След първите 5-6 часа игра (пълна обиколка на града и 1 1/2 от зоните с паузи) смея да кажа, че играта засега безмилостно надгражда шедьовъра от първата. Да, музиката е крачка назад, но всичко останало е красиво, прекрасно и изпълнено с допълнително съдържание по перфектен начин. Заявката че what is past is prologue е изненадващо покрита. А за мен лично това, че философските и екзистенциални дилеми разглеждани в първата игра изглежда са надградени с астрофизични и научни е абсолютна душевна чекия.
ПЪЛНО е с цитати от тематични трудове, някои от които дори не назовават автора - "Extinction is the norm. Survival is the exception." е на любимия Карл Сейгън и не мога да опиша кефа си да го виждам като повтараем мотив.
Пъзелите все още не мога да коментирам обстойно, прекалено рано ми е за трудните, но и лесните не са досадни. Скапаните тетрис дъски поне май са изчезнали, с изключение на няколко в музея. И войс актинга малко звучи като да куца, ама не знам дали не е целен ефект, в крайна сметка говориш с роботи имитиращи хора.
Разни други необичайни похвати обаче напълно компенсират леките недостатъци. Специфичните характери на гражданите спрямо номерата например е доста свежо - 101 обясняваше разни основни неща, 666 изглежда ще бъде по-сериозно намесен в разни схеми, а 420 няма смисъл да го обяснявам.
Нивата са изненадващо обширни, точно в стила на croteam (ок devolver).
Мемориала с котките също.
Рано ми е за достоверна оценка, ама след първия по-сериозен досег - 11/10. Мисля че се влюбвам в тази игра.
