Светла стая


Беше още млад, когато хареса мястото. Боровите върхове над хоризонта, пресечената скала и стария коларски път, гордите сипеи, всичко...
Купи малък участък. Отделяше доста пари за това, но мисълта,че създава нещо свое разливаше мекия пламък на удовлетворение в очите му.
Първата година построи основите. Втората, третата и четвърта създадоха първия етаж.
Беше сам, сам винаги е трудно.
Най-накрая бе готова - красива ограда от приятно ухаещо дърво, тежка лакирана врата.
Стоеше естествено, сякаш винаги е била там;частица от пейзажа, от хармонията и тишината.
Намисли малко откриване с дузина приятели и вино.В романтичното огнище на двора щеше да приготви още нещо, но то беше изненада.
Коленичи на тревата и отново драсна клечка, вече трети път опитваше.
"Хайде, запали се най-сетне!" Духна вятър, пламъкът страхливо трепна и отново изчезна.
Естествено! Това не беше страната Marlboro.
"Хайде, всички ни гледат, запали се, просто се запали!"
Запали се.Дървата се обгърнаха в пукот и дим, а пламъкът едвам се провираше оттук-оттам...Само че специалитетът се приготвяше на огън, а не на дим.
Сведе поглед и се вгледа в дланите си. Така остана няколко дълги секунди. После пулсиращият ритъм на напрежението се пръсна, отпуснаха се слепоочията.Внимателно сложи малко суха трева и поднесе пламъка към нея. Този път трябваше да се получи.
Тя се запали, светна ярко, после само дим и съскане. Много дим и много съскане.
"О, така ли?" - беше извън себе си. "Ти не си никакъв огън! Сега ще ти покажа какво се казва огън! Само гледай! Гледай много внимателно !"
С бързи крачки приближи вилата.Първата клечка запали завесите. Коприната гальовно се нави, сякаш очакваше ласката на огъня.Следваха мебели, покривки, одеала.
Дневната беше прекрасна светла стая.Колкото по към тавана се издигаше огънят, толкова по-светла ставаше...

Символистично. Много. Хареса ми. По дяволите огньовете, които не искат да пламнат, а само съскат и димят. Сякаш обещават да пламнат, но никога не спазват обещанието си.