|
Заглавие: РАЗКАЗ: Тайният дневник на Саурон Публикувано на: 06 Фев 2003 01:16
Над бездната в Мория Балрогът и Гандалф се гледат адски злобно... Гледат си се те и по едно време Гандалф вади нещо, от незнайно къде... Балрогът гледа - лула, Гандалф почва да я тъпче с пушилист и пак започва да гледа Балрога... По едно време Гандалф казва нагло: Да имаш случайно огънче?
_______
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САУРОН
Ден 1
Изгорих се. Ма си заслужаваше. Направих си много готин Пръстен. Сега съм най-големият пич в Средната Земя. Ще взема да подаря по един и на другите владетели, та да завиждат, че моя е по-хубав.
Ден 4 568
Ха ха ха. Деветима от глупаците, на които пратих пръстени, ми се натресоха на гости. Казаха, че просто искали да опитат от прословутия ми конфитюр от пепел, но аз знам че са дошли, за да се уверят, че моят Пръстен е по-хубав.
Ден 4 578
Бахмааму. Така са го зяпнали, че забравят да ядат. Толкова са изкльощавели, че човек би ги помислил за призраци.
Ден 16 353
Идеята ми да превърна Ородруин в местна забележителност действа безотказно. Целият е заобиколен от елфи и хора, дошли да си направят пикник. Твърдят, че можели да си подгряват супички направо върху скалите и т'ва мнооо ги кефело. А за какво ли са им онези малки създания с косматите крака?...
Даветимата навлеци още не са отлепили поглед от пръстена ми.
Ден 16 355
Разбрах за какво са им млаките човечета. Брррррррр! По-добре да не бях.
Ден 16 372
Писна ми от глупави туристи. Писна ми от глупавате им песни. Писна ми и от цветята, които ентусиазирано засаждат в задния ми двор. Отивам да ги изгоня.
Писна ми и от деветимата глупаци.
(по-късно същият ден)
Никой не обърна внимание на виковете ми, че това е частна собственост. За сметка на това един елф и двама от извратеняците, дето правят разни неща с малките същества, веднага ми се лепнаха. Знам, че съм най-големият пич в Средната Земя, ма чак пък толкоз! Наложи се да използвам груба сила, за да се оттърва от тях. Май без да искам убих двама. Третият ми отряза пръста. Не знаех, че от т'ва се умирало.
Поне се измъкнах.
P.S. Мамка му, изгубих си Пръстена!
Ден 1 118 307
Баси гледката има оттука! Само да нямах страх от високо...
Ден 1 118 309
Успокоих се. Установих, че не мога да падна. Лошото е, че и почти не мога да се движа. Мога единствено да се въртя насам-натам. Логично, имайки предвид сегашната ми форма. Всъщност май съм само едно око. Е, и духът ми си е тук!
Все пак съм доста хубаво око.
Ден 1 118 310
Трябва да си намеря пръстена. Не че точно сега има къде да си го сложа, но ще е хубаво да го държа под око.
Не че има и под какво друго да го държа, де.
Все пак е крайно време отново да стана най-големия пич в Средната Земя. Започвам да търся.
Ден 1 118 311
Търся, търся...
Ден 1 118 311
Къци, къци малко Пръстенче. Ела при тати.
Ден 1 118 312
Хванахме няква твар, за която се предполага, че знае къде е Единственият. Естествено, не иска да каже доброволно. Проблемът, обаче, идва от друго място - орките единодушно заявиха, че не биха докоснали този изрод и с върха на копието си, камо ли пък да използват някои по-радикални средства за разпит. Пратих го да гледа "Титаник" с Назгулите, докато измисля к'во да правя.
Ден 1 118 314
Тъкмо кротко си гледаха "Факултета" за осми път, когато гнусното създание започна да пищи. Нещо за Пръстена. Не можах да разбера точно какво, още по-малко защо. Пратих деветимата безделници да разберат. Да им купя по един кон и по една тога (щото иначе е трудничко да ги забележиш) излезе по-евтино от СЕДМИЧНИЯ им абонамент за вестници с кръстословици. Изхвърлих пищящата твар.
Намерих си и няква кристална топка, от която ме зяпа някъв, дето се представи за най-могъщия магьосник в Средната Земя. Изобщо не му вярвам, ама е сладур. Каза, че огнени сенки много ми отиват. За следващата ни среща ще си сложа и спирала.
