макар че електричеството не се е появило просто така със щракване на пръсти.. Всъщност то е познато още от древността, когато наш'те предци са си измисляли разни Зевсове и Юпитери за да си обяснят мълниите. Повечето хора дават 'началото на електричеството' с времето на Фарадей, Волта, Ампер и СИЕ.. макар че този период е бил просто един по-бурен преход в тази област на науката, подготвян от векове. Е, може и изведнъж да има 'хоп' и да се измисли някаква такава джаджа каквато описваш.. това би било още един такъв преход в науката, също така подготвян от векове.. Тъй че няма да ни дойде много изненадващо

ПП. На онзи сайт ввв.хаутингсуорк.цом ми дава Unable to resolve.. може да е и от моя бозав нет.

Ivanatora, еми трудно можеш да имаш "лична теория", повечето възможности вече зса изказани от разни умени като теории и "обикновения" човек може само да си избере, зад коя да застана. Първия ми пост за измеренията е мое лично предположение, което не съм чул отникъде, но вероятно вече го е казал някой и преди това... Е прав си, че не е станало изведнъж, но аз за откриване на електричеството считам "когато то е открито, описано, изучено и превърнато в използваемо". Сайта си ми върви на мен, проблема наистина е в нет-а ти.

Ето обещания превод на статията за черните дупки:

Оригинален текст на англииски: http://science.howstuffworks.com/black-hole.htm

"Как работят черните дупки?"
от Craig C. Freudenrich, Ph.D.

1. Въведение в "Как работят черните дупки?"
Може да сте чували някой да казва "Бюрото ми се е превърнало в черна дупка!". Може да сте гледали програма за астрономията по телевизията или да сте чели статия за черните дупки. Тези екзотични обекти занимават нашето въображение още откакто са били предречени от Общата теория на относителността на Айнщайн през 1915

-- Артистична концепция на покрайнините на черната дупка в ядрото на галактика NGC 4261 --

Какво са черните дупки? Наистина ли съществуват? Как можем да ги намерим? В тази статия на "How stuff works", ще разгледаме черните дупки и ще отговорим на всички тези въпроси.

2. Какво е "черна дупка"?
Черна дупка е това, което остава, когато една масивна звезда "умре".

Ако сте чели "Как работят звездите", знаете, че звездата е огромен, изумителен термоядрен реактор. Защото звездите са толкова масивни и са изградени от газ, съществува интензивно гравитационно поле, което се опитва да "свие" звездата. Термоядрените реакции вътре в ядрото са като гигантска ядрена бомба, коята се опитва да "разшири"(взриви) звездата. Балансът между гравитационните и "експлозивните" сили е това, което определя големината на една звезда.

Когато звездата умре, реакциите в ядрото й спират, защото горивото й се е изразходвало. В същото време гравитационните сили дърпат повърхността на звездата към центъра й и свиват ядрото. Докато ядрото се свива, то се нагрява и в някои случаи това води до супернова, в която материалът, изграждащ звездата, и радияцията биват изхвърлени в далечния космос. Това, което остава е "високо-компресираното"(свитото почти до нищо) и много масивно ядро на звездата. Гравитацията на това ядро е толокова силна, че дори и светлината не може да "избяга".

Този обект сега е черна дупка и фактически изчезва от поглед. Тъй като гравитацията на ядрото е толкова силна, то "потъва" в пространствено-времевия континиуум и създава една дупка в него - това е причината обектът да се нарича черна дупка.


-- Артистична концепция на черната дупка: Стрелките показват пътя на обектите навътре към и около отвора на черната дупка --

Ядрото се превръща в централната част на черната дупка и се нарича сингулярност. Отворът на дупката се нарича хоризонт на събитията (бел. прев. - може да бъркам термина).

Можете да си мислите за хоризонта на събитията като за устата на черната дупка. Когато нещо прекрачи хоризонта на събитията то със сигурност е "загазило" (изчезнало). Влезе ли нещо вътре в устата на черната дупка всички събития (точки във пространствено-времевия континиуум, във времето и пространството) спират, и нищо (дори и светлината) не може да избяга. Радиусът на този хоризонт се нарича Schwarzschild radius, кръстен на астронома Karl Schwarzschild, чиито труд довежда до теорията за черните дупки.

