След като наскоро се ръкувах с автора на темата и преди малко отново изчетох същата, искам да предложа следната привидно банална беседа на вниманието ви:
Наскоро осъзнах, че имам доста познати - не казвам приятели. След като 3 различни групи хора ме потърсиха в рамките на един ден за безцелно излизане и трябваше да отделя целия ден, ако исках да се отзова, започнах да се чувствам някак безхарактерен. Тук изключвам форумните събирание, понеже те не са толкова чести и винаги са готини
По принцип си знам, че имам някакви комплекси и несигурност от това да откажа и някой да ми се разсърди. Което всъщност си е чиста заблуда на ума и незрялост, докарваща ми само негативи. Дори когато каня хора у нас, постоянно ги питам всичко ли е наред и стоя прав, с което по-скоро дразня.
Та, осъзнах, че в днешното време на свръхстимули и информация от околната среда, т.е. обществото, човек е длъжен яко да казва НЕ и да филтрира губенето си на време с други хора, ако иска да има някаква тежест в социума и като цяло да имат някакво уважение другите за него. Нужна е да се нахлузи зла маска, иначе изглеждаш твърде мил, услужлив и като цяло мекушав.
Казваш: "Ето ме, вкарай ми го, използвай ме, лесен съм. Имам важна работа, но веднага ще дойда, щом казваш. Обади ми се по-скоро, аз нямам мнение, определям се от настроенията на другите."
Казвам това, главно изхождайки от собствената си личност. Знам, че много от вас във форума сте корави копелета и не ви използват. Та мисълта ми е, че ако проявиш дори малък признак за готовност за помощ и добродушност, отсреща почват да нахалстват, да те използват - и от двата пола, и ако например кажеш "добре", "да" и не го направиш - леле, ще ти любят мамата и ще ти изядат очите от критики.
Признавам - с право! Вината си е твоя. В случая - моя.
(А като алтернатива на моменти съм се превръщал в налудничав и плашещ, което пак е незрялост и не си е работа.)
Когато например казах на момиче, а друг път - на момче, че ще се обадя и не го направих, ме изядоха от нападки, държаха ми сметка, четяха ми съвест.
Когато казах, че ще дойда в СГ, а не успях, макар и малко преди това да се обадих, че се извинявам, бях едва ли те напсуван, задето не съм си спазвал обещанието и не съм си правил приоритети. А едно такова идване ми струва бая време и пари.
Та посланието ми е: Вашето време и внимание е рядка привилегия и награда за другите, които те не оценяват. Благодарност от свършена услуга не очаквайте.
Псувайте ги наум, те са гадни егоисти и тъпанари, когато ви кажат, че сте по-малко човек. Вие сте по-умни и като такива им прощавате, сдържайки се. Казвайте НЕ без притеснения. Поставяйте всяка една реплика на съмнение. Казано грубо: Бийте да ви уважават.
Говоря за онези неблагодарници - колеги, алчни познати и т.н., които са крайно критични към вашата доброта и нерешителност.
P.S. Още нещо - Момичетата го могат.
Когато притеснен, написах извинителен СМС на Мария, моя колежка („готино парче” според разбирачи), че ще и върна учебника утре, тя отвърна:
„Да видим.”
Кратко, ясно. Велико. Не просто „добре”. Не и с укорителен тон, а игриво: „Да видим”. Разбирай „Хайде да те видим.” Сякаш саркастично ме успокоява, че си вярвам. Мария пише страхотни СМС-и.