Значи, никога не съм бил по grand strategy игрите и не бях играл нито една от тях (предполагам CIV не се водят grand strategy).
Ама оня ден като прочетох, че е излязла CK III нещо ме бъзна - видях няколко ревюта и геймплей видеа и си я свалих и съм направо потресен колко е яка!!! Май ще изгубя много часове там...

Някой цъкал ли е предните игри от поредицата? Толкова зарибен по игра не съм бил от доста време, снощи си легнах в 4... и това не съм го правил отдавна заради игра

Да, има няколко човека от форума, които я цъкат. Аз лично имам над 1000 часа на нея

Очаквано все пак, игра разработвана 2 години няма как да се мери с игра разработвана и модвана цели 10.

Общо взето в steam негативнтие ревюта са много точно - неинтуитивни менюта, неспокопосано AI, звуково и съдържателно отстъпва на CK2. Има някои фрапантни проблеми в механиките - например не могат да се прикрепят армии на съюзници, което тотално проваля всякакви мултинационални битки във вреда на играча. Много хора се оплакват и от липсата на случайни елементи в играта, и аз това го забелязах. Най-много ми липсват звуците от екзекуциите, губи се напълно ефекта от това да запалиш на клада убиецът на дъщеря си и да чуеш писъците му Сега екзекуцията ми е толкова драматична, колкото колкото сутрешното свързване към служебния VPN

Отчитам и плюсове - 3D, оптимизацията, армиите, скиловете, разширенията на провинциите.

Аз изиграх една кампания и я зарязах след 150г. заради няколко gamebreaker-a. Предполагам след няколко DLC-та играта ще е далеч по-приятна. То вече всяка втора игра я пускат като чиста бета така или иначе, затова трябва да се изчака поне половин-една година, за да се играе с кеф. Все едно сравнявам Mount and blade: Warband и Mount and blade: Bannerlord. Общо взето същата игра, по-лъскава, но дотам. На този етап CK2 с всички DLC-та е на светлинни години като геймплей от CK3.

еее макаренаа ей

Убеден съм, че лед пет/шест по-големи DLC-та, новата игра ще стане по-добра от двойката.

Нямам контекста на предните 2 игри, за да направя сравнение, но съм мега зарибен!

Възстанових Римската империя през 14-ти век с българска династия на трона и център Константинопол.

След това поправих разрива от Великата схизма и обединих християнската вяра. Териториалното поделение на империята се състои от около 15 територии, всяка от които със статут на кралство. Степите на Североизток са слабонаселени - хазарите така и не успяха да се превърнат в опасност, а точно обратното - претопявах ги столетия, за да бъдат щит, в който да се разбие Монголия. Тя обаче се разпадна преди да достигне до границите ми. Постепенно северните ми владетели сами завземат парче по парче земя. Русите никога няма да се въздигнат като Голямата мечка, а Трети Рим няма да има никога, защото Вторият така и не бе съборен. Римската империя ще стигне до Сибир.

Играта ми предлага да възстановя Рим като столица, но в сравнение с бижуто Константинопол, което развивам десетилетия наред, римската провинция е... недостатъчна.

Експанзията ми направи така, че да не разполагам с потенциални съюзници - който е бил годен да влезе в съюз с мен, вече е васал на короната. Благодарение на устройството на империята, императорът разполага с около 50 000 глави в постоянна бойна готовност. Към това в различни части на империята са базирани религиозни ордени, обучаващи елитни бойци с численост около 15 000, готови да се включат във всяка война срещу друговерници.

Тази армия НЕ включва бойните сили на кралете под мен, които варират от 1000 до 20 000 за най-могъщите владетели - кралете от Италия, България, Никея и Анатолия. Те са практически постоянен гарнизон, бранещ територията на Короната.

Тъй като политическата обстановка е такава, че страната е стабилна, развита технологично за периода си, лишена от силни вътрешни фракции против императора, изключително богата и със закони, гарантиращи нулеви диспути при трансфер на властта, единствената посока за развитие на следващия император - синът ми, е военното дело.



Защото сме заобиколени, но не и сломени. Мюсюлманската вяра властва над Запада и Изтока. Султаните, които покориха Франкия, Лотарингия, Прусия и Велика Моравия се удариха в невиждана за тях стена до момента, когато стъпиха на територията на Италия, а Велика Унгария им нанесе първия териториален удар, връщайки части от Моравия обратно в християнския свят. Анатолия потъва бавно в морето от араби, а зад тях грандиозна сила набира и новоформираната мюсюлманска Персия. Египет на Христа обаче е готов. Разполагащ с несметни богатства и готовност да наеме всяка военна сила, предлагаща услугите си за пари, кралят на Египет ще бъде първият, който ще нанесе удар по множащата се сган тулунидска.