3. Видове черни дупки.

Има два вида черни дупки

• Schwarzschild - Не-въртяща се (стационарна) черна дупка
• Kerr - Въртяща се черна дупка

Черната дупка на Schwarzschild е най-простата, в която ядрото не се върти. Този вид черни дупки имат само сингулярност и хоризонт на събитията.

Черната дупка на Kerr, която вероятно е най-често срещаното явление в природата, се върти, защото звездата, от която се е формирала, също се е е въртяла. Когато въртящата се звезда се срине (свие), ядрото продължава да се върти и това качество се прехвърля и на черната дупка (запазване на ъгловия импулс). Тази черна дупка има следните "части":

• Сингулярност - ядрото.
• Хоризонт на събитията - отвора на дупката.
• Ергосфера(Ergosphere, не съм сигурен как се превежда) - Регион от изкривено пространство с формата на яйце около отвора на черната дупка (изкривяването се дължи на въртенето на черната дупка, което "тегли" пространството около себе си)
• Static limit("статична граница" може би) - Границата между ергосферата и "нормалния" космос.

Ако обект влезе в ергосферата, той все още има шанс да излезе като натрупа енергия от въртенето на черната дупка. Но ако премине Хоризонта на събитията, ще бъде засмукан в черната дупка и никога няма да излезе. Какво се случва във вътрешността на черната дупка не е известно. Дори сегашните ни физически теории и закони не важат в района около сингулярността.

Въпреки че не можем да видим черна дупка, тя има три свойства, който могат или биха могли да бъдат измерени:

• Маса
• Електрически заряд
• Скорост на въртене (ъглов импулс)

Засега, можем да измерим масата на една черна дупка само като разчитаме на някой околен обект. Ако черната дупка си има компаньон (друга звезда или пръстен от материали), е възможно да се измери радиуса на въртене и скоростта на орбитиращия обект около невидимата черна дупка. Масата й може да се изчисли като се използват "Kepler's Modified Third Law of Planetary Motion or rotational motion".

************

Очаквайте последната доста дълга точка "Как откриваме черните дупки?". За знаещите английски - по-добре я прочетете от http://science.howstuffworks.com/black-hole3.htm

Скоро смятам да преведа и 10 пъти по-интересната статия "Как работи специалната теория на относителността", но ще ми отнеме много време. Ако нямам много да уча за събота и неделя, ще действам тогава.

Nqma kak da se kontrolira foruma, za6toto temata ne predpolaga nqkakvi granici, tova e i hubavoto spored men - imenno raznostrannostta na problema.
Tova za drevnostta e dosta...dosta lekovato tvyrdenie... A za otkritiqta - naistina ideite, velikite idei idvat iznevidelica, no tova se slu4va samo na horata, podgotveni i s nujnata ogromna baza informaciq i znaniq, za da byde vyzmojno tova da im hrumne... Nali?
Ina4e site-a si ba4ka, no ako si probval toq link tuka - ima nqkva gre6ka v izpisvaneto mai....
http://www.howstuffworks.com/


Aa, po drugiq vypros - info za ostrovite neznam dali ima v net-a, 4etoh go predi nqkolko godini v nqkakva kniga, ne si spomnqm, no 6te potyrsq, lesna rabota, samo vreme da imam...
Za Vselenata - ne e dokazano 4e e bezkraina, az zatova napisah "tova dokazvalo", a ne "dokazva" da re4em, prosto nqkakva hipoteza... Az li4no mislq, 4e e bezkraina, no e trudno da go priemem, za6toto prosto vsi4ko v jivota ni, i v sveta ni - e kraino, ima na4alo i krai...

ААА, вярно - запетайката след линка е влязла към него и това е причината да не ви се отваря сайта. Извинявам се, ето работещ линк:

http://www.howstuffworks.com

За безкрайността - мда, всичко в живота има начало и край и това ограничава възможностите ни да си представим безкрайната вселена, може би когато започнем да използваме 99% от мозъка си (за сравнение и сега не използваме повече от 4-5%) ще можем да измислим задоволителен отговор на подобни въпроси. Аз лично мисля, че Вселената е безкрайна не само в пространствено, но и в времево отношение, т.е. нека разгледаме две теории за произхода на Вселента

1. Големия взрив - като чуя това и питам "Ами откъде се появило това дето се е взривило?". Отговарят ми "Ами предишната Вселена се е свила в едно топче" "Да, ама откъде се появила тази вселена?" "Ами от друг голям взрив!" "Да, ама..."
и така никога не се намира някакво "начало на света".

