+1

Не бих си и помислил за брак/деца преди да съм напълно финансово стабилен и независим.. не става въпрос да купиш на децата си плейстейшън а да можеш да им усигориш възможност за развитие без да бъдат лишавани от нищо !

Вчера докато се мотаех из Борисовата мернах някаква прегърната млада двойка с дете, тя - опряла глава на рамото му, а той от другата си страна води за ръчичка малко момиченце, към пет годишно. Щастливи и спокойни такива. Педалско или не, но като видя нещо такова и деня ми просветлява. Това е - в смисъл, че т'ва е Нещото. Няма начин да си нормално израснал човек, в нормално семейство, да няма някакви сътресения в живота ти и да не мислиш така. Или ако има - светът си ебава майкта зверски страшно. Мене наистина ме е страх да си помисля, че хора като Минотавъра и High_Voltage си изграждат ей така от нищото подобна нечовешка ценностна система. Ше си родиш дете? И няма да искаш да го видиш? - "Не бе, как, споко, ше минавам от време на време да му кажа "здрасти"...

Бате... тръпки ме побиха като го прочетох т'ва, честно.

Иначе аз не мога да си представя живота си след 10-15 години без дете/деца. Всеки вариант, който ги изключва тях, ме кара да се чувствам като боклук на тая планета. След години, като ти порасне детето, да го погледнеш и да ти светне, че ти с жена ти сте го направили т'ва чудо от нищото, ела ми кажи, че не е битиеосмислящо.

Kaк така никой не ме е нат'варил с думите "стига спамил" още не знам...

Чета темата и нека обобщим с кои твърдения отговарят на личната ми позиция:

-Семейство и деца - ДА защото е готино, не по задължение и остарели схващания.
-Не преди 30 години.
-Единствено при финансова осигуреност. Съгласен съм с хората твърдящи че без финансова сигурност не може да има щастливо семейство. Тъжно, но истина.
-И да не забравяме, че трябва да предадем гените си!

не с лошо де, брат .. как грозно започваш разговор хахахах
не ми се занимаа с нея .. са ми е микрото на 9ти де въведението го влача (не съм ходил)

Готов, определено още не. Скоро време като гледам ще си заживея с мацката заедно, но за семейство на тоя етап му е много рано да се говори. Първо да завърша, да съм си стъпил на краката финансово, да не ме гони БИАД толкова...Пък после Имам желание, но всяко нещо с времето си.

Абе тази Ракарова да не е некъв дзвер. Че доста познати се оплакват от нея.....

Не знам дали е споменавано досега, знам че темата е сериозна, но в някой мургави махали нашите мургави сестри правят семейства на 12. От тази гледна точка аз вече съм напълно зрял за семейство и няма какво да чакам. Самки има.
Разбира се, мургавите братя и сестри се възпроизвеждат, като игнорират финансовите и етичните задръжки.

Няма лошо бе човече, недей така, приструва ти се! Появи се некой ден де, да пием по кафе из университета. Ама не у кенефа
Успех на Ракарова, ама тая е голема гняс на изпитите. На контролните по-лесно се минава, тряяше там да се пласираш и да се явяваш на лекциите, че е помни физиономии деба и анакондата гадна. Ма и да не я земеш ся имаш време, просто трее да й назубриш глупостите, ше се справиш.

THE KING OF TIME, Ракарова е от ония лектори, за които пишат цветущи изрази по стените на кенефите. Ма има и по-зле от нея де, не вервах ама у правото кат записах попаднах и на по-големи зверове... бе от недоебани жени да се пазиш

Във всяка тема на последните й няколко страници, все едни и същи си пишат :Д

Под зрял не се има предвид полова зрялост,ами дораснал да поемеш отговорност,което е далеч по-важно от финансовите и етични норми и задръжки.Трябва да има комплекс от всичко заедно,иначе едното липсва ли - не става.

Вижте сега.
Подкрепям мнения от типа - "аз чувствам нещата така", "аз бих постъпил в живота така"... тоест лични мнения, а не насаждане на мнение от типа "вие луди ли сте, това не е правилно".
За това и не мога да скоча на някой, който е изказал личните си възгледи, макар и те да са неразбираеми и странни за други хора.

Ето, според мен парите са необходимост до следната степен - да си спокоен, че можеш да покриеш всякакви непредвидени боледувания и проблеми с член на семейството ти. Да си спокоен, че имаш сигурен покрив над главата си, който си е твоя собственост(не на банката). Да можеш да си позволиш да храниш семейството си с добра храна. Да не правиш компромиси с обучението на децата си. Абе да не ти тежат неща от сорта на "ех, как ще платя тока/парното..", "детето е болно, какво правим..?!?". Според мен това са задължителни съставки. Далеч не твърдя, че няма щастливи семейства, които нямат горепосочените възможности, даже съм сигурен, че има ужасно много нещастни семейства, които ги покриват стократно.