От онази с броката.
Ден 1 118 315
Казва се Саруман. Като ме видя със спирала, обеща да създаде непобедима войска специално за мен. А маникюра му е толкова хубав. Издадох му, че взворът ми прониква през облаци, сянка, земя и плът.
Май не разбра, че това включва и дрехи.
Ден 1 118 317
Ха! Хванах ви! Някой надяна пръстена ми. Дам, даммм... Няква кръчма... Ех, ако не духаше такъв вятър!.... Хайде де... Избистря се... Ето! Фродо Бегинс от Графството. Сложил го е, за да се скрие от Арагорн, син на Араторн, наследник на онези глупави туристи, който го зяпаше доста подозрително. Хммм. Напълно разбирам малкия хобит. Скиталеца дори извади... меча си. Смелчага. Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Погледнах мързеливците толкова злобно, колкото позволяват сенките и спиралата ми, и те веднага тръгнаха натам.
Ден 1 118 323
Аааааа!!! Петима от глупавите ми Назгули скочиха на беззащитните хобити. Един от тях дори си вкара... кинжала в рамото на онзи с изключително красивите сини оч... да, де... на Фродо. Арагорн толкова се ядоса, че чак го подпали. Другите просто ги нарита. Глупави Назгули. Бяха само петима, щото другите ги тресе убийствен махмурлук.
Абе тоя човек не се ли къпе?!
Ден 1 118 328
Е, явно махмурлукът им е минал, щото сега и деветимата са се втурнали след малкия сладък хобит с много буйната, къдрава, сияйна кос... ъъъ... след Фродо исках да кажа, да, след Фродо. Мамка му, как да им изкрещя, че искам Пръстена, а не хобита, като нямам уста?! Има и няква елфка. Що ли се бърка в мъжките работи?
Упс. Реката повлече Назгулите. Не съм ли ги учил, че реките имат навика да прииждат, когато снеговете се топят или пък мацки, дето се мислят за страшни пички, почнат да им дрънкат разни глупости?! Сега отново ще трябва да похарча цяло състояние.
Глупави Назгули.
Ден 1 118 333
Нещо изтървах нишката. Май ще трябва да си взема очила. Не е лека работа да се взираш по цял ден. И по цяла нощ. Сега към дребосъците и Арагорн се присъединиха някъв дядка, още някъв перверзник, дето непрекъснато предлага на мъниците да подухат Рога на Гондор, няква мацка с лък и... още нещо. Ще трябва да се консултирам със Саруман за произхода на последното.
Ден 1 116 334
Разстроен съм. Саруман каза, че трябвало да я караме по-полека. Наскоро прекратил много сърдечна връзка с един ент от близката горичка и още не бил готов да се обвърже наново. Не е честно! Защо точно сега трябваше да завали дъжд, който да угаси огнените ми сенки?
Все пак Белият ми даде информация за новите членове на Задругата. Дъртака бил Гандалф Сивия. Подозирам, че са стари гаджета, ама Сари така и не си призна. Мацката пък не била мацка, а елфически принц. А аз тъкмо щях да реша, че става за... че е много готина, де. Определено ми трябват очила. За нещото каза, че е странен вид космат воден гущер. Хм.
Сигурен съм, че е лисица, преживяла трудно детство.
Ден 1 116 335
Инструктирах няколко отряда орки да се поразходят отвъд Мордор, за да придобият малко тен. Трябва да са представителни.
Ден 1 116 337
Попаднах на нещо много интересно - Гандалф и Балрога в доста провокативни дейности навръх Мъгливите планини. Хе хе. Мислеха си, че са се скрили. Но аз виждам през облаци, сянка, земя и плът. Записах всичко. Ама как само Сивия си я завря тая шапка! Сари много ще хареса това филмче. Току-виж сме се сдобрили.
Ден 1 116 338
Не се сдобрихме. Каза, че не мога да му направя впечатлемие с такива подаръци. Бил виждал и номера с шапката, и Гандалф гол от доста по-близо. Но си призна, че някакво бижу би оправило нещата.
Майната му! Гаден материалист.
Ден 1 116 361
Щастливият ми ден. Щом Носителят ме видя, веднага си падна по мен. Т.е. падна оттам, където беше застанал, но аз знам, че това не е просто случайност.
Ела при тати, малко, сладко, синеоко, къдрокосо хоб... да, де, Фродо.
