the witcher 3 wild hunt. От години не успявам, все ми побърква вентилатора на видеото, но сега бива, не ме дразни, тихо екстазвам. Мн ме радва, честно

Напоследък цъкам Breach и е доста fun, но има жестока липса на content в момента.

При положение, че пиша две седмици по-късно - как мислиш?

В крайна сметка можеш да пробваш Titan Quest Anniversary...

Не знам, Волтаж. Много странен въпрос. Дълбоки и страшно интересни игри, в които да изгубиш маса време има бол.

Аз това го направих със Stellaris преди време. Но понеже не съм забелязал да имаш интерес към гранд стратегиите...


По-скоро за RPG-тата имам няколко думи за казване. В момента поигравам Divinity: Original Sin 2 и мисля следното: това десетилетие удари в началото си със Скайрим, който дефинира какво ще се случва оттук насетне в жанра. А още в самата му среда Вещерът буквално приключи борбата. Въпреки тъпанарската си бойна система, играта изхвърли през прозореца всичко, излизало в пет години разстояние както преди нея, така и след явно. С други думи, въпреки проблемите си, каза каквото може да бъде казано в жанра за това поколение - както като технически постижения, така и като гейм дизайн. Стожери като Bethesda и BioWare изкараха техни си заглавия, но Dragon Age: Inquisition и Fallout 4 са като игри от предна епоха и просто не кефят, ако си ги играл след Вещера. Прокрадват се яки RPG-та, естествено, но са по-нишови. Чакаме Cyberpunk-a да излезе, но сякаш дори той не си поставя амбициите да дефинира жанра наново. За това вероятно ще трябва да почакаме новата конзолна генерация и тласъка, който ще даде тя. Примерно The Elder Scrolls 6 би могъл да е истинският наследник на Вещера, въпреки че и те напоследък се държат като абсолютни педераси. Абе накратно - Вещерът поуби жанра за известно време във възможно най-добрия смисъл.

Та тук се намества Original Sin-ът. Не крия прехласването си по новата вълна CRPG-та, която започна с кикстартъра на първия Pillars of Eternity. Изиграх ги всичките и им се изкефих порядъчно, защото за мен те стимулират въображението и разгръщат историята си по начини, които са недостижими за мейнстрийм игрите от жанра. Същевременно, чисто геймплейно, тия игри са безкрайно двуизмерни - както преносно, така и буквално. Нямат реална дълбочина, комбат системите писват някъде към средата на играта и до края добутваш, единствено защото желаеш да разбереш края на историята. Е, вторият Divinity e за този поджанр това, което е Вещерът за мейнстрийм RPG-тата. Че дори повече. Безкрайно красива, с изключително дълбока триизмерна комбат система, игра, в която прогресираш, защото самият геймплей носи удоволствие, а не просто защото историята е засукана и интересна. Самото ниво на продукцията прави смешни всякакви други игри - тук всяка реплика е озвучена, всеки ред текст, самата визия на играта те кара да се замислиш - абе, окей, ако някакво белгийско студио е способно на такъв резултат, какво точно правят с парите си от кикстарър Обсидиан, примерно? Имършънът като цяло е на много високо ниво. Общо взето каквото пишат по голяма част от ревютата - че това е най-доброто RPG от Вещера насам, е вярно. Играта така си надскача поджанра, че не е истина. Има и още един момент, който е интересен при нея - подобно на CD Project, Larian са натъпкали играта до козирката със съдържание. Възможността за локален сплит скрийн кооп и трудът, вложен в такава система, са показател за това, че Дивинитито не е правено просто за пари. Това, което дефинитивният едишън прави с играта - също. Сравнено с жалкарските DLC-та, луутбоксове и т.н. опити за евтини пари от страна на другите издатели, Дивинити е наистина много рядко явление.

Което не значи, че ще се влюбиш в нея. Но определено заслужава поне да се пробваш, ако не си го направил.


Следващата ми спирка е Kingdom Come: Deliverance, щото май в европейците ми е надеждата за жанра вече

В момента играя Middle-Earth: Shadow of War и ми е такъв кеф да убивам орки, че най-редовно се отплесвам с часове, без да съм прогресирал с мейн куеста. Не съм играл предната, но тази може да се каже, че ми я подариха и я започнах директно нея.

E и на WC3 явно толкова си обърнал внимание.. тва е Rexxar ..

По-полека... Art-a е труден за разпознаване в такава ниска резолюция, Рексар почти не се отличава от Миша.
Самият арт първо е бил използван за WoW TCG-то, a после за Animal Companion в Hearthstone.

