Рядко го чета, но наскоро прочетох 'Чудовищна команда' и доста се забавлявах

Сега чета първата книга, Цветът на магията, и съм леко разочарован. Щом ФИЛМА ме забавлява повече от книгата, значи нещо не е наред. Ама това си е първата творба на сър Тери, все още не е бил изгладил нещата относно стила си, така че всичко е наред.
На мен любими са ми Морт, Стражите, стражите!, Малки богове и Шовинист. Относно сюжетни линии - стражите и Смърт определено обират овациите.

Ами не, и преди това е писал и то доста неща(Джони, Котката, Номите, Страта). Според мен проблемът е повече в превода, а и в това, че историята е прекалено... нетипична. И в това, че първо си гледал филма.

Куче, много хубаво, ама тия неща ни ги обясняваш като на второкласници, а всъщност ти си новакът в случая

Reaver, проблемът е в това, че книгата е тъпа, не й е виновен нито преводът, нито филма.

Не бе, приятелски ти го казах, че хората се смеят

Преводите на някои книги са на ниво, на други ти се реве от тях.

Моридин, аре не се излагай.

Може и да е писал други неща, но те нямат нищо общо със Света на Диска. По принцип Джони и Котката развиват писателските му похвати, но оня подход, който се свързва с нещата от Диска се заформя с Colour of Magic и се развива до край едва след сравнително тъпите книги за Ринсуинд. Освен това, проблемът според мен не е в превода, защото аз Colour of Magic и The Ligth Fantastic ги имам и в двата варианта. Не е и странно, че Раз се е забавлявал повече на филма, който е майсторски тъп, сякаш това е било водещо в идеята при заснемането му
Сега, сори, че се нагнясвам така грубо в положителната представа, която имаш за първите романи от Диска, но е общоприето, а не само мое, мнението, че с някои изключения те понасмукват доста лошо, сравнени с това, което идва после.

Не, общоприето е, че The Colour Of Magic и The Light Fantastic са недоошлайфани, тъй като тогава са един експеримент на Пратчет за разбиване на фентъзи клишетата. След това този опит бива продължен много успешно и следват Equal Rites и Mort, които са много добри книги, като Mort е най-добрата книга в Discworld за много хора. През 2003та в The Big Read, което е литературно проучване в Англия за 200те най-четени и обичани книги, що се отнася до творчеството на Пратчет "Цветът на Магията" излиза на трето място след Морт, Стражите! Стражите!, Нощна Стража и Добри Поличби(която не е от Discworld) като оставя поне 25 други негови книги от Света на Диска зад гърба си. Както виждаме "общоприетото" мнение, че първите книги от Disworld "понасмукват" не е чак толкова общоприето.

Между другото в предишния си пост съм се поизложил и съм дал малко грешна информация - сега гледам, че само Килимените Хора, Тъмната Страна на Слънцето и Страта са преди Цветът на Магията, а Джони, Котката и Номите са малко по-късно. Другото, което ми се наби в очите е, че трябва да си взема I Shall Wear Midnight.

Държа в името на феърплея да призная, че и аз съм се подвел - мислех Джони и Мъртвите за по-ранна от Цветът на магията.

Колкото до това с най-обичаните книги, няма как да се съглася, а доводите ми са елементарни.
Първо, нека ти дефинирам "общоприето мнение" - в случая визирам хората, които са чели книги от всички периоди на Пратчет и са запознати горе-долу с това за какво става дума както в нещата с Ринсуинд, така и в тези за Мойст фон Лупиг, примерно, които са почти несравними.
Класацията е от тип "най-популярните книги", а не "най-обичаните". Разликата е разбираема - когато отидеш в магазина и речеш "Ми, аз искам нещо на Пратчет, ма не знам точно какво, не съм чел нищо досега", в 90 на 100 от случаите ще ти препоръчат да започнеш с някоя от първите му книги и то е доста логично, защото Морт, Стражите, Стражите! и Цветът на Магията СА първите книги от трите му най-популярни поредици. Естествено, не всеки, който е прочел някоя от тях, ще продължи по-нататък, а още по-малко ще стигнат до края. Така че, прощавай, но под "всеобщо мнение" аз разбирам всеобщо информирано мнение (т.е. базирано на сравнения), а не някаква класация за най-четени книги, която всъщност е за най-популярни.
Знам, че горното звучи като долно софистично измъкване, но твърдо стоя зад това, че съдържа прилично количество логика.

