Jinrui wa Suitai Shimashita от първи до трети епизод. Оказа се постапокалиптично (от вида тих апокалипсис), шантаво, алегорично и сюрреалистично.
Кефи ме.
С нещо ми напомня за Kino No Tabi (заради ретро пост sci-fi обстановката) и за Arakawa Under The Bridge (заради неадекватното отношение на героите към обкръжаващия ги свят - измислени правила, смахната лична философия, безумни мотивиращи речи и пр. )
Съдържа доста шегички и социална гротеска.

Тъпотията в Accel World и Kono Naka ni Hitori, Imouto ga Iru нарасна критично в последните епизоди и ги дропнах.

Иначе си следя останалите избрани on going неща. Kokoro Connect дори ми се вдигна малко в очите.

Богове, какви глупости изгледах

AKB0048. Той АлШу си каза, че е безсмислено, но все се надявах да се появи неква искрица смисъл в самото аниме. Нъцки, но па тая надежди за втория сезон, а и картинките и песничките ми харесаха всъщност.

Sengoku Otome Momoiro Paradox ... Реших, че кат го дава от типа на Brave10 (което също не е особено умно, ма айде) - ще ми хареса . Сиреч, ще е приятно за губене на време. Както Гарванката каза - Трябваше да познач по каката с огромните цици, които едвам се събираха в "бронята" от постера, че ще е кретения. Е - кретения е 3 серии събираме неква броня, в некъв паралелен свят дет са само жени. В миналото сме и ... Любовта победи!

Shining Hearts: Shiawase no Pan Е вече върха на сладоледа. 13 серии за некъв войн с амнезия, който се мисли за хлебар. Пече кифлички от които кат си хапнеш получаваш оргазъм, а и магически будят човек от кома. Но, все пак анимето се казваше "Хляба на щастието" та не е толкова изненадващо. Загатнаха за неква история и до там. 13 серии - нищо. Само месене и раздаване на хляб и некви безумни неща коит се случват около цялото ядене....

Искам некое Аниме, коет да ми Хареса!
Някой хубав шонен, с достатъчно бой и да не е прекалено сълзлив накрая.

Sengoku Otome Momoiro Paradox - пропусна да отбележиш най-запомнящата се идиотия в него - N-тата женска реинкарнация на Нобунага-сама.
Какво им е направил толкова на японците, че така се гъбаркат с него?


Ти ми намери шонен с край (а не широко отворена врата или клифхенгър...без следващ сезон )
Тогава ще спечелиш моите сълзи от умиление.


Ми, де да знам, аз се кефя на ей такива шонени - Black Blood Brothers, Heroman, Kurokami, Mazinkaiser SKL, Needless, Nurarihyon no Mago (не помня дали си го гледала), Project BLUE Chikyuu SOS, Seikimatsu Occult Gakuin, Senjou no Valkyria: Gallian Chronicles, Tengen Toppa Gurren Lagann (не помня дали си го гледала), Tetsuwan Birdy Decode (но само BD версията и без втори сезон), Tiger & Bunny (не помня дали си го гледала), Toaru Majutsu no Index, Toaru Kagaku no Railgun и Vandread (не помня дали си го гледала).
Избягвал съм по-ечи и по-комедийните заглавия.
Гледах да има и екшън.
И съвсем сериозно не помня, какво си гледала от тези и какво си дропнала. Тези с коментара в скобите съм 99% сигурен, че ги познаваш достатъчно добри.

От тия в скобите само Tiger & Bunny не съм гледала Сега ще го видя

Ще видя и останалите от списъка Половината не съм ги гледала Мерси.

Колкото до шонен с край, въпреки, че не покрива критерия да не е много сълзлив накрая, Chrno Crusade нема начин за продължение Но мисля, че е едно от малкото изключения.

А и Yu Yu Hakusho То определено завърши завършено и нема как да има продължение Жалко, че вече яма анимета като него.

IceQueen

Предполагам всички измират на края .

Малко уточнение за Tiger & Bunny...вътре не става дума буквално за момчета, а за мъже...но сюжетът си е момчешки.
Никъде не пише жанр, но one-shot мангата е била публикувана в Weekly Young Jump, което принципно значи сейнен...но на мен не ми се видя, като такъв.
Та може да те послъгах за жанра (аз си мислех, че се води шонен) ама не е много далече от този манталитет.
Има и малко fujoshi bait за дамите.