И докато синът ми предвожда армии и се изковава в пещта на войната, за да управлява един ден света с ръка от стомана, след поредния прочетен том, в съзнанието ми изниква мисълта, че може би...

...тайната на безмъртието, която преследвам от години, е по-близо, отколкото смятах? Ако за 50 години управление постигнах това, докъде бих стигнал след 100? 200? А 1000?

В крайна сметка не би било за първи път да се отърва от наследника си...

Уооооу, найс!!! Пускаш наследника си като рицар - смело! Първата ми сериозна игра след туториалите беше доста по-мудна. За няколко века успях да съсипя византийците и да взема голямо количество земя (но не колкото теб), но при мен мюсюлманите са много по-развити. Селджуските турци притежават 1/3 от света и имат могъщи армии, с които все още не мога да се меря.

И аз почнах с България, с Гаврил Радомир в Силистра. Лека-полека с интриги се сприятелявах с византийските си управници, с малко късмет осъществих няколко ключови брака и успях да наследя ключовия мизийски регион, превръщайки се в директен васал на византийския император. Веднага преместих столицата в Търново и се отдадох на търпение и строителство. Всичките ми замъци и градове се превърнаха в развити бижута и изведнъж бях васалът с най-много войска в цялата Византийска империя. Оттам нататък беше игра на котка и мишка - когато Византия воюваше някъде из Азия, аз обявявах война на оголените й територии и превземах парче земя след парче земя. И така, докато не обявих Царство България и своята независимост.

Тъй като имах добре развита инфраструктура и чудесни отношения с моите васали, армиите ми бяха почти толкова големи, колкото на византийците. В това включвам и стратегическите бракове на дъщерите ми с европейските лидери, които станаха мои съюзници. Отделно, васалите ми самосиндикално превземаха тук-там региони (включително и цяло Влашко). Беше въпрос на време да достигна заветната цел Константинопол.

След Константинопол, жаждата ми за величие ме насочи към мечтата за Българска империя. Превзех Сърбия, Епир и част от Солунското царство и се провъзгласих за Български Император. Освен това и създадох собствена религия, която озаконява наложниците, дава множество свободи на поданиците ми и като цяло всичките доктрини са изключително либерални. С моите съпруга и 3 наложници вече имам по 15 деца, които биват стратегически разпределяни за максимално силни съюзи. Заплахата от мюсюлманския свят тегне над мен, колкото и да съм силен и велик.

Реших да предприема сериозни мерки в тази насока - установих, че за силна съпротива срещу ислямския свят, трябва силен владетел. С поколенията, успях да създам линия от български императори, които са гении, притежават исполинска сила и са красиви ( ). Оттук нататък няма какво да ме спре!

Удри, баче Дидо

Начи аз от тая игра разбрах едно - колкото по-рано почнеш да ги ковеш тия мюсюлмани, толкова по-добре.

Ти от 800 и някоя ли почна да играеш или от 1100 и някоя? Предните ми сейвове, където разучавах нещата, абсолютно винаги се стигаше до момент, в който мюсюлманите превземат почти всичко. Реших, че просто са някакви проблеми с баланса, надявайки се да ги пачнат в даден момент. Ама винаги съм започвал от по-късната дата. Може би при по-ранната не са толкова могъщи?

Започнах от по-ранната с Борис. Византия е много силна и се справя без проблеми с арабите, само Иберийския полуостров попада под властта им и там ако не се случи нещо, лесно стигат до Франкия. По принцип византийците не проявяват особен териториален интерес към България, поне в началото.

В този период за България най-голямата непосредствена опасност е преселението на маджарите на запад от Карпатите, евентуално после и хазарите. Бях се разпънал на север точно в земите на Трансилвания до момента, в който унгарците не решиха да формират държава там. След това последва такова изнасилване от тяхна страна, че за да не си попилея държавата - понеже в този период при по-рязка териориална експанзия вътрешнополитически нещата се клатят и една сериозна военна загуба води до тежки възстания - клекнах на Византия и станах техен васал. Най-големият им васал по-точно - с около два пъти по-голяма територия, армия и хазна от втория по размери
Императорът директно ми предложи място в съвета си - като пълководец на имперската армия.