П.П.
И накрая, за да завършим всъщност спора, от който тръгна всичко - сравни Нощна Стража със Стражите, Стражите!, Морт с Крадец на Време и т.н. и ми кажи ти кои понасмукват повече

Класацията е за най-обичаните книги и е направена чрез запитване към хора за любимите им книги, а не чрез статистическо изследване на продадените бройки. Естествено популярността участва в някаква степен, но не мисля, че ако някой прочете една книга на Пратчет и не я хареса, то той ще каже, че тя е най-добрата.

И според мен най-слабата книга за Ринсуинд е Ерик, най-слабата за стражите - Шовинист и най-слабата за Смърт - Музика за Душата. Любимите ми от съответните серии са Последният Континент, Стражите! Стражите! и за смърт са на едно ниво Морт, Жетварят и Крадец на Време. Защо харесвам Стражите! Стражите! повече от Нощна Стража - в Стражите! Стражите! според мен проблемите на Ваймс са много по-лични и по-реални, докато Нощна Стража е по-... структурирана е повече като Origins история и въпреки че е интересна е някак си по-предсказуема и проблематиката не е толкова... лична. В Стражите! Стражите! нещата са по-абстрактни и разрешението на проблема не е толкова ясно. Знам, че звучи бегло, но става дума повече за лично усещане на нещата, а не за нещо конкретно в книгата. Според мен и двете книги са страхотни, но докато Нощната стража според мен трябва да е на трето или четвърто място, ако се прави класация на книгите за стражата. Сега ще видим и Снъф като излезе какво ще стане.

Точно в Нощна стража също го имаше доста застъпеното това "лично" усещане или поне за мен бе така.
За останалото, освен да му теглим едно универсално "всеки с вкуса си", не знам какво друго да кажа

Да, естествено, че става дума за "всеки с вкуса си".

Каккво имам предвид под по-лично - за мен вътрещната дилема в Night Watch си беше разрешена почти от началото, защото и от предишни книги знаем както за проблемът на Ваймс, така и за механизмът за справянето му с тях. За мен в Стражите! проблемите са много по-сериозни и въпреки, че са и по-стандартни, то те си личат много повече. В Нощна Стража персонажът е много по-самоуверен и сякаш винаги знае какво да направи, дори и в най-лошата ситуация, докато в Стражите! си няма и на представа. В Thud! между другото присъства и същият този проблем от Нощна Стажа, въпреки и по-бегло и там е и решен сякаш завинаги. Там и самата история е по-добра, въпреки че не е толкова "сложна", но вече взех да се отплесвам.

Това, което ми хареса в Night Watch беше отношението между младия Ваймс и стария Ваймс, което може би е второто най-добро представяне на Ваймс като грижовна личност, като първото е с детето му в Thud, а веднага след това в Night Watch се нарежда Ерол от Стражите!, който обаче е и една аналогия на самият Ваймс и дори може да се каже, че той е неговият вътрешен дракон.

Бате, да не вляза един ден във форума, а то цял спор се развихрил.
Иначе и аз бих си изказал "експертното" мнение, ако бях малко по-запознат със Света на Диска. Но засега съм изчел само поредицата за Смърт(Музика за душата наистина беше леко калпава), половината поредица за стражите(до Шовинист, сега мисля да почна Нощна стража) и стендалоун заглавията за боговете и пирамидите, а пък Ринсуинд, вещиците и Мойст даже не съм ги помирисвал. Последното със сигурност ще си го взема, но за първите две не чувам много добри отзиви. Да се занимавам ли с тях или да ги заеба тотално?