Естествено, че умират

Колкото до това, че са мъже - не ми пречи да е с възрастни, а не с тийнове. Просто искам да има някакъв бой и да не се лигавят 90% от времето и историята да има некъв смисъл, но и на някаква история ще съм доволна Просто последно време попадам на някакви тотални бози.

Space Battleship Yamato 2199 - първи и втори епизод (преведени са до 4-ти).
Доста як рибуут на класическата space opera. Не че съм гледал оригинала (само игралния филм от 2010), но това си е яко и е правено по класическите формули за такова заглавие!
Ако не друго картинките и битките ме радват.

Вече се похвалих колко страхотно ме впечатли приключенско-военната space opera - Space Battleship Yamato 2199 OVA (2012), която е remake на класическия сериял от 1974.

Засега са излезли 6 серии, преведени са 4, а предстои да излизат още 20...бавно и славно...

Вчера изгледах първите две серии от оригинала (апропо, страхотно реставриран релийз на Central Anime)...
Wow скокът не е само на ниво графика (което е разбираемо за сравнение с ТВ продукт от 1974), обновеният сюжет е доста по-реалистичен и политико-военно-икономически насочен. Реакциите на героите са също по-човешки. Примерно Kodai не изпада в маниакално повторение на едно и също "Защо не тръгваме, защо не тръгваме, защо не тръгваме!" (явно представата от 1974 за силна емоция...дали за нея не е виновен Уилям Шатнер и ролята му в Star Trek )
Оправени са и разни логически грешки - примерно там Yamato почва да се тресе още преди да е започнала бомбардировката.
Май само докторът е по-голям сладур в оригинала (особено като се бори с прасета) .
Малко странна беше и историческата справка във втори епизод. Там се казваше, че американците са изпратили над 1000 самолета, за да го потопят...всъщност са били само 300 от трите самолетоносача, които са били в района.

Искам да подчертая нещо. Новото OVA не е начин да се преправи и заличи поредицата от 1974!
Някой с голямо търпение и любов е преровил целият обемист материал и е извадил най-ценното и емблематичното, коригирал е по-малките грешки, премахнал е по-грубите и е запълнил празнините. Голямата част от сцените и диалозите са буквално идентични с оригиналните. Добавените сцени само слагат повече обем и реализъм.
Примерно как изглежда един функциониращ подземен град, а не застиналото футуристично slide show от старите серии, или церемонията по изпращането на Yamato с речта на капитана (съставена от негови оригинални монолози и мисли на глас) или пък разнородната тълпата от персонажи, която демонстрира колко многолюден е екипажът...факт който не личи много във версията от 1974.

Ако е възможно сега уважавам дори още повече Space Battleship Yamato 2199 OVA. То не само дестилира най-добрите идеи от оригинала, но и му придава съвременен вид, който може да съперничи с най-мощните конкуренти от жанра, като Gundam Unicorn (е, като графика 2199 не може да го пребори...но като история, динамика, мащаб на действието) или да кажем малко по-дъртите Gunadm 00 и Macross Frontier.
Т.е. подход съвсем различен от Star Wars-ското "Натрупай там колкото се може повече нови специални ефекти!".

Успях да изгледам 5-ти и 6-ти епизод на Space Battleship Yamato 2199 OVA с руски субтитри.
(Защото тези на LazySlav не ми тръгват.
Който се интересува, ето връзка към руски титри и за 6-те серии - http://subs.com.ru/page.php?id=28666 в comment.txt има интересни факти и бележки.)

