Бележка - това го написах точно преди една година. Реших да го споделя с PC Mania като коледен/новогодишен подарък. Моля извинете неактуалните теми, за които героите си говорят, но все пак... преди 1 година хора!!! 
Всякаква критика (да, всякаква) е добре дошла, само да кажа, че стилът ми на писане се е подобрил МНОГО за тая година 
Наслаждавайте се и ви пожелавам коледно настроение! ЕДНА ГЕЙМЪРСКА КОЛЕДНА ПЕСЕН
24 декември 2008
Геймърът държеше джойстика и викаше:
-Ужасно! Ужасно! Отвратително! Как може да направят такава глупост??? – той хвърли контролера на земята и изключи своя Xbox 360.
- Не мога да повярвам, че играя това! Проклето анимационно филмче! Кой е разработвал тази игра, Дисни?
Геймърът извади диска на Prince of Persia от конзолата, хвърли го настрани, при което той се счупи на няколко парчета, и излезе от стаята да вдигне звънящия телефон.
-Ало?
-Хей, приятел, как си?
-Зле съм, Марк. Току-що пробвах новия Prince of Persia.
-Страхотна е, нали? Прекрасен графичен стил!
-Страхотна??? Марк, ти си се побъркал! Това трябваше да излезе на касета, не на диск! Проклета анимация!
-Според мен стилът е чудесен, но да не спорим сега по телефона. Утре трябва да минеш за да тестваш играта ми, спомняш ли си?
По дяволите, играта! Ами GTA IV?
-Хм, Марк, виж, не мисля, че ще мога да дойда утре. Виж, имам задължения и така нататък. Утре точно трябва да... ъм... виж, сега не мога да говоря, ще затварям. До скоро!
-Ами добре. Чао, приятел...
Геймърът побърза да тръшне слушалката. Той погледна часовника и ужасено потегли към работа в местния магазин за видеоигри. Там той беше асистент мениджър и работеше заедно с Боб, вторият асистент. Боб получаваше много по-малка заплата и беше нещо като роб на геймъра, а не втори асистент на мениджъра.
-Здрасти, здрасти – побърза да прибере дисковете Боб когато видя задаващият се геймър.
-Боб, какво по дяволите! Още снощи ти казах да подредиш Wii дисковете!!!
-Но те са много, а аз нямах време и...
-Да не слушам оправдания! Давам ти час! Действай, имам и друга работа за теб!
-Един час! Няма да успея!
-Не ме интересува, тръгвай веднага! Ех, ако Джордж беше тук, той щеше да ги подреди веднага... Добрият стар Джордж...
Геймърът си спомни за бившия асистент мениджър, който беше на пост когато нашия герой беше още втори асистент. „Винаги гледай кога една игра се купува и слагай нея отпред! Ти не си критик да оценяваш дали една игра е добра или не – добрите игри се продават, а лошите стоят в склада!” Така казваше Джордж. За жалост той загина в тежка автомобилна катастрофа преди няколко години и оттогава геймърът трябваше да заеме неговото място.
Мислите на нашия герой бяха нарушени от влизащ клиент.
-Боб, поеми го!
-Ама аз съм зает тук с игрите!
-Казах поеми го! Аз отивам да пусна една вода...
Боб остави купчината Wii игри, която държеше, и отиде да обслужи клиента.
-Какво ще желатете, господине?
-Искам да продам тези игри. Тук го правите, нали?
Като чу продажба геймърът веднага тръгна към клиента.
-Боб, остави, аз ще се справя с това! Ти нямаше ли едни игри да подреждаш?
Вторият асистент сведе глава и се залови отново за работа, а геймърът заговори клиента:
-Кои игри желаете да продадете?
-Call of Duty IV, Halo 3 и Fable II, всичките за 360.
-OK, я да видим... Давам 30 долара за трите.
-30 долара??? Та аз купих всяка една за поне сто!
-Да, но сте ги купили преди време. Сега вече не са актуални!
-Та тези игри са винаги актуални!
-Не ме интересува. 30 долара и това е!
Клиентът въздъхна.
-Добре, но го правя защото няма друг магазин, отворен по това време, а ми трябват пари за подаръци.
-Радвам се, че имаме сделка, господине!
Клиентът прибра парите и намръщен излезе от магазина, а геймърът си спомни за един от съветите на Джордж: „Винаги давай колкото се може по-малко пари, когато купуваш игри от клиенти!”. Ех, добрия стар Джордж...
Нашият герой се обърна към Боб и му каза:
-Нареди игрите. Като свършиш започни с Xbox 360. Проклетия Prince of Persia се продава като топъл хляб. Нареди го най-отпред! Аз отивам да подремна малко.
Геймърът отиде в задната стаичка, затвори очи и блажено заспа. Все пак имаше да наваксва цяла нощ, прекарана в игра на GTA IV.
-Ставай, пич – след време един глас прекъсна дрямката на нашия герой. Той стана и погледна някаква странна фигура, облечена в болезнена дреха от най-различни провалили се геймърски аксесоари, а на лицето му стоеше един голям Virtual Boy.
