Есен
Есен.Трудно може да се каже, че идва неусетно. След жаркото лятно слънце твърде натрапчиво се започва с досаден дъждец и мрак. Но все пак. Все пак има един странен ден, когато се събуждаш от сън - по чудо без махмурлук - и излизаш на терасата. А оттам пред теб се разкрива нещо забравено - дърветата са придобили красивите си цветове, земята също е покрита с тях, а останалото зелено намеква за някогашна свежест.
A новата свежест? Нейният истински източник е лекият дъждец, едва забележимо докосващ всичко наоколо, носен от деликатен ветрец, произволно погалващ лицето на всеки минувач. Дори светлината носи ново чувство. Всичко е ясно, но все пак приглушено. Всичко говори за хармония, баланс - застой. Дори шумът от колите е на заден план. Жълтеникаво - червените отенъци преливат навсякъде, а цветовете по хълмовете в далечината са като донесени от вятъра минаващ през дърветата по тях. Листата се поклащат - леко и нежно, някои падат. Времето не носи нито тъга, нито еуфория. Ти искаш просто да стоиш под короните на дърветата, сред прохладната свежест, подчертана от слабите лъчи на слънцето - безмълвно, погълнато - непоклатимо.

Хубаво. Ще се радвам ако напишеш по малко и за другите сезони

Чел съм страхотни неща в този форум. Предлагам да го съживим.

Да, и аз продължавам да чета страхотни неща и да пиша, но съживяването няма да е лесно