По-скоро имах предвид, че CRPG жанра на Divinity не е толкова мейнстрийм, колкото third person open world action rpg жанра. Но тя така или иначе надскача класическите измерения на повечето CRPG-та.

А гранд стратегиите също са жанр, който е овладян основно от Paradox. Най-близо са до 4X игрите, но гледам, че и между тях правят някакви разграничения. Имат си някакви деления фенбоите, но за мен нещата опират основно до комплексност и няколко геймплейни похвата. Класическите примери са Civilization игрите като 4X и примерно Europa Universalis като grand strategy. За мен всяка такава игра на Paradox е абсолютно феноменална, но за съжаление изискват доста от играча - Crusader Kings примерно има най-тежкия learning curve, с който аз съм се сблъсквал до момента. А на трейлъри и скрийншоти изглеждат глупаво, защото гранд стратегиите работят с по-голямо ниво на абстрактност от повечето стратегически игри и цялата "рамка" на случващото се е изцяло в главата ти. На прима виста ми хрумва аналогията с Civ като автомобил - сядаш на предната седалка, казват ти - това е газта, това е спирачката, ето ти волана, скоростния лост, тука превключваш скорости, мигачи, фарове - окей си. На теория, грубо казано, вече си запомнил как се кара, трябва ти само практика.

Като седнеш пред игра на Paradox обаче, туториълите те подхващат под мишница, повеждат те по едно тъмно коридорче и услужливо почват да ти обясняват как трябва да внимаваш да не се спънеш, оп браво, мина през тази неравност... хайде сега пази главата... еее, екстра, страшен си... сега тук при зелената лампичка завиваме наляво... и ето, браво - стигнахме - пред една врата. Отварят ти вратата, избутват те вътре, заключват я от външната страна преди да си разбрал какво се случва и с маниакален смях се отдалечават, докато пред теб се разкрива е тая картинка:



И да, самолетът в момента е във въздуха. Поне имаш бутон за пауза, който набиваш ведната и почваш да четеш какво правят всички останали сто бутона и менюта по екрана. Като разбереш какво правят, остава само да осмислиш как си взаимодействат помежду си ефектите им и... може да се каже, че си окей да почнеш. С първото каране ще приземиш самолета в океана след около три часа полет, но поне ще си надъхан да направиш следващия вече както трябва.

През това време WC е като състезание по картинг, което също е яко, но е съвсем различно нещо. Но тя е "стратегия" само на име, така или иначе, повечето RTS-и са всъщност тактически игри.

RTS-ите не са просто тактически игри, просто стратегията се реализира по-бързо, рефлексите имат значение и като те победят не се чудиш "преди 12 часа ли сбърках или преди 18". И в RTS и в Grand Strategy има стратегически и тактически елементи, no при grand strategy мащаба и обхвавта на играта са много по-големи и фокусът е management на империя, а не победа в skirmish или краткотрайна война, както е при повечето RTS-и.
Иначе 4x е explore, expand, exploit, exterminate. От една страна Grant Strategy-тата може да нямат някой от елементитe, от друга самата 4x игра може да не е достатъчно детайлна в това, което можеш да правиш за да се класифицира като grand strategy. Например Europe Universalis не е 4x, защото нямаш exploration, Sins of a Solar Empire е 4x, но е по-близо в scope-а си до RTS и не може да се каже, че е grand strategy, а Stellaris е горе-долу и двете.

СЛЕДИ ТЕ

Много много много точно мнение! Няамам какво да добавя. Респект!

OpenRA - Dune 2000

Значи искам да ви кажа, че това да накараш монстрите да се сбият с финалния бос в Doom и да го убиеш без нито един изстрел, е едно от най-готините неща на които съм попадал!

Rebel Galaxy Outlaw е невероятна!

Сентри, когато имаш време напиши нещо повече за играта.

Какво да ти кажа - атмосферата е много добра с музиката и стила на мисиите и историята се чувстваш все едно си в дивия запад на космоса. Има си ги типичните мисии - патрули, миниране, ескорт, лов на глави, като има и random такива от distress сигнали, които се повяват докато летиш. Естествено има и икономика с търсени и предлагани стоки и контрабанда. Всеки един кораб можеш да си говориш с него, въпреки че диалогът е малък, но можеш да преговаряш примерно да изхвърлиш каргото, за да те оставят пиратите на мира или пък да заплашиш някого да си изхвърли cargo-то и т.н. Самото летене и битките са подобни на Freelancer, както и купуването на компоненти за кораба и нови кораби. Има няколко благинки за хора нови в жанра от рода на това на по-ниска трудност да накараш кораба си да следва lock-натия враг лесно и автопилот до планети, waypoint-и и т.н. въпреки че можеш и manual да правиш и двете ако искаш. Като цяло е expand-ната версия на първата игра с dogfighting вместо битки тип морски кораби.

