Обаче един път трябваше да ходя до Тракия.По рутинната процедура се пъхам в най-претъпкания автобус,дори намерих място да седна.Доволен си слагам слушалките и се унасям....По едно време се събуждам и гледам автобуса празен.Имаше около десет човека и в това време една дебела леличка се качва,проверка...В тоя момент се насирам.Бая време мина докато стигне до мен и аз си стоя все така опулен.Идва оная и вика"Момче,картата."
Бъркам в джоба да си извадя портфейла и сигурно така съм се мъчил една минута.Дойде и време лелката да слиза и точно вече съм се преборил с джоба.Изваждам и показвам.Тая вече се обърнала към вратата и с половин поглед поглежда картата,поглежда ме,усмихва се и си излиза.....
ОТТЪРВАХ СЕ!!!
Още на следващия ден отидох и си купих картата и оттогава имам нещо като фобия.Много рядко ми се е сличвало да карам аванта след този случай
). Единственото, от което се оплаквам е малоумието на хората, които отговарят за градския транспорт. Защото не можеш да сложиш малки рейсове по линията на 204, която е една от най-натоварените в София (може би само 280 е по-натоварена). Има и големи, но те са може би около 30% от рейсовете. Нещо повече - договора, който е бил сключен с фирмата (Карат С), която отговаря за рейсовете и бил само за малки рейсове, но от фирмата са решили да пуснат и малко големи от добра воля. Новите трамваи по линията на 7 - ок всички им се кефим, но защо има луфт между тротоара и трамвая на бул. България. Реално пенсионера с бастун пак ще се качва трудно. Толкова ли е трудно като се прави нещо, да се прави като хората? За кво копаха половин година?
