Заглавие: До Раковска и обратно Публикувано на: 13 Сеп 2015 22:16
Начи, отдавна не съм поствал тука, ама рекох да споделя нещо ново. Хем и да посъбудя тоя раздел от форума. Приятно четене.
- всички сме тука заради нея, братлета - провлачено рече комикът. - абсолютно! точно така! - в един глас се ентусиазирахме ние. вдигнахме наздравица в нейна чест. гълтахме ромове със сок. по нейна идея. отвратителна комбинация. ромът - евтин. сокове - не обичам. но щом няма друго, а бюджетът е нисък, примиряваш се с обстоятелствата. комикът взе да ни разправя разни лични неща. за някаква мацка, дето много я обичал и не можел без нея, ма тя не го искала, ма родителите й не го искали и дрън-дрън. на-кого-му-пука-бе-братле. тука сме заради нея, не заради твойта, сеш се? вдигаме нова наздравица по повод, че неговата не го иска. присвивам очи, бърча нос, ромът е много гаден. - и тъй, братлета - поде той - трябва да направим нещо с тоя алкохол. - абсолютно! точно така! - задюдюкахме весело ние. - начи, не ми се пие ром, ще вземем нещо друго! - браво! гений! - разкрещяхме се одобрително. - въпросът е какво! - само да не е ром! избухнахме в смях. пиянски смях. безгрижно ти е, ама... ама тя е тука, при нас, сеш се? хем ти е леко на сърцето, хем душата ти тежи, че тя е тука, ама ние не сме с нея, а сме около нея. а до нея практически стоеше един бивш, дето навремето много я тормозил (ментално), а сега по някаква причина пак се опитваше да се присламчи към нея. той беше четвъртият мъж в оназвечершната ни компания и определено не го харесвахме. все пак той е бил на места, на които ние не сме били. сеш се... комикът пък, противно на очакванията, не беше особено забавен в истинския живот. на сцената може да е, аз комици не гледам, но на живо не ме забавляваше особено. ма пък имаше ром със сокове, което донякъде компенсираше забавлението. и все пак ромът беше отвратителен. - ще ходим ли вече - запитах, визирайки да ходим за нов алкохол. - хайде! - екзалтирано рече комикът. продължихме да си пием рома. като си пиян е малко трудно да се амбицираш и да слезеш до раковска за нов алкохол, сеш се. така че му слушахме тъпите истории. аз отвреме-навреме хвърлях по поглед към нея. комикът си разправяше как пръскал пари наляво и надясно, петцифрени сметки за една вечер и прочее... както казах - простотии. така и не се разбра откъде ги е спечелил тия пари, нито как. с недомлъвки ни казваше, че навремето бил играел много покер, ма оттам ли е намазал, от другаде ли - не стана ясно. пиенето криво-ляво вървеше. ромът е евтин, ама хваща. соковете - все така противни. рано или късно обаче ромът щеше да свърши и тогава слизането до раковска щеше да е наложително. продължихме да си говорим някакви безсмислици. то аз си мълчах, де. сегиз-тогиз пусках някой майтап, дето знаех, че ще й хареса и толкова. втора бутилка ром, трета... свършиха най-накрая. като пиете само пет човека, от които една жена, а жените не са най-коравите пиячи, дето познавам, е малко тегаво и бавно. пресушихме гадния ром и тръгнахме за нов алкохол. - абе братлета, нещо ягермайстер ми са пий - подхвърли комикът. май че беше от стара загора, с югоизточен диалект, абе наш човек, само де да беше забавен. - ми хайде, ягермайстер - отвърнахме ний, макар да не бяхме съвсем наясно дали ни се пиеше точно това. май бяхме свикнали с рома. мацката не беше особено ентусиазирана от ягермайстера, ма пита ли я някой. тук трябва да се отбележи, че крояхме планове да ходим на дискотека "после". това "после" е митична дума, когато си пиян. може да означава и след няколко години. ягермайстера донякъде развали плановете за дискотека, ма само донякъде. както и да е, облякохме се и напуснахме стаята. на стълбището настана суматоха с включването на осветлението. след като разрешихме казуса, някой се провикна: - само тихо, че съседите спят! това породи верижна реакция - почнахме да викаме "ШШШШШШШТ" с всичка сила и възможно най-много съскане. получи се страшно изискана и шумна акустика, хареса ни много и го правихме по целия път по стълбището, четири етажа надолу. учудващо, нито един съсед не излезе с бухалка, никой не викна и полиция. как да не ги обичаш такива хора! излязохме навън, валеше дъжд. по едно време се усетихме, че някой липсва. беше оня, четвъртият, бившият й. тя си беше с нас. разхилихме се, че сме го забравили и никой дори не се е усетил, че сме излезли без него. часът беше към 2:15 сутринта, но по столичната раковска имаше доста хора, явно е било петък или събота вечер. дъждът ни поотрезви. намерихме най-накрая денонощен магазин и комикът плати ягермайстера. така и така имал пари, алкохолът бил от него. ми, хубаво, няма да спорим с тебе, комик! той искаше да си купи и някакви цигари, ама нямало, или имало, ама на друг магазин, така и не разбрахме. комикът направи и опит да заговори продавача, обаче беше толкова пиян, че не се получи. да говориш с непознати когато си пиян е равносилно на това да поръчваш такси, когато си наквасен - много забавно и абсолютно невъзможно. върнахме се в апартамента, четвъртият стоеше тъжно на леглото и си човъркаше телефона. избухнахме в смях на гордата му самота. отворихме ягермайстера и... почнахме. ама кога почнахме и кога свършихме - е, тва ми се губи! за няма и 15 минути пресушихме бутилката. шот след шот. бам бам бам. в един момент се отказахме и от мешането с кола, трябваше да свърши! и после - ходенето на дискотека. дааа бе, дискотека. аз се проснах на леглото и весело помахах за довиждане на комика и другия ми приятел (не четвъртият). те някак отидоха на дискотека, дори стоели до сутринта. доказаха го със снимки. нямаме причина да се съмняваме в твърденията им. мацката обаче открай време имаше един проблем и той е с пиенето на чисти шотове алкохол. не й се отразяват добре. последния път, когато го направи, беше в старата ни квартира с моя приятел и тя прекара цялата нощ в тоалетната. за капак в апартамента си след това намерихме около 19 000 нейни косъма. една седмица ги изхвърляхме. та и сега не й се отразиха добре чистите шотове ягермайстер и се заключи с бившия си в кенефа. докога са стоели не знам, но по едно време ме събудиха. мацката ми светеше с телефона в очите. - добре де, защо точно в очите! - развиках се. хората си губят обноските, когато са пияни, от мен да знаете. - ние тръгваме - прошепна ми тя. съвсем навреме се сети да говори тихо. мерси за загрижеността. станах да ги изпратя, прегърнахме се (с нея, не с бившия), тръшнах вратата подире им и си поспах още. към 5-6 сутринта си хванах тролея и се прибрах да си доспивам у нас. по обед бях на лекции. изиграх го по учебник - отидох с храна и вода. регенерацията е много важна. малко прегракнал ми беше гласът и на очите ми пареше, ма всичко беше окей. даже за няколко часа забравих за нея.
___________________________________ WeAreGettingClose
|