Интересно се получи, мда, мхехехе :РРР

Мадафакър. Понякога искаме нещо и правим глупости, за да има тръпка. Може би така си трябва.

Баца, защо да не се съглася с думите ти - доверявам се напълно на твоята оценка, ти си обективен

Обаче много от нас играем роли на щастливи хора, а всъщност когато нещата се поуспокоят, далеч от хората и задачите, тръгваме срещу себе си. Аз съм го правил с храна и вече със стъкло - друг - по своему

Да се разберем-е: не ми се доверяваш напълно, но ми имаш доверие
Всички играем играта, разбира се. Случи ми се, че в началото на годината чашата преля. За две седмици откачих, оправих се, смених ролята и състоянието ми отскоро е истинска нирвана в сравнение с това, което беше. Не, че съм щастлив. Не. Просто за първи път откакто притежавам осъзната идентичност, аз изпитвам част от блаженството на невежите. Спокойно, не ми е целта да ме разбирате. Нито се правя на по-голям, отколкото съм - тоест една торба с кости, кръв и мозък.

това е едно от най-яките неща в света

бива си го, да.

Леле, Жорка, много си се преебал, копеле. Почти като дантето с чехъла. Почти.

А в Пирогов, като спешена и нискозаплатена помощ, лекарите се държат отвратително с пациентите, със сестрите и едни с други. Лично го видях. Бързо им писва, почват да псуват, нервят се, ама то и работата не свършва.

Когато снемат анамнеза, т.е. разпитват болния, му се карат и буквално му викат да не говори за разни глупости, а да каже по същество. А целта на това интервю лекар-пациент е първият да изслушва и насочва втория. Екшън е. Но пък са добри. Няма как. Школа е.

Така че не се стряскайте, ако се държат като грубияни - тъпо е, отношението е супер важно, но пък и те са божи синове и дъщери и се борят


EDIT: Нека всеки от нас сподели надве-натри как е излизал от дупките и е продължавал да живее с вдигната глава. Опитът ще е полезен.

Баце Рийд загатна, за Жоро сме чували, че е бил Буковски...

ЕДИТ#2: Всъщност не. Всеки сам!

Зависи за какво говориш. Като скъсах с бившата ми (което беше по моя вина) бях в такава адска депресия, че дори не ми се ще да си спомням. Как се излекувах... Ами пиех. И пишех. Събуждах се, пиех едно кафе, отивах в Борисова, взимах си колкото бира мога да нося и сядах на някоя пейка да пиша. И така. В този период намерих и най-добрата си приятелка, която ми вдъхна сили да повярвам в себе си и бъдещето си и го направих. След това се запознах с момичето, което в момента ми е врътнала главата, която пък буквално ми завъртя света на 180 градуса. Ама то тя е фея. Кралица на музите. И в момента, знаейки, че тя съществува, ми е много трудно да изпадна в депресия.
А че съм бил Буковски - не знам, но приликите са фрапиращи
Май повратната точка беше първото ядене на гъби. Тогава видях удивлението на съществуването и магията на живота. Или по-скоро я почувствах. И осъзнах, че каквото ми се случва - трябвало е да се случи. Събития, над които нямам контрол, са просто нещо като уроци, които трябва да науча. И ги научих. И започнах отново да имам вяра и надежда в бъдещето. И то ми се отплаща донякъде, но пък кой знае. Прекалено респектиран съм вече от събитията, които ми се случват. Опитвам се да бъда добър човек, да помагам когато и където мога и така. Бъдещето идва, така че единственото, което можем да направим, е да му се усмихнем

от вече повче от година не съм излзал от дупката.
нямам топла вода.
много съм тъп.

Аз не се респектирам от събитията покрай мен. Гледам тях да респектирам преди да ми се случат.

Много си наивен. Не върху всичко имаш контрол.

мисля, че това го каза с урония

Оставям се на тъжните настроения, един вид дзен, не правя нищо и те си тръгват, всичко е спирала, всичко се променя, така че няма смисъл да се фокусирам върху такива незначителни неща.

+1

Падаш, ставаш и продължаваш

Duuuh?!?!

Тука било пълно с ебати лиглоьвците.

Я man up малко бе, дришляци.

Форума на Винкело и проблема решен. U jelly?

е кво Дист, не смятам че решението е в някакви неща като алкохол или наркотици или писане - с времето кофти настроението си минава, стига да не задълбаваш нарочно

Важното е човек винаги да е позитивен, независимо от всичките си проблеми... това рано или късно се отплаща - позитивизмът е най-силният лек

Ето и малко Монти Пайтън за поздрав
http://www.youtube.com/watch?v=jHPOzQzk9Qo

А аз кво казах бе, пирателю? Пък и отговорът си е твой отговор, а моят отговор си е мой отговор Решението е вътре в мен и не си мисли, че не знам как да го откривам Просто с алкохол и наркотици е много по-лесно. А аз не обичам да ми е трудно. Не апелирам да пиете и друсате, ама не ми чети морал, моля. А за писането... Интересно. Аз си превърнах болката в творческа сила. Нещо нередно ли виждаш във факта? Пък и отминава депресията, да, не съм на 13, не ми показваш топлата вода. Но на мен ми отне 3 месеца да се отърся от чувството на отминалата любов, което беше ужасно. Не знаеш какво ми е било, така че запази си моралната лекция за пред огледалото, примерно

U mad
Вие отивайте у форума на TeenProblem, женчовци

Дилдо си е гей и обяснимо, ама другите какво сте ми се разфилософствали тука над житейските си драми, я стягайте бузките и марш навън да свършите нещо полезно

3 месеца... Леле мале, ти цял живот си живял в мъки бе, Дисте