Еми те преди няколко месеца написаха в Туитър, че ще правят римейк на някоя песен от старите. Аз се радвам пак като не са пипнали Kick Him When He's Down или Come Out And Play.
Сега и аз си я пуснах пак, ама не - захаросана по модерно ми се струва

Точно така.

Иначе попреслушах албума - ами тая банда все по-стремително се превръща в Nickelback. Дърти са вече, искат кинти. Нещата до Американа включително на айпода, останалото пас.

Харесва ли ти ? Чух ЕДНА песен, обаче не мога да повярвам, че това се случва и с група като NILE. Драйфа ми се от такива тракащи, насрани, пластмасови барабанчета. Това е Джордж Колиас, майка му да еба пробита, дето може да срине пирамидите като се разблъска, а кви са тия ''цъка-цъка'' барабани дет слушам ся. И някви твърде хаотични рифове вече, щот не могат да измислят по-''египетски'' от квото са измислили до сега.

Помня баце Рийд като праеше интервю с Карл Сандърс по телефоня, дорде беше у нас. Ако тогава бях слушал нещо от албума, чех да фанем телефона и да кажем на тоя дебелия да се осъзнае

Splinter-а не беше ЧАК толкова излъскан бълвоч. Но Conspiracy си беше началото на края и даже не успяха да паднат по-ниско от Original Prankster дори в следващите помии.

Новият Nile не ми хвана ухото като предния, но си е Nile отсякъде. Аз ги харесвам пойче с пластмасовия звук, щото в анихилейшън и преди това китарите са неква фъсня и не можеш да разбереш изобщо какво се случва. Я вервам у чиче Карл.

Кво ще кажете за новия Криетор? Нищо лошо не мога да кажа за албума, само че откъде накъде толкова мелодия бе, бай Миле, нали траш свириш с тая банда, що се правите на Амон Амарт? Май финландецо ги ръга тия работи, а впрочем, неговата банда Barren Earth си заслужава прегледа отвсякъде.

И на Асан новия не лъже, принципно, ама бем тоя учител по музика, обожавам прог и фюжън ама това неговото ме бърка отсякъде, не мога да го слушам.

Тая година е уникална за екстремизма. Предвиждам 2013 да е голема суша в това отношение, щото квото наизлезе тая година...

@Волтидж, аз ти казах откъде го научих това за римейка, те даже го пуснаха като тийз, сиреч не казаха за коя песен става въпрос. Инак то си останаха само с акустичната версия, която впрочем ме кефи доста.
@Титан, Сплинтъра си беше як албум. Разбира се не е Американа или Иксней, но беше супер. Примерно Cant Get My Head Around You ми остава любимата тяхна песен от този век. Инак съм съгласен, че Пранкстъра им е най-тъпата, заедно с тая новата Cruising California. Пародия е, окей, ама е скапана пародия.

Еми не чак така. Enemy Of God беше супер бруталия, а хордс оф каос не го издържам заради насрания звук и не мога да кажа.

Hexen извадиха много яка прог траш тава, ако ви попадне новия, не пропускайте.

Баш па у Найл китарите никога не са били ФЪСНЯ. Даже у демотата им са със супер якия звук. По-скоро сега в тоя албум са фъсня, щот са толкова замазани и излъскани, че направо да си направят и клип като Бехемот и да се свършва

Ху ся, ако седнеш да вадиш Execration Text на слух, и после някоя от новите, с коя ше ти бъде по-лесно да чуеш какво се случва?

По принцип границата ми на поносимост не обхваща дет метъла, но тук-таме се намират някакви изключения. На Nile обаче не мога да се наема да им давам оценка, защото никога не съм седял да слушам съсредоточено такъв тип музика - пускам си я от дъжд на вятър, понеже се нуждая от някаква поне минимална мелодия, за да ми е кеф. Иначе посмъртно не мога да запомня структурата на песента. В тоя смисъл донякъде ме кефят и Бехемот - ефектни са и удрят здраво. Естествено, не са толкова комплексни като Nile и затова сякаш се опитват да компенсират с бързина, което на моменти води до откровено неслушаем джангър (говоря за последните три албума, примерно Евангелиона така и не можах да разбера кое му е чак толкова доброто).

Като цяло обаче гледам да не философствам по най-тежките стилове, защото нито имам добра база за сравнение, нито реално някога съм си поставял за цел да вниквам, за да мога да правя смислен анализ. Ползвам ги най-вече като тежък фон в определени моменти и не се замислям много-много какво се случва, щото не съм чак толкова корав и може и да ми закърви ухото.

П.П.
И все пак аз принципно съм за лъскавата продукция, особено при техничните групи, защото тя помага да схванеш какво се случва и да не изпуснеш нещо (особено за такива като мен). От друга страна това понякога води до усезаемото усещане, че си пуснал отделни записи на китари, барабани, вокали и бас, които звучат паралелно (са ясно, че така се сглобяват албумите, ама не виждам защо трябва да си личи толкова) и това тотално сритва в топките усещането за музика и по-скоро ми напомня за някаква синтетично създадена сюрия от звуци.

