Към кандидат-студентите:накъде ви вее вятъра?

[Rico]

На мен вече ми стават повече от 5 години в чужбина. Определено не съжалявам за избора си но всеки избор има свойте плюсове и минуси. Завърших high school в Италия, вече втора година следвам в щатите. Скоро ще ми стане трета.

Мога да напиша дълъг пост но много зависи от конкретната ситуация и от какво искаш да следваш, къде, финансова ситуация. Пък и доста са се променили нещата от както аз кандидатсвах.

Но като цяло чужбина не е за всеки. Ако някой го интересува ще напиша някакъв по дълъг пост.

[The Chameleon]

С кеф ти чета постовете, колкото и дълъг да напишеш, ще го прочета.

[Rico]

Хех мерси. Ето го и дългият пост, който е по скоро история на моето следване от колкото да има някаква реална полза за сегашните следващи, тъй че ако не ви се чете просто пропуснете.

Със солидна доза (меко казано) подкрепа от родителското тяло, за което съм им адски благодарен кандидатствах за United World Colleges в 10 клас. Приеха ме и в последствие избрах United World College of the Adriatic в Италия. 8 или 9 са в момента, между изборите ми тогава бяха Канада, САЩ, Италия и Япония. Избрах Италия, защото беше близко до България, в Европа а и все пак бях пиклю на 16 и някак си исках първият ми житейски reality-check да не е далеч от вкъщи и да имам възможността да се прибирам. UWC обучават по програмата на International Baccalaureate, която се признава общо взето навсякъде в света като изключение прави България. Това естествено означаваше за мен, че следване в България е изключено поради това, че трябваше наново да карам 11-12 клас, матури и прочие. При такъв шанс щеше да е меко казано тъпо да се върна в България.

В UWCAD имаше хора от всякъде, в началото беше стабилно трудно естествено. Не говорех италиански, английския ми не беше особено добър, хората бяха супер различни, място за живеене, културен шок, на 16 без никакъв житейски опит, предмети за избиране понеже системата е доста по свободна, работа, home sickness и прочие. Но естествено човек бързо се климатизира и много бързо порастнах отделен от всичко и всички. После се справяш и с факта, че хората в България те забравят. Първите месеци всички ти пишат, постепенно все по малко и по малко, групите дето са били преди се разпадат, в моя случай бивш мой приятел се заби с момичето с което бях връщаш се и всичко е променено. Най кофтито е когато има семейни проблеми и няма как да направиш нещо. Но пък за сметка на това създадох невероятни приятелства там, обогатих се житейски, културно по всякакви параграфи и въобще станах човека, който съм в момента, огромно влияние имаше върху мен, незабравими моменти. Не съжалявам и капка за избора си. Пък и в купона всеки ти е приятел, а когато си далеч разбираш кои са хората оставащи до теб - така и стана с приятелите ми в БГ, истинските които останаха след 2 години там.

След Италия реших да взема една година гап, за да обмисля къде искам да следвам, какво и да работя. Работих супер различни неща през тая година - нископлатени, бачкаторски работи и по сериозни но основно натрупах някакъв опит работен за което се радвам. През тая една година се и запознах IRL с 5-6 човека от форума, с които се оформиха бая истории и спомени, те си знаят кои са и с които ще пием бира обезателно лятото

Реших да следвам в щатите - просто системата на образование беше много подобна на UWC, разчупена, гъвкава, избираш + комбинираш специалности. Не знам дали в момента е така поради финансовата криза но щатите просто когато кандидатсвах предлага най добра стипендия. Приеха ме в университета ми на пълна стипендия и първоначално реших да пиша специализация психология. Якото на системата тук е че можеш да декларираш major до 3-тата си година. До тогава натрупваш бая опит, опитваш различни предмети и прочие. В крайна сметка психологията не ми хареса след като изкарах курсовете и в момента major-a ми е Political Science + International Studies. Евентуално мислех право също но то те задържа просто в страната, в която го следваш за това се отказах от него.

Социално мога да говоря доста за американците и доста от стереотипите, които българите имат за тях са неверни. Доста от американците (поне в моята среда) са си бая умнички. Богата обща култура определено, повечето американци имат идея къде се намира България. Някой знаят точно къде сме, знаят че София е столицата. Знаят за Стоичков, даже понякога знаят за Левски и за ЦСКА Феновете на Манчестър Юнайтед естествено знаят за Бербатов. Отделно ги мажа на фифата с българския национален отбор тъй че няма как да не го знаят щото с него вкарвам гол след гол
Купоните са им малко сухи защото от към алкохол се държат като пубери и се напиват тежко но това го отдавам на факта, че повечето започват да пият в университета, закона е много строг към пиенето под години навършени, полицията си върши работата и просто няма шанс да си купиш алкохол ако нямаш 21. Естествено че се пие, пие се. Караш просто да ти купи алкохол някой който е на 21. За жените им - вярно е че ratio-то на дебели и слаби е в полза на дебелите но за тия 2 години съм видял предостатъчно яки американки на външен вид.

Другото, което е са братствата (fraternities). Купоните им са горе-долу като по филмите, естествено не чак в How High стил но разбирай стабилно към 100-200 човека във къщата. Иначе най запомнящото са им ритуалите и въобще цялата им идея - няма да се впускам в обяснения за ритуалите им по initiation и въобще целият период свързан с приемането на човек в братствата, но това са едни от най запомнящите се моменти в престоя ми тук. Вече вътре има интересни "политически" интриги, които определено на мен са ми доста полезни. Иначе трудно мога да опиша идеята им - на някой хора ще им се стори като претопяване но не е така. Учи те на всичко - на humility, brotherhood, trust, team-work и прочие ценности които в България са усмивани и не съществуват а тук се ценят много. Трудно мога да го опиша но е доста позитивно и изграждащо experience. За американците това е един вид житейски опит, прави ги по отговорни и прочие. При нас обикновено живота в БГ ни прави по оправни и тн. с тая разлика, че всеки гледа да преебе всеки в повечето случаи.