2. Бог създал света - "Ами кой е създал Бог?" и т.н., и т.н.

Мисълта ми е, че Вселената не е създадена "някога", тя просто не е създавана. Винаги си я е имало и винаги ще я има.

Еселес: поздравления, статията е много добра В момента се опитвам да отворя сайта с новото урълъ, ама нета ми е още по-бозав и мога само да тегля една нашенска на доставчика...
Ами кокошката и яйцето? Да ама там вече си идва и теорията за еволюцията.. т.е. кокошката е произлязла не от яйцето, а от жабата, която пък от рибата, която пък от водораслото ( ), което пък от някакви си аминокиселини, които се джуркали под космическата радиация.... Точно в тоя дух и Въпроса за произхода на Вселената може би си има отговор съвсем различен от общоприетите теории.. Според мен Произхода на Вселената хич не е от Бог, идеята за Взрива е приемчива, и тотално заставам зад твоето мнение, че Вселената не е била създавана, а просто си е съществувала. Още едно свойство на материята
Всъщност не е зле да се замислим и какво точно имаме предвид когато казваме Вселена. Според повечето хора това е космоса във всички посоки.. Според мен това е мехурчето в което живеем и огражда гореспоменатия Космос във всички посоки. Привърженик съм на теориите за мехурчестите вселени и паралелните такива. И не ме питайте какво има между мехурчетата, според мен там е абсолютно Нищо, такова каквото човека не е виждал А замисляли ли сте се какво има между елементарните частици (между ядрото на атома и електронната обвивка например)? Нищо?
А Мани, това за древността не е лековато твърдение според мен. Мисля че не съм се изразил добре. Айде да го кажа така: цялия този времеви период от Архимед и незнайния пич изобретил колелото насам.. през цялото време са се натрупвали знания, които в един момент лека-полека започват да се структурират и подреждат.. и така се пръкват новите знания. (Ся, малко по-късно като го чета туй ми идва на акъла че съм ти перифразирал тая част от поста, сори )

Ivanatora, след като писах по 10 реда няколко пъти и ги трих, щото така и не можах да обясня какво наричам аз "Вселена" и какво наричам "свят", просто се отказвам. Горе-долу се придържам към твоето определение, но съвсем не съм съгласен, че можеш да оприличиш Вселената на "мехурче", ти (според мен) не можеш да я оприличиш на каквато и да е форма, просто защото, ако е безкрайна, тя НЕ МОЖЕ ДА ИМА форма. Ти явно си на мнение, че не е безкрайна.

Да допуснем, че ти си прав - дори и нашата да е крайна и да съществуват други вселени, те пак няма да са мехурчета(сфери). Защо? Защото наистина се поставя проблема с НИЩОТО между тях. В случая по-добре Вселената да е кубична (или друга ръбата форма), за да могат да се наредят паралелните вселени една до друга без да остава нищо между. Но... този въпрос е твърде сложен...

Правилно казваш, че между ядрото и електронната обвивка на атома няма нищо и ако е вярно и това, че всяка елементарна частица е микровселена изведнъж наистина се оказаваш прав, че е възможно да има нищо между вселените и те да са крайни.

Но сега се замислям... какво всъщност значи "безкраен". Да вземем планетата Земя и да приемем, че тя е просто една сфера, покрита изцяло със суша. Колкото и да ходиш по повърхността й, не можеш да стигнеш до някакъв край нали? Ами ако нашата вселена всъщност представлява повърхността на една сфера? Т.е. да представлява кожата(обвивката) на една футболна топка , една "куха сфера". Веднага ще кажете - как може нашата вселена да е повърхнина на сфера, когато повърхнината е двуизмерно нещо, а ние знаем, че нашата Вселена е триизмерна.

