+1

Lolol, u teenproblem fag~

GOOGLE PICTURES!!!!!!!!!!!! КЪЛНА СЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Word.

ПП
Fix'd, между другото.

This Искам да видя фалаута.

+1
По някаква причина постоянно мисля за това.Разбира се, мислил съм и за това, че ще е гадно ако живея безкрайно, а всичките ми познати измират около мен.

One, то ще си има смърт. Просто не за теб. Тълкувай.
Аз веднага бих приел, понеже искам да видя всичко, искам да знам кога и как ще свърши света наистина, искам да доживея за науката да няма тайни, да разбера наистина всичко. А за близките - висока цена е да ги загубиш по някое време, да видиш как светът ги забравя, но първите ще ти липсват, рано или късно ще окриеш нови. И тях ще ги загубиш, на третите ще свикниш. Поне ще живееш и ще си намираш все нови, пък ако ще да са на другия край на вселената, като станат ежедневие междупланетните полети. А ние остаряваме, всички близки пак ги губим, и накрая... Ами край. Дано докато съм жив измислят начин поне за удължаване на живота, пък дано и вечен живот. Я нещо нано-технологии, я да ни клонират и да ни пренасят съзнанието в детето-клонинг... Може да си дадем главите да ни ги замразят и като открият технологията да ни върнат към живота, да ни съживят.
А за дишането, бях чел за някакви племена в Африка, които свирят на духови инструменти с часове без да поемат въздух, и го постигали чрез кръгово дишане ли, как се казваше. Просто ми беше интересно дали някой също е чувал за това, пък защо да правя друга тема.

Мисълта ми е, че когато човек придобие безсмъртие, отношението му към живота ще се промени коренно. Адски наивно е да смяташ обратното. Съвсем вероятна е възможността, като знаеш, че имаш всичкото време на света, да изпаднеш в абсолютна леност и апатия. Или да ти писне самият живот - пренасищане му се вика. Ще ти писне от небето, от земята, от водата, от хората, от всичко. Аз на моменти го изпитвам дори сега, смятай какво би било след едва сто години.

Няма да задълбавам в разни безпредметни философствания, но всички, които казвате, че сте мислили по въпроса, можете да ми ядете хуя. Ако на това му викате мислене, просто не сте дозрели за безмсъртието и не виждам как това ще стане в следващите 10 000 години.


Самата природа на човека е такава, че се нуждае от смъртта, за да може тя да го мотивира да живее, Depraved. Това имах предвид. И е неоспорим факт. Пък вие си фантазирайте, нищо лошо няма в това...

ЧОВЕКЪТ е единственото животно, което знае,че го очаква смърт, но кой знае защо се съмнява в нейната неизбежност - Стивън Хокинг

Поздрави ;0

Прав си за това, че отношението ти към живота може да се промени, но пък си представи само как след 3 поколения ще си толкова мъдър и опитен във всичко, че няма да ти се вярва. И това може да ти е мотивация да живееш, не само смъртта. А аз исках да кажа, че ще оценяваш собственото си безсмъртие като уникална дарба, понеже около теб всички ще мрат. И не е задължително да се пренаситиш. Не можеш да забраниш на някого да е ненаситен на живот, понеже на теб лично понякога ти омръзват небето, земята и хората.

тежкарско е да ползваш псувни по постовете си за да придадеш изкуствена тежест на мнението си, уверявайки дори самото си несигурно аз в собствената си правота.. винаги е било
кийп ит ъп !

Несигурен в мнението си не съм, повярвай. Друг е въпросът, че давам воля на лекото си възмущение от повърхостността, с която почти всеки, отбелязал се в темата, е подходил към въпроса на Depraved.

Иначе опитите ти да диагностицираш хората винаги съм следял с повишен интерес. Начинът, по който го правиш, също демонстрира пълна увереност в собственото ти мнение - нещо, което в конкретния случай те кара да изглеждаш смешен, брато. Стига се прави на психолог, приятелски те моля. Ти може и да имаш високо самочувствие, може и да е с покритие, ама си громиш авторитета в очите на другите така.