____________________________________________________________________________
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАНДАЛФ СИВИЯ
Ден 1:
Графството. Зашеметяващ изглед към една невинна овчарска красота. Само аз ли така си мисля, или Фродо наистина се шляеше из това поле и мастурбираше преди аз да намина?
Ден 2:
Купона за рождения ден на Билбо беше подобрен от значително количество хобитова трева. Вшишки ша толкова милишки. Билбо също е милишък. Шветлините ша толкова крашиви. Фродо също не е зле. Хобитите ша толкова приятни за гушкане. Ууупс. Паднах.
Ден 3:
Убийствено тежък махмурлук. Отивам в Минас Тирит за аспирин.
Ден 12:
Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бил станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда е имало бележка. Радагаст Кафявия сигурно пак краде хартия от пощата ми.
Ден 13:
Набутан съм на върха на кулата. Страхотна гледка, но непрестанния валеж не е полезен за островърхата шапка. Забавлявам се като плюя дъвки върху орките.
Ден 14:
Саруман отново ме посети. Опита се да ме опипа.
Ден 16:
Самотен съм. В крайна сметка Саруман може и да не е чак толкова непривлекателен. Само да не бяха гигантските разширени ноздри и огромните, почти животински нокти... Добре де, мислите си, че съм могъл и по-рано да разбера че е зъл.
Ден 19:
Избягах. Вече съм в Ломидол. Сам е леко извън контрол. Не спира да къпе Фродо. Елфите останаха без сапун с аромат на ягоди. Елронд започна да се изнервя.
Ден 20:
Елронд реши да отпрати Фродо, защото му писна да не може да се дореди до банята на първия етаж. Голяма олелия се вдигна за тъпия пръстен. Съгласих се да тръгна със задругата в случай, че Сам реши да изкъпе и МЕН. Имам нужда от една баня.
Ден 21:
Арагорн очевидно е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Помолих Сам да ме изкъпе. Той каза, "Ха ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно!" Безполезен тъпанар.
Ден 23:
Баси клинча е на върха на Карадрас. Арагорн спечели спора за това, кой да носи Фродо през планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да подскача като педераст по снега може да се наложи да го цапна с жезъла си.
Ден 25:
Не искам да минавам през мините на Мория. Подозирам, че Балрогът още е ядосан за срещата ни през Втората епоха, когато не му пуснах.
Ден 26 :
В мините на Мория. Мдааа, Балрога още е бесен.
Ден 27:
Паднах в сянката. Балрога е такъв задник. Трябваше да извърша няколко доста отвратителни неща преди той да реши да ме пусне от пещерите. Реших да не казвам на Задругата. Ще измисля история за голяма битка или нещо подобно. Отивам при Елронд да се погрижа за изгарянията си трета степен, които получих на някои доста срамни места. Надявам се той да не се смее. Ако се изхили ще разкажа на всички за мръсния му уикенд със Саурон. Ха!
____________________________________________________________________________
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САРУМАН БЕЛИЯ
Ден 1:
Отегчително. Няма кабелна в Исенгард. Няма какво да прави човек, освен да пише груби анонимни писма до Радагаст Кафявия и Манфред Светлото Екрю.
Може да хвърля едно око на Палантира.
Ден 2:
Срещнах един пич чрез Палантира. Изглежда ме харесва заради самия мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник в Средната земя. Чудя се как ли изглежда.
Ден 3:
Пича от Палантира ме разочарова. Отказа да ми прати снимка в цял ръст. Само една очна ябълка в близък план. Каза, че е срамежлив, ама тия не ми минават. Мисля, че е дебел... или, може би, космат. Чух няколко наистина неприятни истории за запознанства чрез Палантира. Може би ще позарежа камъка за мъничко.
Ден 7:
Брей! Излезе, че пичът от Палантира е Черният господар на Мордор. Баси шибания късмет! Все пак ... можеше и да е по-зле ... Саурон не е нито дебел, нито космат, просто безтелесна сила на Злото. Трябва да тръгвам. Имам да подготвям колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони - бич за всяка жива твар в Средната земя. Пък що да е жива ?... Освен това имам час при маникюриста ми. Не е лесна работа да поддържаш ноктите си така заострени.