Вещиците по мое лично мнение са голям култ. Мойст е по-голям обаче. А Ринсуинд е love or hate герой, аз лично много го харесвам, но всеки трябва да прецени сам за себе си.

Ринсуинд е героят в света на диска и наистина книгите за него са по-приключенски, тъй като са пародия точно на този тип фентъзи, където група герои отиват някъде за да победят голямото зло и да спасят света. Това, което ги прави добри за мен е факта, че всъщност Ринсуинд е пълен страхливец, в който само от време на време се мярка искрица смелост, но въпреки това всеки път работата се свършва. Другото готино при неговите книги е багажът, който е най-гениалното домашно животно ever. И това, че Смърт има Near-Rincewind experiences.

Ами, Мите, аз докато я четох МзД, не можах да "почувствам" Пратчет. Не можах да усетя какво точно иронизира, каква е тънката линия, по която нещо се осмива. Историята си я има и е типично пратчетова, обаче изпълнението, според мен, не е на ниво. Или пък засяга теми, от които аз не се вълнувам ама грам, което е по-вероятно.
На Ринсуинд ми се търкалят тука едни Интересни Времена и Магизточник, може да ги отворя и да видя за какво става въпрос. Обаче едно нещо в Цветът ми направи много лошо впечатление за героя - протехнологично настроен е. Дълго и досадно ще е да обясня защо, но това чисто и просто ме дразни. Едно е да си Птепик и да искаш царството ти да се отърве от хилядолетен застой, съвсем друго е да си Ринсуинд и да желаеш да "впрегнеш светкавицата".

Ринсуинд просто иска картофи. Печени. С малко масълце. И евентуално всички дет' го гонят да го оставят намира. Но би предпочел картофите.

Иначе с него трябва да се чете "Последният континент", която така или иначе е сред топ Пратчетовите книги. Както и "Последният герой", впрочем, където освен всичко останало, артът на Пол Кидби е феноменален. За мен това е човекът, който най-добре рисува Света на Диска, пичът е невероятен. Адски рядко е някой да ти нарисува всичките герои така, както ги виждаш в главата си, но Кидби го е свършил т'ва перфектно.

Иначе, не знам дали съм го споменавал, но за мен, hands down, най-добрата книга на Пратчет изобщо е Making Money. В оригинал е все едно четеш поезия - абсолютно всяка дума си тежи на мястото и няма една сричка, която да не се намира точно там, където трябва да се намира. Четири пъти съм я препрочитал, всеки път нещо ново намирам, защото освен всичко останало, в последните си книги Сър Тери се ухитри и доста заплетени сюжети да прави (то кат' книгите почнаха да са за Стражата и Анкх-Морпорк като цяло - как иначе. С толкова много Ветинари наоколо ).

Но иначе - Стражата all the way.

Музика за Душата според мен осмива ранният рок, по-тежката символика на metal-а, музикалната индустрия като цяло, big bang theory и някои религиозни вярвания.

Иначе Ринсуинд и технологията не са толкова тясно свързани - той просто иска да избяга.

За мен лично най-добрата книга на Пратчет е Going Postal, защото е по-голям rush от Making Money - постоянно се случва по нещо и действието не спира от началото до край, докато Making Money започва малко по-бавно. Също така компютърните и хакерските аналогии в Going Postal също са ми по-близки от икономическите в Making Money.

Не знам защо толкова много не харесвате "Музика на душата". Като човек, който е изчел всичко на сър Пратчет, мога да кажа че си е много добра. Пък и честно казано не съм срещал негова книга, която да не ме грабне.
А тези които не го харесват като писател.... ми те нямат умствения багаж, който е нужен за да се разбере написаното

Влюбен съм в "Глинени крака" и "Нощна стража".