В сравнение с оригинала, втората битка за Плутон тук е доста по-яка и по-смислена.
Запазени са някои от оригиналните добри идеи - примерно рефлекторното оръдие, но пък е добавена важна информация и са извършени интересни промени:
- Отбелязаха, че Gamilus са променили климата на Плутон и затова вече под леда имаме течен океан.
- Показаха как се създават радиоактивните метеори с които Gamilus бомбандират Земята.
- Отбелязаха, че Gamilus асимилират в империята си завладените от тях раси.
(И евентуално няма да избият земляните, ако се предадат.)
Примерно Шулц и Гантц не са гамиласианци и са с различен тен на кожата (от където идва и пренепрежението от страна на висшестоящите им).
В тази версия Gamilus действа в стил римската империя и не изгаря всичко по пътя си.
- Битката беше доста по-динамична и логично замислена.
- Нямаше аматьорска рекогнисировка и нелеп hand-to-hand бой.
- Не се наложи Yamato да бъде уцелван от оръдието поне сто пъти.
- Асовете, както и новата пилотка получиха повече внимание и поле за изява.
- Кодай също успя да блесне в добра светлина...най-вече в очите на Юки (в оригинала обикновено се държеше, като пълно леке и не беше ясно, какво тя харесва толкова в него.)
- Показаха една интересна и по-умерена версия на лорд Деслер и обкръжението му.
Поведението на Хис и на Фазерон (нова мацка от непозната раса и организация) подсказват, че тук може би ще бъдат развити две идеи от първия 39 сериен сценарии, отпаднали в последствие от 26 серийния.

Преглеждайки за трети път 6-те серии и вече въоръжен с информация от оригиналния сериал открих някои мои пропуски.
1. Подозрителната капсула, в която се помещава автопилота.
[spoiler]Първоначално мислех, че там е истинското тяло на Юриша, която управлява тялото на Юки в стил Avatar.
Сега съм на мнение, че там в криогенен сън се съхранява самата Старша.
Това на базата на една странна случка в оригиналния сериал - когато Yamato беше в голямо премеждие и най-неочаквано Старша се свърза с тях, чак от Искандир и ги вкара в правия път.
Друга хипотеза - там наистина е Юриша, но ще я видим, чак след смъртта на Юки в 26-ти епизод.
В оригинала тя възкръсна по абсолютно мистичен начин, тук може просто да се върне към истинското си тяло.[/spoiler]
2. Летящият континент в атмосферата на Юпитер определено е дело на Gamilus.
3. Ранната поява на некомпетентния и завистлив командир Гору, както и споменаването с респект от Шулц и Гантц име на генерал Домел.

Fairy tail се оказа некво яко. Предполагах, че тея от гилдията ще са некви олигофрени, но когато я показаха във втори епизод

Бе то началото е интересно ама след десетина епизода историята се провлачва досадно, като в типична шоненска тупалка...аз нямам нерви за такива неща.

Приключи Moyashimon Returns.
Сезонът беше ужасен.
Като оставим настрана все пак любопитната тривия за микробите, сюжетните линии почваха в нищото и приключваха в нищото.
Примерно така и не разбрах какво иска Oikawa и защо постоянно преминаваше от усърдие в апатия и обратно. Не разбрах и ретардската причина за неразбирателството между Marie и нейния баща.
Идиотското трио така и не успя да помогне на Hasegawa. Нейната линия си се разреши едва ли не от само себе си.
Мечтата на Yuuki не излезе нищо повече от това, да бъде травестит продавач в забутано магазинче за саке...що за идиотия, бе?

Но най-голямата глупост е, че Sawaki почти не ползва супер-силите си за практични цели.
Да, помогна на Marie, но по такъв мистичен и неадекватен начин, че е чудно как проработи.
Това е най-дразнещото - потенциалът на тази сила в сферата на биологията, химията, медицината...и дори от немай къде в аграрната наука е огромен.
Никой, дори и професорът не изглежда заинтересован от нея...най-малкото самият Sawaki. Това е все едно Superman, да се възползва от способностите си, само когато си забрави ключовете от колата или когато е изгоряла крушката в коридора.
Не че да поддържаш low profile не е смислен избор...но това е и скучен избор.
От анимационна гледна точка, както откъм арт, игра на сеютата и музика, заглавието си беше прилично.


Приключи Jinrui wa Suitai Shimashita - най-свежото и смислено нещо от лятото.
На пръв поглед то е moeblob, но всъщност сетингът е постапокалиптичен от вида "тих апокалипсис". Съдържа хитри идеи с елементи на sci-fi, fantasy, сюреализъм и социална критика. В някои отношения малко прилича на Kino no Tabi, но не е негов аналог.
Атмосферата е спокойна и хумористична дори в най-напрегнатите моменти. Най-приятното нещо ми беше главната героиня и нейното безкахърно whatever отношение, към всякакви кризи и проблеми.
Не че останалите герои се взимат насериозно.
Сеютата вършат страхотна работа, за да предадат леко откачено отношение на персонажите към околния свят.
Вече споделих, че керъктър дизайнът е MOE. Бекграудите са странни и ръбести, но доста приятни за окото. Всичко е в пастелни тонове.
От музиката не запомних теми, но беше употребена с усет и на място.