Ами нали говорехме за четириизмерен свят. Представете си една четириизмерна сфера (а, сега де...), тогава нейната повърхнина ще е триизмерна - НАШАТА ВСЕЛЕНА Е ТАЗИ ПОВЪРХНИНА И ЗАТОВА Е БЕЗКРАЙНА.

Сега си представете как покриваме футболната топка с плат, ама цялата. Какво получаваме - една куха сфера с радиус 10см (топката) и една куха сфера(платът), със същия център, но радиус (10,05см - 0,05 е широчината на плата). Така да се каже взели сме една не-куха сфера и разглеждаме само два съседни пласта по 0,05 см от нея.* Ето това сега го прехвърляме на четириизмерно ниво.

* За тези, които нищо не са разбрали от това - вземете повърхността на Земята и границата между атмосферата и космоса - и двете са повърхнини на сфери, т.е. "кухи сфери", с еднакъв център, но с различен радиус.

Получи се една четириизмерна куха сфера с триизмерна повърхнина (нашата вселена) и още една (четириизмерна куха сфера с триизмерна повърхнина) със същия център, намираща се точно "над нашата" - ето това пък е паралелната ни вселена. Така слагате още платове отгоре на топката или пък вътре в нея и получавате всички наши паралелни вселени.

Заключение: Уау, е такова вдъхновение не ме беше спохождало. Надявам се, че ще ме разберете, въпреки че не бях достатъчно ясен.

Добавено 5 минути след поста(за да не правя нов...): Хрумна ми нещо - Ще се опитам утре да направя на 3Д Студио МАХ една рисунка, която ще илюстрира какво имам предвид и ще я постна.

Мисля че те разбрах. Имаш предвид че паралелните Вселени са някакви концентрични сфероиди. Да ама това значи че някои са по-малки от други, други пък са хептен миниатюрни.. а в центъра един бот знае какво става Въобще не-еднаква работа. За това си предпочитам мехурчестия тип - всички са приблизително еднакви по форма и размери.. въпреки че в такива мащаби формата и размерите надали могат да се измерят Въобще Всъщност нямам предвид самите Форма и Размери като геометрични понятия, колкото като някакъв признак, който придава еднаквост на множеството обекти. Просто тая аналогия ми идва на ум

Здравейте, хора. Върнах се и ето ме, направо тук, в тази толкова интересна тема. Олии, колко много нови неща за четене. SLS, страхотно трудолюбив си. Впечатлен съм от усилията, които полагаш, за да ни образоваш по въпроса за "черните дупки". Ще ти постна тук едно материалче по същия въпрос, но непреведено. Ако те заинтересува и искаш, можеш да го преведеш и да го постнеш следващият път. Просто аз сега нямам време. Ivanatora, идеята ти за "мехурчестата" структура на Вселената (или отделните такива) ми допада. Мисля, че съм чел някъде подобна идея, но не съм сигурен. И все пак - какво има "между"? За мен това е по-интересния въпрос. Ще бегам сега, нещо не съм във форма тази вечер.
Ето и материалчето.

How Can We See Black Holes?

Though we cannot "see" a black hole itself (since not even light can escape the hole's gravitational field), we may see the hole's effects on nearby matter. For example, if gas from a nearby star were sucked towards the black hole, the intense gravitation al energy would heat the gas to millions of degrees. The resulting X-ray emissions could point to the presence of the black hole.

Or, if a massive black hole were surrounded by large amounts of orbiting material -- gas, dust, even stars -- their rapid motion close to the hole could be observable via shifts in the energy of the radiation they emit. Evidence along these lines is mount ing, suggesting that black holes may not be that rare in the universe.

However, such evidence remains indirect and therefore inconclusive. To confirm that black holes actually exist, we'll need to be able to observe the gravitational waves they produce as they form or interact.

If scientists could build gravitational wave detectors of sufficient sensitivity, they should be able to measure the vibrations in spacetime generated by black holes as they form from a collapsing star, when they ingest large amoun ts of matter, or if they interact, even collide with a second black hole or another massive object, such as a neutron star. Certain patterns of gravitational waves emitted would reveal the "smoking gun."