От там нататък нещата изцяло са според личните предпочитания на всеки човек. Тоест ако някой изпитва голямо удоволствие от правенето на много пари или пък постоянното обикаляне на всякакви нечовешко яки места... примерно.

Начало на семейство - край на свободата... или надеждите за нея.

Докато съм без семейство мога да мечтая за по-хубаво и по-интересно бъдеще, никога не мога да знам какво ще ме чака утре, къде ще бъда, какво ще правя и кой ще е с мен. Завися само от себе си и никой не зависи от мен. Обаче когато създам семейство се обричам да правя цял живот едно и също - път, работа, плащане на сметки , ядене, сране спане и пак път и евентуално малко дни от годината за почивка, изразяваща се в още път, още спане, ядене и пиене, или просто използване на вещите които си купил. И мисълта: "имам жена и деца" те спира дори и за миг да си помислиш, че има и друг живот.Този цикъл се повтаря докато одъртееш или пукнеш.

Според мен няма смисъл сам да си ограничавам свободата, която и без това е ограничена изкуствено от редица фактори присъщи за т.нар модерното общество, на което основна единица е именно семейството.

Ето това изречение ми направи впечатление.
Искам да ти кажа, че аз още не съм семеен, но малко или много е така, защото съм намерил човека. Така. С въпросния човек имаме доста интересно ежедневие, не знаем какво ни чака утре, къде ще бъдем(защото постоянно сме насам-натам) и съответно какво ще правим там, където отиваме. И накрая "кой ще е с мен". В случая аз знам кой ще е с мен, но този някой ме устройва доста повече, отколкото който и да било друг. Забавно е да намериш човек, който да е поне толкова откачалка, колкото си и ти .
Всичко е както си го направи човек.
Едни хора се оплакват, че семейството им пречи на работата, други пък стават милиардери, докато си имат семейство. Едни се оплакват, че семейството им пречи на развитието, други пък са супер известни и успешни личности, въпреки семейството. Едни се оплакват, че едва ли не всичко е измислено и няма от какво да се прави бизнес, други стават милиардери за отрицателно време от един мега смотан, но хитър сайт(Faceboock)... ... примери колкото щеш.
Тоест има хора мрънкала, които ще потърсят причината за сивото си ежедневие и неуспехите в хемороидите на съседката от 5тия етаж. Другите хора действат.

Аз искам жена и деца и това по никакъв начин не ме ограничава да искам и други неща. А и да ги постигам.
Ти смяташ, че семейството възпира много хора да постигат някакви по-интересни и вълнуващи неща. Ама май не осъзнаваш, че за много хора - доброто семейство е най-важното нещо(защото то е наистина важно), пък останалото е на по-заден план.

Да мислиш, че дадено нещо би те ограничило е най-простия начин да се ограничиш сам себе си .

И мисълта: "нямам жена и деца" те спира дори и за миг да си помислиш, че има и друг живот. Този цикъл се повтаря докато одъртееш или пукнеш.

Келеши на по 20 сме, нормално е сега да не искаме жени и деца, ама на 40 неженен почва и обществото да те отблъсква, щото явно има нещо нередно в теб.

на 40 си дърт ерген и проидоха. задължително

Един познат правилно викаше, че мъж, който на 40 няма жена и семейство, не е никакъв мъж

Тая тема е станала ебаси романа... Бая ще има да чета

Доста интересна тема, от тези за които плачат форумците в една друга тема.