Накратко - Jinrui wa Suitai Shimashita не е уникално и неповторимо, но пък е адски приятно за гледане и доста различно и разнообразно от това, което съм гледал напоследък. Препоръчвам го с две ръце и два крака.

http://aoisekai.net/anime.html

A re-imagining of the console wars, the series tells the story of two kingdoms, Segua Kingdom and Ninterudo Empire, locked in a struggle for dominance over the land of Consume. After years of war, the Segua Kingdom is on the defensive until a kid named Gear appears boasting of his increasable speed.

безобразно ретардирани

Jinrui wa Suitai Shimashita - Specials. Първото спешълче беше много сладко.

Busou Shinki - първият епизод на TV-то ми се стори доста встрани от ONA-та. Не ме кефи като нея, защото яко набляга на "гошуджин-сама" моментите, които ме дразнят.
Засега ще го следя, ама отива към дроп.

Zetsuen no Tempest - първи епизод почна тъпо и главният герой е абсолютен гей във физиономията. Сюжетът почна безлично и имаше едни отвартителни time skip-ве без никакво предупреждение. Обаче след гробището и появата на една бойна мацка, историята неочаквано стана доста интересна.
Ще се следи (най-малкото заради рециклираните от Darker Than Black ръкопашни боеве в превюто за следващия епизод).
Звучи, като онези заглавия на Bones, в които историята е объркана и загадъчна, но накрая не обясняват нищо, като хората .

Hayate no Gotoku 3 - първи епизод. Ще го следя, защото май са решили да зарежат безкрайните комедийни фенсървиси от миналия сезон и да развият малко историята. Жалко, че преминаха към по-опростения character design-а от филма. Явно им е по-евтин за анимиране.

Chuunibyou Demo Koi Ga Shitai - първи епизод. Изненадан съм, че режисьорът на размазани от депресия и лигоч заглавия в с стил Clannad, е избълвал нещо толкова сладурско, приятно и разпукащо, като Chuunibyou Demo (е, има време да променят тона ). Засега ме кефи много и ще го следя.

Hidamari Sketch X Honeycomb - първи епизод. Същото като предните сезони, а пък те ми харесват много.
Май тук малко прекаляват с фокуса към yuri двойката Sae-Hiro. Това ме дразни защото хем е скучно, хем не в това е силата на Hidamari Sketch. Надявам се да престанат с употребата на този plot device.
Ще се следи.

BTOOOM - първи епизод. Първото ми впечатление беше, че character design-а хич не ми харесва. После забелязах, че пестят анимираните сцени, а пък тези които съдържат доста движения ми изглеждат дървени. Екшън моментите са крайно нелогични (примерно нашият човек го взривиха 5-6 пъти и нищо му нямаше...същият успя да се скрие на едно абсолютно равно място...и т.н. и т.н.). Историята също не ме впечатлява.
Протагонистът е типичното клише за хикикомори и е хвърлен в жестока reality survival game...ама някак хич не ми пука за него. Формулата май е "personal drama of the week" ако съдя по превюто за следващия епизод (където ще ни запознаят с живота на една друга участничка).
Накратко - за мен анимето е евтино, елементарно, разчита на изтъркана формула и груби методи за привличане на вниманието на зрителя. Смятам дори омразнато ми Highschool of the Dead за 100 пъти по-добър продукт от BTOOOM .
Дроп.

Little Busters - първи епизод. Това май трябваше да е смешно.
Беше пълно с лафове и ситуации, които се водят хумористични...аз обаче не се засмях и веднъж. Беше ми адски тъпо.
Не знам как е мангата. Гледам феновете вдигат голям шум около нея, но анимето просто не е за мен. (ПП Little Busters не било по манга, а по игра...все тая...) Всичко е ми е плоско и некреативно рециклирано от други места.
Дроп.