Оттам като поукрепнах (впрочем доста безметежно се живее като поданик на императора, само трябва от време на време да пускаш някоя армия по посока на арабите в подкрепа на някоя война), започнах да мисля за начини да си върна суверенитета. В крайна сметка подкрепих много голямо чуждо въстание за имперската корона, защото сам да вдигна такова щеше да означава голям мазаляк, пък и единствено можех да се боря за независимост, докато тоя пич въстаникът имаше claim върху трона. Въстанието беше успешно, а планът ми гласеше следното: по принцип императорът, независимо кой, ми е извън обсега на политически натиск и всякакви опити да уредя брак между някое от неговите и моите деца, независимо от линията на наследяване, се проваля. Обаче помощта, която указвам на лидера на успешното въстание и съответно новия император, се възнаграждава под формата на новата механика - т.нар. hook-ове. Точно благодарение на този hook и много омайване и подаръци, натиснах императора да омъжи дъщеря си за сина ми с наследяване по мъжка линия. Което значи, че неговата дъщеря и съпруга на сина ми щеше да наследи баща си като императрица, но децата ѝ - т.е. моите внуци - щяха да наследят мен И нея и имперската ѝ титла. В крайна сметка аз като играч в един момент щях да поема контрола над цяла Византия - солиден политически план с хоризонт десетилетия напред в бъдещето.

Нещата обаче не се получиха точно така, защото наследниците от династията на сваления император вдигнаха въстание срещу моя човек и Византия изпадна в тежки и бая продължителни вътрешни воини. Възползвах се и обявих независимост, срещу което нямаше особено съпротивление. Сума ти народ измря, линията на наследяване, която бях замислил пропадна, арабите почнаха да клецат гърците здраво, НО claim-ът ми към трона остана. Византия си се друсаше нонстоп от вътрешни борби. Аз си го върнах на унгарците, че и се разпънах още на север. Хазарите дори не ми се опънаха и ги смлях и тях. От подчинените кралства се роди Българската империя или по нашему - Българското царство, което с политически съюзи и доста бракове отправи поглед към земите на Италия и нейните колонии в Африка...

Нижеха се годините и така в един момент обединените сили на Никея, Понтус, Анатолия и Епир бяха недостатъчни да спрат нежното почукване по портите на Константинопол от страна на чалмите.

Тъййййй...

И рече в тоя момент Евтимий, женен за етиопка владетел на българи, сърби и власи и унгарци: "Абе, сган гръцка, е го моя claim за трона, е я и тая двайсе хилядна армия от добре наточени правоверни* юнаци, правете писта до Цариград, че да ги подпаля тия душмански гъзове и да се възцари мир над тия земи най-накрая."



Рече царя на българите и стана. Разбягаха се сразени и разпичени мюсюлманските гадове, а Евтимий, събори стените на града и го взе за себе си. Падна главата на безполезното невръстно византийски владетелче и прие Евтимий титлата Император на Византия, Цар на България, Сърбия и Влахия и Унгария. И настана ред, а Цариград бе превърнат в крепост, културен, религиозен и икономически център, недокоснат от чужди ръце столетия наред.

Следващата цел за наследниците на трона вече бе начертана - Източната римска империя трябваше да се върне към славата на отминалите си дни, а Църквата отново да разполга със свещените си места. По пътя към тази цел стоеше само море от араби...



*тук ироничното е, че Византия беше предимно богомилска, докато България - православна. След това трябваше обратно да ги конвертирам в правата вяра гърците

БЪЛГАРИЯ НА ЧЕТИРИ МОРЕТА (ПЕТ АКО БРОИМ КАСПИЙСКО)

Тези огромни империи не ви ли убиват интереса? Аз по принцип умишлено ограничавам експанзията си до максимум 2-3 кралства (колкото да гарантирам съществуването си) за да си запазя кефа да гледам другите държавици как се развиват, да не ме товари микроменидмънта и да си запазя ролплея с десетина познати васали (да си ги познаваш по имена и техните династии като турско сериалче).
Мега забавното е как някой rival васал е отровил дядо ти, стария благочестив крал, защото го е изложил на пир пред останалите васали, а ти като внук да отдадеш живота си като наследник с ловки интриги да екзекутираш законно целия на отровителя. Да не говорим, че завладяването на културни центрове направо ебава майката на останалите култури.

Играем 4 човека от време на време CK2 на мулти и е страшен кеф, CK3 още ми е леко скучна и недодялана. Да не говорим, че AI на войските (особено съюзническите) е трагично. Все пак да не забравяме, че двойката е модвана почти 10 години и въпреки, че взема наготово, усещам, че на тройката ще и трябват поне половината на това, за да е приятна като геймплей и контент. И ще има доене на DLC кравичката якооо.