Имам един въпрос относно тази теория, че нещо немога да я схвана.

Експериментът е следния. Слагаме една котка и малко барут в един бункер. Барутът има 50% шанс да избухне. Колкото и пъти да повториме експеримента винаги ще получиме статистиката, че 50% от случайте котката е жива и останалите 50 е мъртва. Това което Шродингер казва (доколкото разбирам) е, че преди да отворим бункера котката може да е и жива и мъртва, и нашето любопитсво да видим какво е станало с котката всъщност кара природата да вземе решението дали да убие котката или да я остави жива. И от там идва въпроса, кой наблюдава нас, че да накара природата, да вземе решението дали да ни покаже котката мъртва или жива.

А сега някой може ли да ми обясни, как нашето действие, да погледнем в бункера, оказва влияние върху решението на природата дали да убие или да остави котката жива. Нещо немога да си го представя и немога да си го обясня това. Независимо от нашето наблюдение, котката ще е или жива или мъртва, но какво общо има всичко това с нашето наблюдение?

Ама чакай, тоя изрод наистина ли е поставял котки в бункер, с барут в него?!?!

Не. Това е на теория. Същия експеримент можеш да си го представиш с въртяща се рулетка вътре в бункера. Като го отвориш резултатът ще е или червено или черно (като изключиме нулата разбира се). Но преди да погледнем вътре, ние не знаем какво е, следователно може да е и червено и черно, и нашето действие да погледнем вътре в бункера кара природата да вземе решението дали да остави топчето на червено или черно. И това точно немога да си обясня. Как така нашето действие повлиява на случилото се? И как може в един момент да е и двата възможни изхода?

Мисля, че просто не разбираш метафората на мисловния експеримент. Чрез тази игра на мисълта, Шрьодингер се опитва да обясни двойнственият характер на електрона. Тъй като той се държи като вълна и като частица едновременно, докато не го наблюдаваш, той е и двете. В момента, в който започнеш да го наблюдаваш, той приема свойствата на частица. Хайзенбергският принцип на неопределеността гласи, че в даден момент можеш да знаеш с абсолютна точност или скоростта на един електрон, или положението му в електронният облак, но никога и двете едновременно, тоест, колкото повече знаеш за местоположението му, толкова по-малко знаеш за скоростта му и обратното.
Исках да кажа, че Шрьодингер твърди, че докато не видиш с очите си дали барута е избухнал или не, котката е някъде между двете състояния - хем е мъртва, хем не е. Което е опростен вариант на супер-позицията на електрона - хем е вълна, хем е частица. Чатна ли?

Това е метафора за квантовата механика. В самия експеримент с котката барута вече е избухнал или не е и нашата информираност не играе никаква роля.Това което иска да обясни с този експеримент е как точно може да гледаме на суперпозицията ,която е факт при частиците на субатомно ниво ,но е нещо трудно за представяне от наша гледна точка. Никой никого не наблюдава ^^

Пробвах това с куче и резултатът е че вече има 50% по-малко кучета по улиците на Русе!

Тва с шансовете идва от факта че съществуват др. измерения. Когато експеримента протича ние примерно ще видим че барута е избухнал НО в този момент в пространството се създава ново измерение където той не е избухнал. Шансът да стане едно от двете е точно 50%, но всъщност ако го погледнем възможно по детайлно ще разберем че и двете неща протичат ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ.
Бая парадокс си се получава за нашия поглед но това е напълно нормално за света

Erm... yeah... right....

ем то е доказано ве
гледай Дискавъри и мн. неща ще научиш а и Деохи бая помага

http://en.wikipedia.org/wiki/Schr%C3%B6dinger's_cat
не е ли по-лесно?

lol точно тва дето написах
абе аз си знаех че съм вундерман ама тва вече е нещо др.

Мн сте добри в нонсенс философията, спор няма

ми всъщност е нещо като това което диста написа, просто една от интерпретациите бегло наподобява глупостите които ти каза, тъй че не се възгордявай

+1 за диста

от главните причини да ни трябва една завършена струнна теория е тая котка !
)

Е хубу тая котка като я затворим, няма ли да почне да драпа нещо да излезе, а, у?

И няма ли точно по драпането, дишането и къвто и да е там признак да познаем дали е жива, мъртва или се трови?

Т.е. теорията на Шрьодингер е приложима само в определена среда и определени условия, в никакъв случай на практика.

Тогава каква е ползата от нея?

1/10 for making me respond

Алми, нарочно ли се правиш на тъп, мама му стара? Експеримента е МИСЛОВЕН. Никой няма да тръгне да ти затваря котки, еби му майката значи...
А отделно кви глупости плещите, направо равни нямате О.О

"как нашето действие, да погледнем в бункера, оказва влияние върху решението на природата дали да убие или да остави котката жива"

Ако природата работеше така това не означава ли, че човешкото мислене може да има влияние върху законите ѝ? Въпреки, че не е доказано напълно не вярвам че човека има подобна сила върху природата.

Котката никога не е била в суперпозиция. Шрьодингер се е опитал да покаже колко нелепа е Копенхагенската интерпретация, когато става въпрос за нормални обекти от ежедневието ни. Чак сега го разбирам... горе долу.

http://www.youtube.com/watch?v=CrxqTtiWxs4

На 6:53 казва, че електрона може да има такава суперпозиция в която се върти едновременно и по часовниковата срелка, и обратно, и чак когато тръгнеме да му мериме характеристиките, чак тогава той решава на коя страна да се върти. Малко ми е неясно как е възможно такова състояние.