има некои много верни неща в тая тема казани не знам кво ви е смешното
некои ден ще порастнете и ще прозрете ма не съм аз този дето ще ви дава акъл

Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, куп красиви спомени, куп добри и мили на външен вид хора. По-късно видях как се разбива. Милиони парченца се разпръснаха като прашинки. Видях го веднъж. После случаят се повтори, а сега го почувствах за трети път. И плаках. Унищожиха сърцето ми. Това ли заслужавах? Защо винаги на мен? Колко много въпроси още ме дерзаят, а всичко мълчи. Няма отговори, не виждам път, предадох се. Аз – тази, дето се бореше винаги. Тази, дето беше падала безброй много пъти на земята и винаги се изправяше. Тази, дето беше силна и упорита...

ееееее венци нали викаше че нямало момичета тука ...... това горе кво е сега

некоиа позната на декстара дето триабва да иа шиба през бъбреците докато и мине

да я удари през операцията