Remnant: From the Ashes е също изключително добра.

Sentry, ще кажеш ли нещо повече за Remnant-a ?

Ами ако имаш конретни въпроси бих отговорил, но иначе какво мога да кажа, което не е сравнително лесно да се намери като информация?

Играта е third person shooter с avoidance ориентирана бойна система, където враговете телеграфират атаките си и ако се усетиш навреме можеш да избегнеш тези атаки. Има melee в играта също, но melee атаките са сравнително базови - click за бърза атака, задържане на бутона за heavy атака и имаш и атака от спринт, която е третия вид. Винаги имаш две ranged оръжия - long gun и side arm, и едно меле оръжие. На двете ranged оръжия можеш да equip-неш умения. Уменията не можеш да ги използваш веднага, а трябва да се събере focus за тях с използването на оръжията. Самите умения и оръжия са доста разнообразни и предлагат доста билдове, които се играят много различно.

Нивата са random генерирани като layout-а и какви босове имаш в света се генерира веднъж, а разположението на враговете - почти на всяко умиране/reset-ване на терена на checkpoint. Да, checkpoint системата е подобна на тази в Dark Souls като на checkpoint-ите се презареждат healing item-ите ти и се reset-ват враговете. За щастие checkpoint-ите са на добро разстояние един от друг и пред boss room абсолютно винаги има checkpoint. За разлика от Dark Souls при смърт не drop-ваш нищо.

Има както melee, така и ranged врагове, като обикновено или едните или другите са majority в area, което значи, че на моменти можеш да играеш играта напълно мелее и на моменти просто си е задължително да е shooter. Освен босове има и мини-босове, които spawn-ват на случан принцип и са по-силнички мобове, които ти пускат ценни материали. Самите босове имат разнообразни механики, но на бос има най-много три-четири механики, които трябва да научиш. И всички босове имат add-ове.

Въпреки че нивата са random генерирани, самия loot не е. Всяко оръжие, умение, perk, trinket или парче броня идва от точно определен event в света. Това може да са босове, може да е избор в диалог, vendor, или пъзел в света, като самите диалози могат от време на време да променят и как се развива част от историята, но не много. Consumable item-и и материали за upgrade на оръжията ти падат на случаен принцип от mob-ове или breakable обекти в света и сандъци. Също случайно в света можеш да намериш skill books, които ти дават точка за upgrade на perk-ове и материали за upgrade на фласката ти, които също служат и за upgrade на последното ниво на item-ите ти. Ако играеш достатъчно дълго можеш да намериш всички оръжия, perk-ове и умения и играта си пада малко collect-a-thon, поне за мен.

Оръжията, както казах и по-рано, са доста разнообразни - от различни видове shotgun-и, до sniper-и с или без оптика, автомати, арбалети, лазери, гранатомети, кошеромети и какво ли още не. Някои оръжия имат определен skill, който е вързан за тях, например имаше пистолет, който се държеше като пушка, но ако му пуснеш skill-а започваше да стреля като flak gun от unreal tournament - тоест куршумите започваха да рикушират от стената. Имаше пушка, която като те убият ако е запълнен skill-а и те съживява. И доста други, но не съм играл от няколко седмици и не ги помня.

Skill-овете също са доста разнообразни, като аз имах поне два различни summon-а, healing pool, burning buff за оръжието, crit buff за оръжието, мелее броня с thorns ефект, fireball-и, lighting магии, damage aura и т.н.

Perk-овете са са някакъв always active stat boost като на практика за всеки stat в играта можеш да намериш boost от health, до crit change и crit damage, до вампиризъм, focus gain и т.н. Всеки trait може да се upgrade-не с point-ове, които получаваш или от level up или от намиране на магическите томове.

Бронята освен различни видове защита също предлага и trait, който по някакъв начин ти променя gameplay-а. На практика тия trait-ове са еквивалентни на passive skill-ове и всеки комплект броня има два такива - единият ти го дава на пълен ефект от едно парче броня, вторият е по-силен колкото повече парчета от един комплект броня носиш. Имаш три слота за броня.

Trinket-ите(амулети и пръстени) са също малко като пасивно умение в слот като при амулетите са по-значими бонусите. Имаш два слота за пръстени и един слот за амулет.

Като цяло в играта ми допада бойната система и количеството build-ове, които можеш да направиш с различните умения, оръжия и брони. Също играта е приятна за преиграване, заради random генерираните нива и тъй като на едно playthrough няма да срещнеш всичките босове.