-Кой по дяволите си ти и какво търсиш тук? Само за служители е!
-Не ме ли позна, пич? – Фигурата махна Virtual Boy-а и се оказа не друг, а Джордж!
-Джордж, стари друже, какво правиш тук? Мислех, че си мъртъв!
-Ами правилно мислиш! – каза Джордж и посочи аксесоарите – там, октъдето сега идвам, за да те навестя, пич, е ужасно!!! По цял ден играем тайкуни и селскостопански симулатори! Прекарвам по 28 часа на ден играейки Tabloid Tycoon! Ужасно е, пич, но има и по-ужасни неща! Понякога ни карат да играем ET!
-О...боже...мой! – възкликна геймърът – значи така изглежда адът...
-Да, така... Но ти не ми изглеждаш въобще впечатлен, а пич?
-Защо да съм? Все пак това е само някакъв странен сън.
-Сън ли?
Джордж се разсмя с най-странния глас, който някой някога беше чувал.
-Това не е никакъв сън, пич! И ако продължаваш с глупостите ще ти се наложи да играеш Dr Jekyll and Mr Hyde по цял ден!
-Какви глупости, по дяволите! Правя само онова, на което съм бил научен!
-А дали си бил научен на добро?
Геймърът се замисли.
-Виж сега пич, довечера ще те посетят три духа. Слушай внимателно какво имат да ти кажат! Само така ще можеш да се промениш към по-добро! Успех, пич!
-Благодаря, Джордж... – каза геймърът и в този момент се събуди.
Той бързо отиде до втория асистент и му каза, че не чувства добре и ще си ходи. После си отиде вкъщи и реши докато чака тези три духа да поиграе малко GTA IV.
След малко геймърът усети нещо студено да го подухва по гърба. Обърна се и за момент беше заслепен от ярката светлина. Когато най-после очите му свикнаха, различи силуета на млад мъж, държащ камшик.
-Кой си ти?
-Приятно ми е, Саймън Белмонт, ловец на вампири на свободна практика и понастоящем Духът на миналата Коледа!
-И сега какво, Дух на миналата Коледа?
-Не ми ли вярваш?
-Вярвам, че кафето, което изпих снощи, явно е било с изминал срок.
-Сега ще ти демонстрирам невероятната си сила, приятел! Трябва човек да се учи от грешките си!
Саймън плясна с камшика и бялата светлина бързо стана синьо-лилава. След кратко пътуване във времето и пространството попаднаха в една много позната къща.
-Старият ми дом! – възкликна геймърът. – Всичко е както си го спомням!
-Знаеш ли коя дата е?
-Как мога да забравя тази дата! 25 декември 1985! Тогава получих своето Нинтендо! Боже, колко щастлив бях тогава! За първи път изпитах магията на Super Mario Bros. и то без да давам пари в аркадите!
-Хмм... Дали е така? – Саймън се усмихна леко и посочи вратата на геймъра. От нея излезе едно малко момче с развълнуван поглед.
-Та това съм аз! – зарадва се геймърът – Отивам да отворя подаръците!
Веднага след момченцето влязоха и двама души – мъж и жена.
-Мамо! Татко! – една сълза се появи на крайчето на окото на геймъра.
Малкото момче се затича и седна бързо под елхата.
-Кой от подаръците е за мен? – извика момчето към родителите си.
-Онзи с червената опаковка – посочи майка му и се усмихна.
Момчето бързо разопакова подаръка и отвори голямата кутия вътре. От него изскочиха няколко странни предмета, каквито той не беше виждал досега – няколко кабела, сив правоъгълен предмет с картинка и бяло-сива машинка.
-Какво е това, тате? – вдигна момчето машината.
-Това е Нинтендо – обясни бащата – с майка ти забелязахме колко ти харесва да ходиш в аркадната зала, затова ти го купихме. На него можеш да играеш точно такива игри като на аркадите и то без да плащаш! Да ти помогна ли да го включиш?
Момчето поклати глава положително. То се усмихваше и сияеше, сякаш му се беше случило най-голямото чудо на света. След няколко минути момчето и баща му успяха да включат Нинтендо-то към телевизора.
-Сложи играта вътре – подкани го баща му и посочи сивия правоъгълник. Момчето го взе, вдигна капака на конзолата и сложи играта вътре, след което грабна контролера и загледа екрана. Играта започна.
-Но... Какво е това? – учудено попита момчето.
-Това е играта! Ходи със стрелките и скачай с А! Хайде, ще те убият!
Изражението на момчето се смени няколко пъти за около десет секунди – първо от щастливо стана учудено, а после – ядосано.
-Та това няма нищо общо с аркадите! Каква е тази глупост! Това ли можахте да измислите за подарък – момчето се развика.
-Синко, не се ядосвай, с майка ти просто искахме да те зарадваме...
-Ами не успяхте! – изкрещя момчето, извади играта и я запрати към стената, при което тя се счупи на няколко парчета, после излезе ядосано от стаята.
Майката на момчето наведе глава, а бащата я прегърна, после двамата заедно също излязоха.
-Аз...-каза геймърът със сълзи на очи – аз не исках... не очаквах това... нямах намерение да ги нараня...