Не съм аз човекът в този форум, който използва псувните като придаващи допълнителна тежест на мнението му похвати, знаеш го. Чудничко защо не се обърнеш първо към него с тази забележка, пък тогава да погваш... нюфаговете.

Бих казал:Алчноста човешка е безгранична!

@One:

Ако единствения ти страх от безсмъртието е, че хората около теб ще мрат... ами не си много силен човек. С приятели е по-лесно, но и сам воинът е воин.

Моят страх от безсмъртието... два са.

1. Ще остарея морално. Аз харесвам едни неща, а след 50 години на тези неща ще се гледа с насмешка. Старите хора изпитват това, един 500 годишен човек може да бъд премазан от него.
2. Света да свърши преди мен. Това е разбиваща мисъл. Без приятели - стаа. Без никакви други хора - мизерия. Без никакъв друг живот - ужасТ.

Иначе всяка загуба на близък човек е тежка, но се преодолява. Хората сме гъвкави хора, нали?

^ Тру, тру.. и аз не бих поставил причина кат загуба на близки/приятели да ме спре..

На базата на какво правиш това заключение?

Изобщо не съм споменавал загубата на хората около мен, камо ли пък да го соча като единствена причина. Принципната ми асоциалност, на моменти - особено в последно време, граничи с чиста мизантропия, която може да направи всичко друго за мен, но не и да ме кара да скърбя за хората около себе си. Има изключения, естествено. На мен близките ми хора са адски малко, но за сметка на това - безкрайно близки и скъпи. Факт, който няма отношение към темата, защото аз гледам на нея от обективна, а не лична гледна точка.

Понеже, ако погледна от лична, ще трябва да задълбая в един много тежък разговор, в който бих изразил пълното си несъгласие, че човек, който се страхува от загубата на любими хора, е слаб човек.

Иначе теб май те разбирам, защото си ми оставил впечатление за пич, който е една идея по-асоциален дори от мен самия, прощавай, ако бъркам

Seriously guys,



Лили > Дънкан > Чък

Лили и Дънкан са един и същ човек!
One, деба, верно не си много умен.
Говориш, че сме тъпи да мислим за подобни неща, а ми разтягаш някви локуми повече от всички, които са писали в шибаната тема.
А за тези, които реват, че им се мре-еми режете главата и тва е. Вижте, че в първият пост се говори за възможния изход все пак да ти отнемат нещастното животче. А ако си толкова безсмъртен, че да живееш в космоса без да се задушиш и/или пръснеш заради липсата на налягане преди това-еми успех, търси нови цивилизации в космоса тогава.

One като оставим настрана глупавите предрасъдъци за живота и смъртта и вечния кръговрат и бла - бла, наистина не мога да видя логиката в това да искаш да умреш. Един човешки живот не е достатъчен, определено за да постигнеш всичко което би си наумил, да научиш всичко което искаш да научиш, да видиш всичко което искаш да видиш. Поне при мен е така. Тъй, че това с пренасищането нещо не ми се струва добър довод. А иначе въпросът никак не е само теоретичен. След век, може би два, а може и по-рано, безсмъртието на хората (или поне многократно увеличен живот) ще си е факт.

Антисоциален съм на порции. Може една седмица да не си говоря с никой, после цял месец само на гости да живея.

Приятели имам, свестни хора. Те ме ценят мен повече, отколкото аз тях. Знаят го, казвал съм им го. Ако някой от тях изчезне по една или друга причина от живота ми едва ли ще ми отнеме повече от седмица да го заместя.

Разбирай това както искаш. Просто ако действията на друг, било то да те псува, сваля, обича или кротко са си мре могат да разбият живота ти, то не си особено стабилен.

Преди да почне здравата хранилка - губил съм хора. Приятели и роднини.