Ето - следвах инструкциите, стаята ми е с черни завеси, дръпнах ги, седнах в ъгъла, отговорих му с "да". После долепих ухо до вратата, чух майка ми как крещи на баща ми, че като пие втора ракия и после хърка. Това малко уби магията, но продължих, дочетох го, казах му "аре влез". Никой не влезе, отворих вратата, и в коридора е тъмно, и няма никой.

Стаята ми е адски позьорска, свещници бол, мебелите ми са от черно, масивно дърво, подовата настилка е от сивкави, безлични плочки. Имам и едно голямо, кръгло огледало с черна, резбована рамка. И драпериите на прозорците. И в тази обстановка, пак нищо. Менте е тая магия.

Ерик ще каже, той ни е психолога, но според мен едно 80% от успешните внушения са самовнушения.

А пък книга да ме уплаши... Потискали са ме книги, най-много ме депресира една "ега ти животът" на някъв пендел, и не с историята или нещо, а с факта, че не спря да мрънка тоя лайновоз прост през цялата книга. МЕГА спрела книга.

Не знам как може някой да очаква докато чете и да се посере от страх. Пак със самовнушение ако в последствие се замислиш над прочетеното може да почувстваш нещо такова. На какво се основава творчеството на Лъвкрафт - на идеята, че сме незначителни, обречени и общо взето, сами. Ама пък ние не сме някакви тъпаци, че да си мислим другояче. Не ни и трябва. Не ми трябва и да чета каквото и да било, за да ми е ужасно гадно, че един ден просто ще ме няма вече, понеже ми е любопитно какво има да се случва, аджеба. И какво ти един ден, утре може да се подхлъзна тука пред нас и да си строша кофата, и какво значение е имало, че изобщо някога ме е имало. Това е шибаното.

Най-плашещото нещо за мен са сцени на нелепа насилствена смърт, било във филм, разказ, или каквото и да било. Като се замисля за чувствата и мислите на този човек в този момент. Като затворят вратата преди последния да се е спасил. Примери има в "Пришълеца", "Хищника"... А в разказите на Лъвкрафт това чувство постоянно присъства, няма къде да се спасиш.

не го прави тва там, че после требе викаме ей тия :

Малко съм оиан и ся ше го пробвам

На вратата чух чалгата от съседа, а като отворих реших да се възползвам от момента и отидох да се изпикая.
am i doin dis rite?

Калояне, жив да си! Направих го в килера и когато направих последната процедура, вратата отвори една яка съседка и като се награбихме... Не, сериозно, защо публикува това тук, какво те е впечатлило?

Принципно мракът, особено в затворено пространство, комбиниран с привидна тишина изостря сетивата, тъй като в бита си човекът разчита на информация от зрението си. Остава да си в малко по-ирационално настроение, да ти е повлияно психически и някакъв random event като например съседът ти отгоре да изпусне някоя чиния и ето ти един шаш... Сещам се, че когато гледах сам Проклятието Блеър 1 около полунощ, цяла нощ не можах да спа, защото някакви котки навън се бяха разгонили и виеха толкова изродски, че воя им изглеждаше дори по автентично от писъците на вещицата от самия филм. Нещо ей такова: http://www.youtube.com/watch?v=IEkMppLYlKk , ама десет пъти по-зло.

а

тия филми "по действителен случаи" или "изготвени от документални материали, за което се извиняваме за качеството и нецензурните думи" и мене доста пъти са ме държали буден. докато не ги провирх всички в imdb

чакам някой да изкаже сериозно мнение по темата, че да се надъхам и да пробвам

Братле, Кинг не е страшен писател. Дори не е и много добър писател, но това е друг въпрос. Като човек, чел над 30 книги на Стивън Кинг и негов бивш върл фен, ти казвам, че той пише доста повече и главно мистика и психология, отколкото кървища и брутализми.

Например в произволен негов роман ще прочетеш стотици страници вътрешен монолог и прескачане в разни мислени светове, подплатено с малко вулгарен език за пъстрота на характерите на героите и най-много да намериш отрязана глава на куче, ножица в плътта и т.н.

http://mnogozle.com/video4229_pozdrav-za-bivshata.html

Методи сигурно се шегува. Кинг обаче наистина е hit or miss и според мен пише повече, отколкото трябва. Спирам дотук, защото той е написал Мъртвата зона, а тази книга е литературен бетон.

Преди два часа нещо започна да дере отвън по стената, която е под моята стая. След това го чух как продължи да дере по верандата. Ебал съм му майката, викам си, кучетата не взеха да лаят, начи ще е нещо безобидно. В тоя момент и двата песа почват с кански лайове да скачат по мрежата на заграждението си. Не разбрах какво е. Сигурно е някое от уличните кучета, влязло в двора.
След това изгледах The Village. По-рано тая вечер четох няколко глави от "То".

За тва не ме е срам да си призная, че си легнах в кревата насред тъмната стая с лаптопа до мене и като дойде момента да стана и да прекося цялта тъмница, за да стигна до вратата и да почна да се ослушвам като олигофрен в три и половина сутринта и да каня някви потенциални същества през прага си...

Аре нема нужда са, бях е така

Абе, циганите дерат ли?

Тука цигани няма.

БАТЕ КЪЛНА СЕ ЧЕ ТОКУ ЩО ИЗТРОПА ОТПРЕДЕ ПРЕД КЪЩАТА НЕЩО

и даже не се ебавам, мамицата му
легам да спя, ебал съм го
утре ще се разбере кво е

да еба

БАТЕ СФОРМИРАЙ ВОЛТРОН

А АЗ ЩЕ СФОРМИРАМ ГЛАВАТА

+
афтарчето от ани или ГЪБИЕЕЕ
real magic