Code Breaker - първи епизод. Красиви картинки, анимации и музика. Продукцията ми изглежда доста скъпа. За жалост във фокуса на историята е някаква група от мазни педерастчета психопати, които избиват хора с магически сили. Главната героиня обаче е една готина мацка, а сеюто и не само ми е любимо, но тук играе много добре (примерно, отдава и се да вкара хумористични нотки дори в силно драматична ситуация). Ще следя заглавието заради тази героиня и заради шарените картинки.

Magi - първи епизод. Още едно шарено аниме, с прекрасна анимация и любопитен сетинг (действието се развива в света на арабските приказки). Мисля, че за продукцията и на това аниме са хвърлени доста пари.
Диалозите и поведението на героите обаче леко разочароват и клонят към безумие, а в най-напрегнатите моменти протагонистите имат навика да му дръпнат серия от мотивиращи и морализиращи речи, докато антагонистите ги чакат да се наприказват.
Дразни ме малко и сеюто на Аладин. Тази мацка не се и преструва, че играе момче.
Историята засега не е нищо особено и бъка от шоненски глупости, но потенциално може да се развие в нещо по-мащабно и по-епично.
Ще го следя заради шаренията и заради атмосферата, която ми напомня малко за класическото Sindbad no Bouken от 1975.

Teekyuu - първи епизод. Кратка двуминутна комедийка. Много приятна.

Tonari no Kaibutsu-kun - първи и втори епизод. Приятна романтична комедийка. Арът и анимацията са много подходящи за историята. Сеютата разиграват геговете перфектно. Това, което не ми харесва е, че понякога героите се държат малко странно. Примерно Shizuku преглътна и прости прекалено бързо на Haru това, че и разби носа по погрешка. Всъщност протагонистката отнесе доста физически тормоз. Може би за японските гимназии това да е обичайно ама на мен ми е малко зловещо за комедия.
Или пък е нарочно търсен ефект...ама това ще се разбере по-нататък.
Втората серия ми хареса повече - идиотите в групичката се увеличиха.

Sakurasou no Pet na Kanojo - първи епизод. Стандартна комедийка с ечи елементи, но засега е по-шарена и много по-динамична от обичайното. Да се надяваме, че занапред ще продължат с бързото темпо и изродските реакции на персонажите.

Girls und Panzer - първи епизод. Това го погледнах, за да видя дали толкова безумна смесица от жанрове може да сработи. Отговорът е - не и при такъв подход.
Имаме едни хилави момиченца в стандартни sailor fuku с къси полички, които управляват танк. И то не някакъв съвременен танк, където всичко е компютри и автоматика, а ръждясали антики. Същите дечица и поддържат тези танкове.
Нали се сещате, че целите трябва да са изподрани от острите части и изпонамазани с грес и мръсотия.
Няма такова нещо. Униформите им са чисти, краката розови , а прическите перфектни (да, дори не носят шлемофони).
Някъде след средата на серията им прожектираха един пропаганден филм "Танкистка е най-женствената професия!" (или нещо в този стил), но и там военните униформи на момичетата бяха с къси полички .
Ясно е, че целта е тотална гавра, но някак хич не ми е смешно и според мен не се получава хумор, а тъпотия.
Най-забавното нещо в епизода беше, че от време на време преводачите превключваха от английски на немски , понякога с фраза различна от японската.
Имаха страхотни попадения, но не смятам да следя Girls und Panzer само заради чувството за хумор на хората, които го превеждат.
Дроп.

Psycho-Pass - първи епизод. Най-яката първа серия за сезона. Дано продължи в същия стил защото има страхотен потенциал.
Убийствени картинки и анимации. Атмосферата и сетингът напомнят на sci-fi заглавия, като Ghost In The Shell (от същото студио), Blade Runner и Minority Report (както и съвсем малко на Judge Dredd). Sci-fi идеята за psycho-pass-а и ролята му в общество, което се контролира с такива устройства, както и разглеждането на дълготрайните социални последствия (авторитарна оруелска антиутопия, естествено ) много ми харесва. Успоредно с това авторите имат и извинението да сложат страхотни екшън сцени.
Засега няма амбициите и дълбочината на GITS TV-то, но да видим как ще се развие нататък.
Героите са все познати типажи. Много фенове не харесаха протагониската, защото вдигала голям шум и била прекалено емоционална. За мен тя е подходяща, защото е еталон как един обикновен човек трябва да реагира на такъв свят и на такива методи за борба с престъпността (примерно на Psycho-Hazard-а, който инкриминира автоматично и жертвите). Тя е аналог на Togusa от GITS. В сравнение с нея останалите герои, които са добре интегрирани в този свят, изпъкват като не толкова нормални.