Изказаха се доста различни мнения, възгледи и разбирания относно брака, семейството и създаването на деца. Аз си мисля, че повечето хора, които писаха тук, имат достатъчно акъл в главите си, за да са сформирали собствено мнение и дори и то да се различава от моето, дори в степен да не го разбирам поради различия в ценностната система, не виждам защо трябва то непременно да е грешно, а изказалият го да е "тумор за обществото" или "немислещ човек, водещ се от остарели и глупави обществени схващания". И като че ли само Гипо го приема по един спокоен начин, без да осъжда или категоризира "правилно/грешно".
Мисля, че схващанията на един човек по този въпрос, осъзнато или не, се сформират основно именно от семейството и средата, в които е живял. Аз лично си спомням многото хубави моменти в семейството ми като малък, спомням си някои разочарования като дете, виждам честите и безсмислени караници на родителите си сега и личната си дистанцираност от тях в момента, породена най-вече от това, че не живеем в един и същи град. Но бих казал, че виждам и семействата на някои мои приятели и познати и си правя изводи за това, какви са те и каква е семейната им среда.
Аз лично съм се замислял вече за семейство и честно казано го предпочитам по-скоро, отколкото по-късно. Разбира се, за целта искам да бъда с подходящ партньор, за да мога да създам едно добро семейство, в което да отгледам детето си - семейство изпълнено с любов и обич, без скандали и ненужни караници. За целта наистина е важна финансовата сигурност, но далеч не са необходими "МНОГО пари", както някой писа тук. Само да ви кажа, че "МНОГО пари" повечето от нас няма да направят и за цял живот, но от друга страна и не са ви необходими, за да имате добре осигурено семейство, което не търпи лишения. Идеята за "след 30" в повечето случаи е породена именно от желанието "да съм финансово стабилен", често изказано и като "здраво стъпил на земята". Само че никой няма да ви даде гаранция, че след 1, 2, 5, 10 години ще сте финансово осигурени в желаната от вас степен, особено имайки предвид, че тя би се изменяла именно с покачването на жизнения ви стандарт, породен от печеленото на повече пари. В живота няма "сигурна сума" или "минимално нужна сума" за тези неща. Трудности винаги ще има, рискове ще трябва да се поемат (та това го прави и несемейния човек!), така че понякога просто трябва да се "скочи в неизвестното" и да се опита. Други пък казват "след 30", защото искат дотогава да се "наживеят" - ами отново никой не ти казва, че до 30 ще си успял да направиш нещата, които искаш, че тогава няма да искаш все още да правиш същите или нови неща, нито пък че след 30 и един евентуален брак няма да можеш да ги правиш.
В тази връзка ще споделя и моето лично мнение, а то е, че децата е по-добре да ги направиш, когато си на 25, отколкото когато си на 30, а още повече на 40, защото ще си все още млад, ще можеш активно да изживееш израстването им, вместо да си 50+, когато те правят първите си и едни от най-важни стъпки в самостоятелния си живот - когато са на 20 (горе-долу на толкова, колкото са повечето от писалите тук сега). До това схващане съм достигнал гледайки моите родители, които са били на горе-долу толкова и родителите на приятели, които са имали деца на 30+. Разбира се, намирането на подходящ партньор и достигането до приемлива финансова стабилност са по-важни от това да си "млад родител", защото не искаме да заприличваме на ромските семейство с по пет деца, неспособни да изхранват дори и едно от тях, но някои хора си мислят, че "на 40 ще имам пари и ще осигуря на детето си свичко". Но отново ще кажа, че едно е да можеш да осигуриш на детето си храна, жилище и добро образование, друго е да изпълняваш прищевки "купи ми кола, купи ми апартамент". Особено като по-малки децата ще са много по-щастливи да им отделяте повече внимание и обич, отколкото да им давате пари за екскурзии и нов компютър.
"Новите и различни хора до мен" не е невъзможно да се постигне и след формирането на семейство, стига да не говорим за интимен партньор (макар и някои двойки да си го позволяват). Някои хора обаче дори предпочитат да са с точно конкретен човек, вместо да сменят партньорите си. Въпросът по-скоро е дали си намерил този човек, с когото би искал да бъдеш, или този, с когото си в момента, е, именно, моментен.
Въпросът за брака е малко отделен. Действително все по-често се наблюдават двойките, които живеят заедно, без да имат брак и вероятно повечето от тях са наистина щастливи със семейството си въпреки липсата му. От друга страна обаче бракът действително "задължава" в някаква степен, най-вече по отношение на отглеждането именно на децата. Така че тук въпросът е по-скоро дали ще поставим децата си над личното си его (макар че за някои хора то е част от него!), или предпочитаме ние да сме свободни всеки един момент да си тръгнем, оставяйки всичко зад себе си на собствена оправия. И това го казвам по-скоро като факт, без да критикувам никого, макар и втория принцип да е заклеймен от обществото и социалните му норми.
В крайна сметка стигаме да извода, че всичко опира до лично мнение и схващане, като трудно някое е по-добро или по-правилно от друго, още повече от гледната точка на индивида, а не на обществото.

Бройката на децата също е интересен въпрос! Едно, колкото да имаме наследник, две, за да го изживеем (израстването) два пъти, по възможност и с двата пола, три, защото обичаме деца и т.н. Аз лично бих желал две, защото това ще им помогне в израстването в социален план, понеже ще имат човек, с когото винаги могат да говорят, ще имат повече контакти и ще се научат, че не са само те на света. Повече от две пък вече е натоварващо, а и с най-малките ще сме в ситуацията на "стар родител", за която вече писах. Разбира се, човек не винаги може да избира, но в наши дни все пак това е много по-възможно.

П.П. Гипо, и аз много се радвам за теб. Такива истории като твоята карат хора като мен да се изпълват с оптимизъм, за което ти благодаря. Надявам се нещата при вас да потръгнат дори още по-добре и скоро и тази стабилност, за която говориш, да е налична.

значи първо-евала за поста динозавъре

съгласен съм, не е задължително да имаш многомногомного пари пари пари пари пари, но няма как да отречете, че са важно нещо. поради причините, които гипо каза-да не се чудиш как ще си смениш разбитата пералня, щото още ни си изплатил хладилника, и ако някой се разболее, да имаш възможност да направиш каквото е нужно. многото пари водят до алчност вътре в семейството и бракове по сметка-свършваш парите-ай чао.

пък за броя на децата-само да вметна познавам семейство(много стабилно финансово наистина), които си раздат по едно детенце на всеки 3-4 години. да са живи и здрави