Lost In Space - поредният reboot, поредното залагане на носталгията от страна на Netflix. Този път мишената е едноименната space opera от 60-те години на 20-ти век. Вече имаше един не особено успешен опит за кино reboot през 1998-а, който нито щедрият бюджет, нито съзвездието от звезди, като Уилям Хърт, Мими Роджърс, Хидър Грахам и Гари Олдман успяха да спасят. Ааа, мотка се и Мат Люблан, май той по-скоро пречи.
Впечатленията ми от новия сериал - абсолютна бъркотия от страшно добри, страшно тъпи и страшно дразнещи елементи. За мен най-фрустриращото е, че са избрали да го обърнат на семейна мелодрама. Бих предпочел да го бие на приключения или да кажем ужас...ама неее. Клишето за американския развод и как трудностите сближават семейството отново.
Д-р Смит също не е харизматичният злодей от предните версии. Пък актрисата е страшно добра, направо да те е яд, как са я похарчили тук.
Важи за целия сезон - прекрасен setting и атмосфера, прилични production values, но в крайна сметка заглавието те смята зя домакиня гледаща следобедната си сапунка - доставя ти само евтини тръпки постигнати с елементарно нагнетяване на напрежението. Голяма част от проблемите и пречките пред главните герои зрителят може да ги предвиди, защото се случват по определена формула. Всъщност е адски досадно да изчакаш героите да изприказват това, което е съвсем очевидно.
Не съжалявам за гледането - покрай талаша имаше и някои много яки сцени и лафове пуснати на място. Примерно хареса ми тренажорът, с който подготвяха бащата за изстрелването в орбита - нещо подобно (но по-добре изпълнено организирано
) правят и истинските космонавти. Друг плюс - почти всяка сцена на механика беше епична, може да се каже, че той открадна шоуто.