Не знам, на мене ми е такъв вкуса, че се посирам от кеф на гаражен, мръсен и замазан саунд. В тоя ред на мисли, ако всички групи си записваха албумите, докато свирят всичко накуп, щех да съм фен на много повече банди
Шегата настрана, ама ми е много странно що ви трее да чувате всеки инструмент отчетливо и по отделно. Особено пък в метъла, нали. Не е ли идеята на песента да създаде една цялостност, някъв ЛАНДСКЕЙП от звук ( и при по-нежните от вас - емоция ). Много ми е кофти да гледам така на песните, и донякъде се дразня на себе си, че откакто почнах да свиря и да отбирам нещо от китарата, почнах да гледам с различно око на саунд и т.н. Преди просто песента беше едно цяло, и се кефех там, всичко върви и мели, не ме ебе. Ама сега тва рифче тука, ама това соло така. Не знам дали некой ме разбра

И щото усещам, че малко си противореча, щот и аз правя дисекция на новия Найл сега, като разграничавам цъка-цъка барабаните, ама на мене те ми осират целия пейзаж, а и като го чувам вече това във всяка група, на която някога съм се кефил, и ми кипват говната.

И, баче Рийд, у Execration Text е по-голем шанса да фанеш кво се свири, щот ся си смучат от пръстите ебати хаотичните рифове. В старите неща на Найл схемата е една и съща почти. Ако дорде го свириш, от урната с прахта на баба ви почне да излиза пушек, значи е 100% Найл.

Айде поздрав с VON UNAUSSPRECHLICHEN KULTEN - най-яката тупалка

P. Dot and RZA - Combat

Заеби, тъпички са и на Nile албума, и на Ihsahn, Kreator не слушам, сигурно са яки. На Gojira има няколко готини песни.

Talanas - The Waspkeeper. Аз си го купих без да съм го слушал изобщо и е убийствен. Като по-тегавите неща на Akercocke дето са със насран звук, обаче тук са лъснати. Само фронтмена им малко ме дразни, че е страшна пудра. Ама то така се успява...

ЕDIT в момента слушам песен от първото им EP - http://www.youtube.com/watch?v=UkCd0avty40

http://youtu.be/TuFkZx61rfU


Я малко раздвижете, че с тоя метАл ще си направите нещо на вените, та после ще ви е срам цял живот.

https://www.youtube.com/watch?v=tw7uhVtpI5I най-яката песен-реклама евър!

братоца, разбрал си ме напълно ПОГРЕШНО
естествено, че държа на тая ''чувственост'' и точно на мене да го кажеш това, питай баче ти Нокти колко години наред сме си говорили за тоя елемент в музиката, която слушаме, и която искаме да правим
откак се помня музиката е единственото изкуство, което ангажира сетивата ми и точно на мене да ги говориш тия неща е доста тъпо, щот се едно не ме знаете от години вече
това, че искам песента да е едно цяло, не означава, че я приемам като фон, а просто като нещо ЦЯЛО, запомнящо се, което пак можеш да си го тананикаш. И при мене рифа е най-важното, но върви почти ръка за ръка със саунда, и цялостната картина, която създава. Щото в новия Диму Боргир има много яки рифове, фани чуй някви клипчета в тубата, дето Галдер показва как се свирят. Еми е така да го чуеш рифа, и ще ти скрие шапката, ама направен в пластмасовия им мтв албум, всичко отива на кино, и крайния резултат е свинска урина.
Реално, май от години насам, слушам единствено групи с ДУША в тях, затова и новия Найл не ми харесва. Щото е само тряс-тряс, с пластмасов саунд, като за нуклиър бласт и т.н. Предпочитам дърварите REVEREND BIZARRE с 3 рифа на кръст в 30-минутните си песни, ама като изслушаш песента, и ти се ебало майката от кеф.
В разните нови, полирани, лъскави албумчета, като тия на Бехемот, има единствено душата на алчния чифут, дето чака да прибере парите в големия си нос .
Знам, че ви звучи като някъв ТРЕНД да се пропагандират само старите банди, обаче не го правя за гъзарията, ами просто щото в тях тая "душа", за която и вие говорите, е най-силна.

И ся като го слушам пак новия Найл, и колкото и да си кривя душата, НЕ МОГА да кажа, че има тъпи рифове, или че е тъпа музика, или нещо такова. Просто е незапомнящ се албум, който е изкаран, щото просто нямат кво друго да правят оня плешивия и чиче ви Карл, дека се редихме с него на опашката да пикаем преди първия им концерт тука. Точно това е албум, за мене, който няма душа.
Обаче аре пуснете си това - http://youtu.be/Cu4vM0t7RzY и ми кажете не е ли сто пъти по-яко от At the gates of sethu. Фъсня ли са рифовете, кво ? Като го слушам това и си представям как се лутам из пирамидата със затихваща факла и ме гони мумията на Тутан-путан-камон 88-ми. А с новия албум мое да си представя само как стоят у студиото и мислят тоя риф къде ще е, пък онова соло как, и така.

аз май ше си изтегля дискографията на Найл

http://store.picbg.net/pubpic/3E/7A/28e ... 493e7a.png


ei sq si naizteglih film4etata

BITCH

има и Лъвкрафт, бе

http://www.youtube.com/watch?v=6jAwZRtU7NM


някой познавач да предложи още подобни песни някви трайбъл/шаманик/африкански/индиански/ддзиазкви