So far, the wavelike disturbances in spacetime have eluded detection. In a relativistic universe, there should be no shortage of places in which to hunt for black holes. Much larger and more sensitive detectors are now under construction. With luck, soon gravitation scientists may be shouting "Eureka!"

Ivanatora, до поясня - многото съседни вселени (според горните ми разсъждения)са еднакви по форма (повърхнини на четириизмерна сфера), сега за размера:
Размерът им е различен само ако мериш по четвъртото измерение, иначе всичките вселени се падат триизмерно-безкрайни и съответно помежду си те са "равни" по размер. Просто само ако си четириизмерен човек, който седи до четириизмерната сфера, би могъл да забележиш разликата в размерите.

Night Shade, материалчето е интересно, въпреки че малко се покрива с горната статия, колкото до това да го преведа - първо ще преведа останалата част от това от Howstuffworks, а и "Как работи Специалната теория на относителността", което малко или много засяга нашата тема.

Ако може, дай линк към статията с айншайновата Теория. Сайта ми се отвори за малко, има светлина в края на тунела

Големи професори

BLOODSUCKER - И за какъв дявол трябваше да го постнеш тоя пост?
Ivanatora - ето ти линк към "How Special Relativity Works", която смятам също да прведа:

http://science.howstuffworks.com/relativity.htm

А ето и края на старата статия:

4. Как откриваме черните дупки?

Въпреки че не е възможно да видим една черна дупка, можем да открием или отгатнем присъствието й, като измерим ефектите й върху околните обекти. За тази цел могат да бъдат използвани следните ефекти:

• Изчисления на масата на орбитиращите около черната дупка или движещи се по спирала към ядрото обекти.(бел. пр. - не мога да разбера какво се има предвид – “Mass estimates from objects orbiting a black hole or spiralling into the core”)
• Ефекта на гравитационната леща( Gravitational lens effects)
• Излъчената от черната дупка радиация

МАСА

Много черни дупки имат обекти около себе си. Наблюдавайки поведението на тези обекти, можете да откриете присъствието на черната дупка. Тогава използвате измервания на движението на обектите около “заподозряната” (предполагаемата) черна дупка, за да пресметнете нейната маса.

Това, което трябва да търсите е звезда или диск от газ, който се “държи” така(...чието поведение е такова...) все едно има тяло с голяма маса наблизо. Например, ако видима звезда или диск от газ има “треперещо”(клатушкащо се, т.е. не такова, каквото би трябвало) движение или въртене И няма видима причина за това И невидимата причина има ефект, който изглежда, че е причинен от обект с маса, по-голяма от три пъти масата на Слънцето (твърде голяма, за да е неутронна звезда), тогава е възможно черна дупка да е причината за ненормалното поведение на разглежданите обекти (звезда или диск от газ). Тогава пресмятате масата на черната дупка, чрез ефекта и върху движението на околните обекти. (Бел. пр. – станаха много повторения, но така е и в оригиналната статия.)

Например, в ядрото на галактика NGC 4261 има кафяв, спираловиден диск, който се върти. Дискът е с големината на слънчевата система, но тежи 1,2 милиарда пъти масата на Слънцето. Толкова голяма маса за един диск, може да е показател за присъствието на черна дупка във вътрешността на диска.


-- Снимка от телескопа Хъбъл (Hubble) на ядрото на галактика NGC 4261

ГРАВИТАЦИОННА ЛЕЩА

Общата теория на относителността на Айнщайн е предрекла, че гравитацията може да изкриви пространството. Това е по-късно потвърдено по време на слънчево затъмнение, когато позицията на една звезда е била измерена :преди:, :по време на: и :след: (бел.пр. – двете точки са от мен, за по-голяма яснота) затъмнението. Позицията на звездата се е изместила, защото светлината от звездата се е изкривила поради гравитацията на слънцето. Следователно, един обект с огромна, безмерна (immense) гравитационна сила (като галактика или черна дупка), между Земята и друг отдалечен обект, може да изкриви светлината от отдалечения обект във фокус (да я фокусира), точно както една леща го прави. Този ефект може да бъде видян на картинката долу:

-- Тези снимки показват засветляването на MACHO-96-BL5 от наземни телескопи (вляво) и от телескопа Хъбъл (вдясно) (бел. пр. – тази картинка е важна, затова ако не ви се зарежда, кажете ми!!!)