Robotics;Notes - първи епизод. Красива MOE графика и анимации. Пак е дело на Poduction IG, като Psycho-Pass. Тази година вадят доста скъпи заглавия. Засега е много приятно и нърдско. Още не сме навлезли в историята, а само ни запознаха с героите и обстановката. Жалко, че тя е гимназиална, за разлика от университетската в Steins;Gate.
Знам, че това ще отблъсне доста хора.
Аз ще го следя и се надявам историята в Robotics;Notes да се заплете в загадки и конспирации, подобно на останалите заглавия от френчайза.

Chousoku Henkei Gyrozetter - първи епизод.
Това си е детско заглавие...но не демонстрира никакво уважение към детския интелект. Случват се всякакви безумия, а героите се държат, като идиоти.
От визуална гледна точка, всичко е прилично и шарено...с изключение на това, което е в центъра на вниманието : трансформиращите се коли-пилотирани роботи...
Те са кичозни, лошо CGI-нати и са анимирани дървено (Само погледнете ending-а, ужасен е!).
Засега ще го следя от любопитство, до какви върхове на идиотизма смятат да стигнат .

Code:Breaker - втори епизод. Егати дебилната серия. Всички реагираха, като идиоти, но най-зле беше главната героиня. То това и беше съдържанието на епизода - маса неадекватни реакции + "Леле колко му е злобна усмивката на Огами!" (според мен е по-скоро слабоумна).
Имаше някакъв намек "Ако сте послушни, ще вземем да ви разкрием още малко от останалите герои.", но като видях какво има за разкриване, честно казано хич не съм любопитен.
Анонсът за следващия епизод обещава яка магическа битка, но аз толкова намразих заглавието, че смятам да го зарежа още преди да съм навъртял класическите три епизода.
Дроп.

Magi - втори епизод. Нищо особено, ама засега ми е интересно.

Sword Art Online - петнадесети епизод. Леле какъв туист от латино сериал сложиха за повдигане на напрежението. Now introducing the evil fiance! От хилещия се, облизващ се и парадиращ с властта си тип.
А това, че вкараха сестричката в brothercon или по-скоро в cousincon също не демонстрира завидни писателски умения .

Tonari no Kaibutsu-kun - трети епизод. Това е толкова яко, че не е истина, а сеютата играят повече от убийствено, включително тези на по-второстепенните герои (примерно реакциите на даскалицата или на бащата). Ето така се строи курник - сбиваш се с група хулигани, а после под претекст, че искаш да се сдобриш с тях ги караш да свършат работата вместо теб.

Третият епизод на Zetsuen no Tempest ми хареса повече от предните два. Май заглавието набира сила.

След втория епизод, Psycho-Pass се очертава, като най-якото заглавие от сезона...и май дори за годината. Да видим как ще се развие.

Hidamari Sketch x Honeycomb засега не е ме радва, колкото предните заглавия във френчайза, но пък има същия ефект - прияжда ми се докато го гледам Тази работа трябва да я върша в тактически момент - преди вечеря .

Дропнах Busou Shinki, за да прекратя мъчението. Да, в трети епизод имаше нелоши битки, но идиотизмът беше на такова високо ниво, че дори не ме кефеше, а малоумният фенсървис с пластмасови играчки продължи (примерно сцената в банята, или това как Master-ът боядиса олющеното дупе на Strarf-ката).
Няма да го гледам това, само заради random проявите на хамстера, я .