Ден 9:
Типично. Току-що, с танцова стъпка, ми се натресе Гандалф. Знае, че мразя посетители. Дойде, за да ми бръщолеви непрестанно за пръстена, който подарил на своя нов приятел. Старият Гандалф е просто отвратителен, извратен на тема хобити. Позор за Ордена. Само се фука, че той си имал хобит, а аз - срещи с око. Саруман Белия няма да търпи такова отношение. Показах му разни мятания от Световната Маг Асоциация. Разказах му играта. Ей, велик съм.
Ден 13:
Уморен съм от катерене нагоре-надолу по 8 милиона стъпала, само за да се изгъбаркам с Гандалф. Трябваше да го заключа на по-лесно достъпно място… подземието например. Подигравките ми щяха да са много по остри... ненакъсани от запъхтяване. И щях да вечерям навреме.
Ден 14:
Хей! Кой си плюе дъвките върху орките ми. Честно!
Ден 15:
Бях точно по средата на много добър бъзик и... Гандалф избяга. Добре... ще ми спести всекидневното изкачване по стълбите.
Ден 16:
Гледах в Палантира. Гандалф потегли на продължително пътешествие с четири хобита, един сесксапилен елф и някакъв доста привлекателен мъжага... Мамка му! Това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж го изхвърлих от Исенгард, докато хленчеше, че още не бил Крал. Има и някакъв тъмен субект, може би странен вид космат воден гущер.Но може и да е джудже.
Каква сбирщина тъпаци!!
Ден 20:
Кръстосах орки с гоблини в пещерите под Исенгард. Много досадно преживяване, като се има предвид упоритостта, с която отказваха да се чифтосат, въпреки вечерята и цветята. Следващия път ще опитам нещо по-лесно като например сутеньорско посредничество между гоблини и танцьорки, за да създам супер-надута армия, която може да се движи през деня и не се оплаква от розовите униформи.
Ден 22:
Когато приех да създам колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони за Саурон, не знаех, че навсякъде ще е такава мръсотия . Проклинам деня, в който реших да бъда Саруман Белия. Защо не си избрах Саруман Кално Кафявия... неее… гадникът Радагаст щеше да ме обвини в плагиатство. Тогава, може би, Саруман Бледо Зеления.... Мамка му! На бялото си личат всички петна... И изобщо не се изпират!!!
Ден 24:
Ако продължа да се взирам в Палантира, може би ще видя как Гандалф прави онзи номер със завирането на шапката?
Ден 25:
Гандалф успя да си я навре. Носителят на Пръстена беше дълбоко впечатлен. Арагорн очевидно си представя как би изглеждал Носителя със смъкнати панталони.Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 26:
Косматият гущер определено е джудже. Хванах го да играе на "Скрий Шлема" с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир от Гондор. Аз ли съм единственият с непреодолимо желание да язди до Минас Тиринт, с едничката цел да каже на Денетор, че "Гондор" звучи точно като "говно" и е крайно време да измислят нещо по-малко глупаво?
Май съм единственият.
Ден 28:
Урук-хай са почти готови за тръгване. Погледах Задругата мъничко днес. Боромир убеди най-малкия хобит да "Подуха Рога на Гондор". Не съм се смял така, откакто уредих среща на Балрога с Гандалф през Втората епоха, а Сивия глупак го набута със сметката.
Палантирът е велико нещо. По забавен е и от кабелна..
____________________________________________________________________________
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА БОРОМИР
Ден 1:
Бях на Съвета на Елронд. Арагорн се пра'и на мъж както винаги. Мисли се за велик, щото ръби оная елфическа пичка. Така де, само защото някой си е як в раменете, има големи мускули, готин тен и е доста мъжествен не значи... Баси, май се поувлякох.
Май ме убедиха да тръгна на нещо като мисия, докато се увличах по неговия огромен... меч.
Опаа..
Ден 3:
Шибан Пръстен, шибан поход, шибана задруга.
Ден 4:
Днеска Фродо си изпусна пръстена. Вдигнах го, но Арагорн провали всичко. Надменно копеле. Как ли ще се чувства ако му забуча Рога на Гондор в...
Шибан Пръстен.
Ден 5:
Очевидно е, че Арагорн си пада по Фродо.
Ха ха ха.
Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 6:
Арагорн още залита по Фродо. "Боромир, върни пръстена на Фрооодооо." "Боромир, нека аз понося Фродо."
Ебаси как му се слага.
