Започнах играта със скромни очаквания и затова до момента никак не съм разочарован от нея.
Има, разбира се, куп неща, за които мога да се оплача, но те не са чак толкова досадни. Издразних се например на факта, че пещерите в някои от куестовете са нагъл копи-пейст на едно и също подземие.
Също така на висока трудност ти е нужен добър лечител в групата, а само Андерс е квалифициран (ако героят ти не е маг), което го прави твърде задължителен за отряда. Трябва и танк, където пък Авелин е много по-полезна от Фенрис. И така остава само едно свободно място. Ама аз искам да мъкна със себе си Мерил, Изабела и Бетани, моля
Само като съвет - разходете се из града с група Варик, Изабела и Андерс
И се заковете за стола, да не паднете от смях.
Като минус отбелязвам, че не можеш директно да изкараш голямата карта на града и да прехвърляш локации, а се налага да изтичкаш до изходна точка на района, в който си. А понякога тези изходи са досадно далеч.
Подходът в битките налага повечко паузи и позициониране, което не е толкова лошо. Можеше да се направят някои по-удобни команди, но и така става. Истинска мъка е да се контролира агресията на врага
Особено ако Бетани е в групата с изцяло развито Огън/Лед дърво. Бам, бум, и всичко що е живо (само елитни гадове и босове на 30-50 % здраве) се нахвърля да я изнасилва
От един момент нататък просто спрях да се опитвам да пазя момата, а я оставях да умре след като избие почти всичко, а останалите трима от групата поизмитаха трохиците.
Не съм си играл достатъчно с "дърветата" с умения, но към настоящия момент ми изглежда, че някои са доста по-силни и полезни от други. Например Бетани с Огън/Лед и Мерил със Земя/Електричество дърпат еднаква агресия, но Бетани убива много по-бързо и в по-голям район.
Като голям плюс бих сложил страничните куестове
Много са. Неприлично много за днешно време даже
Отне ми десетина часа игрово време, за да завърша абсолютно всичко през втората година. И сигурно съм пропуснал нещичко. Направиш един куест, изникнат още три. Е, и аз се мотках малко, слушах изцяло диалозите, но пак си остава десет часа забавен геймплей.
Съгласен съм за критиките относно драконите. Липсваше подходящ драматизъм при срещите с тях:
Селянин: "Не отивай там, има голям дракон."
Мерил: "Нали ще отидем там? Никога не съм виждала дракон." (което пък е странен коментар, защото тя видя Флемет в драконовата й форма).
И да не забравя - Сандал е Чък Норис
Но пак се успокоявам с това, че всичкото е разказана история и преувеличенията са очаквани. 
. Интересни герои тук там. Повече кът сцени от старата. Има драма. Кунаритата са готини ама си искам старите не е наред да мутират по този начин.Години развитие ми допада.