K - три епизода. Чух големи приказки за това нещо: страхотна графика, неповторима атмосфера и убийствена музика.
Да отбележа, че заглавието много прилича на Durarara и като дизайн и като сюжет.
Знам че много хора не харесват Durarara. Е, не е нещо особено, но аз съм един от феновете му и го гледах с кеф...за разлика от K.
"Страхотната графика" - да страхотна е, а и анимация убийствена. Шантава цветова палитра, комплексни сцени, иновативни екшън секвенции и пр. и пр. Сякаш аниматорите са искали да се изфукат с уменията си. Това добре, но доста от тези сцени са комбинация от елементи с различно качество - примерно случва се героите да стоят като ваденки върху фона или пък къръктър дизайнът им рязко да се влоши спрямо предния кадър, а гладката им анимация да премине в насечена, семпла и физически невъзможна.
Това естествено може да се види във всяко аниме, но не толкова често, не с такива резки преходи и не при такива високи амбиции на авторите.
Най-иновативните анимации са предимно в първия епизод - т.е. характерен animation bump за хващане на вниманието. Освен това, защо са изкопирали т.н. "вектор" от Elfen Lied ("ръката" с която Kuroh Yatogami манипулира предметите)? Homage или обикновено плагиатство?
"Неповторима атмосфера" - да неповторима е. Не че ми харесва особено.
"Убийствената музика" - в Durarara изборът на музиката беше леко предизвикателен, но ефектът беше приятен и много подходящ. За съжаление в K музиката е предимно предизвикателна за сетивата. Част от парчетата са яки, но останалите са ми направо противни, а употребата им е една от най-странните и разностилните, които съм срещал в аниме.
Героите - повечето от тях са ми страшно антипатични. Особено протагонистът. Принципно харесвам неговото сею, но ролята му тук е ужасна и мразя всеки един звук, който издава. Останалите сеюта звучат перфектно, дори с противните ми герои.
Друго гадно нещо - заливат зрителя с множество хомосексуалните реакции - пози, жестове, изчервявания и пр. fujoshi-вщини.
Историята - принципно обичам фабулите, които са разказани по нелинеен и необичаен начин, но тук нещата са зле. Примерно в Baccano сегментчетата от уж случайна информация бяха дозирани и подадени много внимателно, така че зрителят да може лесно и с кеф да нареди цялата картина. В K нещата идват неравномерно, а събирането на пъзела е досадна работа. В следващия момент пък някой от героите ще вземе да обобщи нещата и да направи тези усилия безсмислени . Сюжетът върви накъсано, шумно, с резки завои и е оцветен в ярки и необичайни цветове. Предполагам идеята е, да шашнат зрителя се едно оригинално и различно аниме, но върху мен ефектът е, като от лош махмурлук.
В заключение - ще го следя от любопитство, но определено не е революционното заглавие, каквото го изкарват повечето фенове...или ако не друго, не е моят тип революционно заглавие.


Ixion Saga DT - три епизода. Първото нещо, което видях във връзка с това аниме беше плакат с група от екстравагантно облечени педали. (Който твърди, че това са само бишита, а не педали, да обърне внимание на анимацията в ending песента, както и на леко двусмисления и текст.) Оказа се, че това са антагонистите.
Т.е. първоначално си бях изградил грешна представа за какво става дума.
Анимето всъщност е поредица от комедиен екшън, гегове и пародии на тема фентъзи и RPG. Има педали, включително и един протагонист травестит, но те са обект на доста яки гаври...както и всички останали герои. За мое облекчение Ixion Saga DT не се оказа поредния fujoshi feast, каквито са много от заглавията този сезон.
Комедийката е приятна и дори изтърканите приключенски елементи са представени интересно.
Режисьор е един от създателите на аниме адаптацията на Gintama. Половината от сеютата също са от там (да и Tomokazu Sugita, но той е във второстепенна роля). Ixion Saga DT засега не стига до висините на хумора и социалната гротеска на Gintama, но пък има нещо от атмосферата му и от циничноста на геговете.
Бюджетът е малко тънък, но картинките и анимацията са приятни.
Надявам се да продължи в същия стил и ако е така, ще го следя с кеф.


Aoi Sekai no Chuushin de - един епизод. Относително евтино заглавие с множество статични сцени и музикално оформление, като от date simulator игра. Води се пародия и сигурно е пълно с доста референции към конзолни игри. За съжаление тези връзки ми убягнаха поради лошо познаване на материята. Разпознах само Sega, Nintendo, Sonic, Tetris, както и пародизираното име на създателя му Пажитанов. Без знание какво и как се пародира тук, сюжетът си е едно съвсем маргинално фентъзи.
Може да погледна още една-две серии.