Ден 10:
Защо Арагорн не си пада по мен?
Ден 11:
Изведох Фродо от Мория.
Кат' че ли ми хареса.
Надявам се да не стана извратеняк падащ си по хобити като Чичо Виндермир. А и като знам кво му се случи... Мери и Пипин също са сладки...
Между другото, Гандалф умря.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел е баси мацката. Сто процента я впечатлих с грубата си немита мъжественост.
Леголас се окъпа във фонтанчето й. Загази го. Ха ха. Елфски педал. На бас, че си боядисва косата. Има и бенка на носа.
Арагорн предложи да се изкъпем. Жалко, че нямаше предвид заедно.
Шибан Арагорн.
Ден 33:
Фродо се е побъркал по тоя пръстен. Дори не ми дава да го погледна, да му еба майката. Посборичкахме се докато се опитвах. Награбих го, ама стана невидим. Щех да си го гушна, но ме фрасна тъпака.
Арагорн да го духа. Ха!
Ден 35:
Убиха ме орки.
Шибани орки.
____________________________________________________________________________
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА НАЗГУЛ №5
Ден 1:
Току що отворих коледното ми подаръче от Саурон. Много, много, много красиво пръстенче!
Ден 1 000 967:
Отново получих кутия бонбони за Коледа като бонус от Мрачния владетел. Както обикновено Саурон е изял всички карамелчета и ми е оставил само тези с ягодов крем. Как презирам живота си на долен роб.
Все още съм безплътен.
Ден 1 001 056:
Много е скучно в Барад-Дур. Няма какво да се прави, освен да решаваме кръстословици с орките. Много е гадно, щото орките знаят само черният език на Мордор. Пробвайте се вие да напишете "Аш Назг Гимбатул" и ще видите какво имам предвид.
Ден 1 001 102:
Подозирам, че Саурон се подготвя за нещо. Видях го да си слага спирала за мигли с брокат. Подозирам, че той ще е много щастлив като си възвърне физическата форма, и ще може да се облече отново.
Ден 1 001 105:
Да, Саурон определено се подготвя за нещо. Нареди ми моментално да заловя един хобит и неговия близък приятел, който по някакъв начин се е добрал да Единствения.
Предложението на Кралят-Чародей от Ангмар да дадем обява във вестника и bazar.dir.bg и да чакаме някой да се обади, беше отхвърлено.
Ден 1 001 106:
Дадоха ми чисто нова и бърза кобила. Ама не за да я таковам, разбира се.
Жестоко!.
Кофтито е че още съм безплътен.
Ден 1 001 107:
Снощи бях много близко до пипването на носителя, но главният назгул щеше да умре от смях докато наблюдаваше как носителя на пръстена и другите трима се гушкаха заедно.
Подозирам че Гандалф го е избрал за носител повече заради големите му сини очи, отколкото заради героичния му дух.
Ще му наваксам аз на този перверзен хобит и неговия харем от дребни гаджета в Брее. С нетърпение чакам да се напием след това с останалите.
Ден 1 001 109:
Шибан Арагорн! Шибан Исилдур и всички негови наследници. Поколения от перверзници, падащи си по хобити, които не са полезни на никого. Сина на Араторн обарва носителя. За да забравя провала на задачите от Саурон, прекарах цяла нощ пиейки в Брее. Хората тук са много осведомителни.
Питиета: 10 Мао Тай (тогава забодох ханджията на пръчицата с черешката).
Убити: 17 човека. Много сме яки!
Ден 1 001 115:
Следя наследника на Исилдур и групичката от хобити вече шест дена. Арагорн определено сваля носителя. Сам ще го утрепе, ако му се пробва.
Ден 1 001 116:
Малко се поувлякох, искайки и аз да гушна Носителя на пръстена. Себичното копеле Арагорн превъртя и ме подпали. А и Сам се опита да ме убие, но забелязах че съм ударен в колената с тиган доста по-късно.
Ден 1 001 119:
Днес срещнах елфическото гадже на наследника на Исилдур. Докато се заливах от смях при мисълта, че Арагорн - хобито сваляча, си има "приятелка", бях отнесен от потока на реката.
Конят е мъртъв, бронята ръждясала. Трябва да се върна в Мордор за да ме оправят.
Не, не такова оправяне.
Абе, ти да не си падаш по духове? Шибани перверзници...
_______
|