На горната картинка засветляването на MACHO-96-BL5 се случва, когато една гравитационна леща минава между звездата и Земята. Когато телескопът Хъбъл “погледнал” към звездата, той “видял” две нейни изображения, което свидетелства за ефект на гравитационната леща. Виновния за това обект (тук малко съм импровизирал превода) не е бил видян. Затова е изведено заключението, че черна дупка е минала между Земята и обекта.

ИЗЛЪЧЕНА РАДИАЦИЯ

Когато материал от звезда-компаньон падне в черна дупка , той се нагрява до милиони градуси по Келвин и се ускорява. Супернагретите материали излъчват рентгенови лъчи(X-rays), които могат да бъдат засечени от рентгенови телескопи, като орбитиращата около Земята обсерватория - Chandra X-ray Observatory.


-- Схема на черна дупка в бинарна система (бел. пр. - от две звезди или звезда и черна дупка), показваща натрупващия се диск около черната дупка и излъчваните рентгенови лъчи. Тази картинка също е важна, кажете ако не ви се зарежда.

Звездата “Cygnus X-1” е силен източник на рентгенови лъчи и се счита за добър кандидат за черна дупка. Както е показано на картинката горе – звездни ветрове (stellar winds) от звездата-компаньон, “HDE 226868”, издухват материал към натрупващия се диск около черната дупка. Падайки в черната дупка, материалът излъчва рентгенови лъчи, както на долната картинката:


-- (Още една важна картинка) Рентгенова снимка на “Cygnus X-1”, направена от Chandra X-ray Observatory

Освен рентгенови лъчи, черните дупки могат да изхвърлят материали с голяма скорост като образуват струи (jets). В много галактики са наблюдавани такива струи. Засега се счита, че тези галактики имат супермасивни черни дупки (с милиони пъти масата на Слънцето) в центъра си, които “произвеждат” струите, както и силни радиовълни (radio emissions). Един такъв пример е галактиката М87, която е показана долу:


-- Схематична диаграма на активно галактическо ядро със супермасивна черна дупка в своя център.


-- Изображенията вляво и долу са от наземни радиотелескопи и показват сърцето на галактика М87. Снимката вдясно е видимо изображение от телескопа Хъбъл. Забележете струята материал, идваща от М87.

Важно е да се запомни, че черните дупки не са космически прахосмукачки (буквално преведено) – те няма да погълнат всичко. И така, въпреки че не можем да видим черните дупки, съществуват непреки доказателства, че те съществуват. Те са свързвани с пътуване във времето и с портали и остават едни забележителни обекти в нашата Вселена.

5. Допълнителна информация

• How Stars Work
• How the Sun Works
• How Hubble Space Telescope Works
• How Solar Eclipses Work
• How Comets Work
• How Special Relativity Works
• How Time Travel Will Work
• HowStuffWorks Space!

Ако имаш да кажеш нещо свястно по темата - направи го. Ако не - моля те не я флуди. Отскоро си тук и не знаеш, но това е една от малкото свестни теми в този иначе мизерен като цяло форум.

Една от най-добрите теми, свързани с науката и пускани някога тук, бих могъл да кажа спокойно. SLS... трудно е да повярва човек колко си всеотдаен в името на идеята. Доста неща научих и се повдигнаха доста интересне за мен въпроси... продължавайте с дискусията, аз въпреки че рядко пиша, чета!

Имам въпросче, SLS. В по-горния материал пише че "черните дупки могат да изхвърлят материали". И какви по-точно са тези материали, щото аз знаех, че само поглъщат всичко що мине наблизо и не пущат даже светлината. И още нещо - "... че черна дупка е минала между Земята и обекта". Минала? Не мислех, че се движат. Бях с впечатление, че са неподвижни в пространството и само уголемяват размера си. Сори, ако това си го обяснил някъде по-горе, а аз да не съм го разбрал правилно. Ми то темата като цяло си иска бая познания по физика, астрономия, че и по математика. Давай, братче, образовай ни, но можеш и линкове да дадеш, че да не станем съвсем мързеливи и да чакаме само да ни превеждаш.