Иначе на административно ниво всички са вежливи, усмихнати, помагат. Няма го тва пренебрежение, арогантност, липса на желание да си вършат работата. С професорите си говориш на ти, няма връзкарство, абсолютна липса на желание някой да те преебе щото му е бил кофти деня и да те скъса.

Че има тъпи американци, има. Но във всяка страна има тъпи и ограничени хора. А факта че повечето американци нямат богата обща култура примерно за Европа, е че по такъв начин им е стандарта на живот и въобще са уредени нещата, че те нямат нужда за да успеят да знаят нещо извън тяхната страна. Ние за сметка на това трябва за да успеем трябва да знаем езици и тн. и тн. Идва от това, не че са по тъпи а че нямат практическа нужда от това да знаят всичко което ние трябва да учим. Живота им е по лесен от нашия и от там идва по малкият житейски опит.

Забравям си обаче езика, говоримо ми е баси елементарния начин на изговаряне а писмено сигурно съм допуснал 100 грешки в писането на тоя пост.

Мога да пиша още три страници ама трябва да довършвам есето за комунизма в България а съм доникъде Иначе ще седнем някой път като се върна на по бира и ще разправям по специфично.

[Vermic]

Рико много кофти :С

[d4rk.1nside]

що па кофти.. супер полезен пост от инсайдър
мерси

[Aмора]

За тези дето се точат на НБУ само да кажа, че тази година (семестриално ) завършвам Психология и последната сесия ми беше най-трудната досега. Имах 9 от 10 изпита и то само защото десетия предмет е двусеместриален и ако не успея да се освободя никога няма да го взема (Невропсихология). Още не съм се замислила дори за емпирична и дипломна, но и на тях ще им дойде времето (на тези дето искат да учат психология, ако има такива де, да им кажа, че дипломната не е разтягане на локуми, а дизайн, провеждане на експеримент, статистика, описание и защита ).


Успех на всички, които сега кандидатстват

[Изход]

Rico, а как стоят нещата с търсенето на работа като си емигрант? Усеща ли се някаква дискриминация, признават ли се дипломите от българските университети или трябва да завършваш наново в тяхно учебно заведение?
И ако може някой да даде информация по тези въпроси и за други страни

[zip0]

За тези дето се точат на НБУ само да кажа, че тази година (семестриално ) завършвам Психология и последната сесия ми беше най-трудната досега. Имах 9 от 10 изпита и то само защото десетия предмет е двусеместриален и ако не успея да се освободя никога няма да го взема (Невропсихология). Още не съм се замислила дори за емпирична и дипломна, но и на тях ще им дойде времето (на тези дето искат да учат психология, ако има такива де, да им кажа, че дипломната не е разтягане на локуми, а дизайн, провеждане на експеримент, статистика, описание и защита ).


Успех на всички, които сега кандидатстват

Орлин Тодоров преподава ли ти по нещо? Голям пичага е този човек!

[Daath]

@Rico:tl:dr Не бе бъзикам се,нядявам се,че ти харесва там.Бтв ти къде по-точно си в Америка?

[The Chameleon]

Олеее, можел си в Япония...

Чудя се как са щели да се развият нещата за тези години, ако си бил отишъл там.. Мисля, че е щяло да бъде по-различно, 100% ^^ Това с братствата е супер култ, а и се кефя на свинските напивания XD Иначе за забравянето, познато..

Трябва да пием бири като си тук, задължително!

[shizo123]

Вече съм приет във СУ със Софтуерно Инженерство, но обмислям вариант да уча Информатика в НБУ...

[wannabe]

Е как па си приет февруари месец

[The Chameleon]

Е как па си приет февруари месец

No comment~

[Daath]

Е как па си приет февруари месец

Хамелеона беше прав,ти целия си един бисер...

[wannabe]

Е кво съм бисер бе малоумни ли сте? Темата е за кандидат студенти и той казва че е приет , не че учи в софииския??? За тва ми е интересно как така е приет толко рано щото принципно е възможно чрез олимпиада или друго постижение.Хамелеона ми е ясно че е олигофрен ти па кво се обаждаш ензим ли си къв си??Аре като сте толко отворени и 2мата ми обяснете не се правете на интересни

[The Chameleon]

Ти за предварителни не си ли чувал бе, селяк

[wannabe]

Еми до миналата година предварителните бяха някъде април месец малоумник такъв. Можеше просто да кажете, че от тая година предварителния е януари, а не да ме храните двама, аз от къде да знам. тоя ензим съм сигурен че си нема идея за кво става въпрос ма се праи на интересен. А и приема става след класиранията, не след изпита...

[The Chameleon]

Еми до миналата година предварителните бяха някъде април месец малоумник такъв. Можеше просто да кажете, че от тая година предварителния е януари, а не да ме храните двама, аз от къде да знам. тоя ензим съм сигурен че си нема идея за кво става въпрос ма се праи на интересен. А и приема става след класиранията, не след изпита...

Бате, нямам вина, че си толкова спрял.

[wannabe]

Е как па си приет февруари месец

Хамелеона беше прав,ти целия си един бисер...

Е да бе ебаси невероятното е да не знаеш кога е предварителния на софииския, некво как съм живял до са без тая информация...

[Aмора]

zip0, имала съм 2 курса при него, като бяха с почти едно и също съдържание (естествено ). Колегите модул клинична имат повече курсове при него тази година, но аз съм когнитивна и за съжаление не го виждам изобщо Иначе и аз много го харесвам.