Nocturno като цяло е прав в тезата си. Само че и в София повечето хора се държат като пенсионери и изглеждат така. Достатъчно е човек да влезе в метрото и да се огледа. Всеки ден като тръгна виждам печални физиономии, хора, които са си сложили маска на щастливци и се мазнят по телефона на шефовете си, всякакви тъжняри има. Не е само в малкия град това. Дори 20 годишни изглеждат като пребити от живота. Пък и всеки се оплаква, на всеки това му е приказката - да ти каже колко е зле, как едвам се справя, заедно да ударим по една-две псувни на живота изпивайки поредната бира
Щастливите хора се броят на пръсти. Не е нужно да си женен за да си нещастен и прецакан. Освен това - все си мисля, че женитбата вече не е на дневен ред. Хора се събират и заживяват на "семейни начала" без да слагат подпис. Аз имам приятели, които имат деца, живеят отдавна с половинката си и не се оплакват хич. Имат си любовница/и гледат си кефа, а жените им са безгласни букви и не смеят гък да им кажат, защото могат да ги изгонят по всяко време. Нищо не ги спира, нямат брак. Все пак трябва да призная, че тези ми приятели си имат собствен бизнес и са си сравнително богати, могат да си позволят повече забавления. И като ги викам да пием, да ходим на мач или на ваканция за няколко дни почти винаги са свободни.
Брак искат жените главно, за да могат да те хванат на тясно, сериозно не разбирам как някой се връзва на това. Сега аз не мога да кажа, че няма да се оженя някой ден, ако спипам подходяща и красива жена, която да ме търпи, но в никакъв случай няма да имам граждански брак, църковния е достатъчен
Мисълта ми е, че хората нямат пари, тва ги прави нещастни главно. Не знам как е било при вас, ама на тази Нова година цял Люлин сякаш бе в траур. Почти никой не гърмеше, липсваше настроение, в минали години фойерверки имаше до 1 часа. А сега - тишина, даже аз, който обичам да пускам по някоя и друга пиратка тази година не купих, карах с остатъците от миналата, ама не съм и гърмял. Хората дори не очакват хубави неща и от следващите години и са се примирили. Даже тва е думата - примирени, не толкова нещастни, което всъщност е тъжното. Важното е да не се примиряваш и отчайваш.
Иначе и аз се припознавам в думите от последния пост на Сам, само че като знам какво съм посял, реколтата няма да е особено плодородна. Все пак вярвам, че добри дни предстоят, оптимист съм, пък ще видим
От както съм навършил 18 все съм някъде и нещо правя. Само трети курс бях останал без работа и ми беше адски кофти едно такова... А понеже на първия държавен изпит ме скъсаха, щото любовни проблеми ми мътеха мозъка, в същото време пак мъчех да захапя барманството в един бар и като сложиш трите неща - личните несгоди + образователните проблеми + работните неуспехи и вече се виждах как сипвам уискита до края на живота си.
Ама какво ясно слънце е 