-Нещата не са се променили много оттогава, а? – попита Саймън.
-Аз... – геймърът потрепери – моля те, Саймън, изведи ме оттук! Не мога да стоя повече!
-Както кажеш, приятел – каза Саймън и плесна с камшика.
След още едно пътуване двамата отново се озоваха у дома си
-Сега се налага да си тръгна – каза Саймън – ти си почини добре. Остават ти още два духа!
Саймън плесна с камшика и се изпари. Геймърът легна на дивана и затвори очи. Все още споменът за това как беше разочаровал родителите си и как се бе отнесъл зле към техния подарък стоеше пред очите му. Докато се опитваше да мисли за нещо друго той заспа.
-Ставай, геймърче – събуди го познат женски глас.
-Не може да бъде – промълви геймърът и се обърна – Лара Крофт!
Момичето се усмихна.
-Г-це Крофт, само искам да уточня че съм голям фен на Вашите игри от деветдесет и шеста насам!
-Да, да, както и да е – поклати глава Лара и седна на един диван. –Както сигурно си се досетил, аз ще съм твоя Дух на настоящата Коледа!
Геймърът се ухили.
-Сега ще трябва да ти покажа как хора, които познаваш, прекарват тазгодишната Коледа. Ела.
Лара хвана геймъра за ръка, извади единия пистолет и стреля във въздуха. Озоваха се в малък апартамент.
-Къде сме? Не съм виждал това място преди – каза геймърът.
-Естествено, че не си! Ти обикновено не се занимаваш с хора под твоето ниво, нали?
-Не разбирам...
-Това е апартаментчето на твоя асистент, Боб – Лара посочи една врата – нека влезем.
Геймърът се почуди за малко, но влезе през вратата. Стаята беше полупразна въпреки скромните си размери. Имаше маса със столове, малък телевизор върху нея, библиотека и диван, а на дивана лежеше едно малко момиче и спеше.
-Ха! Не знаех, че Боб е станал детегледачка!
Лара го погледна странно и се намръщи.
-Това е сестра му, Ребека.
-Оу – възкликна геймърът – Защо е при Боб? Не би ли трябвало родителите им да я гледат? Не е ли много малка?
-Родителите им... ги няма – каза Лара и наведе глава – от три години.
Дишането на геймъра се учести. Изпоти се и отвори уста от удивление.
-Боб никога не е споменавал това. Нищо от това.
Тогава вратата се отвори. Влезе Боб.
-Хей, как си? – попита той още от вратата – Мина ли главоболието?
-Вече да – каза момиченцето и се усмихна.
-Нали знаеш какъв ден е днес? – усмихна се леко асистента. Ребека поклати глава положително.
-Донесъл съм ти нещо – каза Боб и бръкна в джоба си. Беше фигурка на Соник, която се даваше безплатно на всеки, поръчал предварително новата игра. Изглежда Боб я беше взел тайно от магазина. Момиченцето се усмихна.
-Имаш ли нужда от нещо? – попита младежът. Ребека поклати отрицателно глава и легна да спи.
-Какво й е? Защо не играе навън? – попита геймъра.
-Ааа, сети се да попиташ – скастри го Лара – Тя е болна. Преди около година й откриха тумор в мозъка. Сега страда от почти постоянно главоболие и има нужда от спешна операция. Боб събира всички пари, които получава, и евентуално ще плати за операцията. Но при тази заплата...
От очите на геймъра потекоха сълзи.
-Но... защо той никога не го е споменавал? Защо не е искал по-голяма заплата?
-Той не е такъв човек – отговори Лара – но ти няма как да го забележиш. За теб той е буболечка, на която даваш мръсните задачи, а той нито веднъж не ти се е оплакал.
Геймърът хвана лицето си с длани и заплака.
-Моля те, махни ме оттук! – примоли се той. Лара стреля и след едно пътуване се озоваха обратно в дома на геймъра.
-Надявам се да си научил урока си. Ако не си, не забравяй – ще дойде още един дух.
Геймърът легна на дивана пред телевизора си и се сви. Избърса сълзите си и затвори очи в очакване на следващия дух. Събуди го дишане в противогаз.
-Ставай, геймър – каза незнаен глас. Геймърът надигна глава и видя черна фигура, носеща се над земята.
-Psycho Mantis? – попита геймърът – Ти ли си духът на бъдещата Коледа?
-Да, аз съм – каза злодеят – но преди да те отведа в бъдещето, нека прочета мемори картата ти...
-О стига, нямам време за това – сопна се геймърът.
-Хмм... както решиш – каза Mantis и двамата отпътуваха във времето. Бяха на гробищата. Приближиха се до една ридаеща тълпа.
-Кого погребват тук? Да не съм аз? – попита геймъра.
-Ха! Ще ти се! – изсмя се Psycho Mantis.
Геймърът прегледа хората и забеляза Боб. Той беше облечен в черно и плачеше.
-О, не. Не не не не не не не! НЕ! – извика геймърът и закри очите си.
-Точно така, червей! Твоят асистент не успя да събере достатъчно пари в магазина за игри и малката му сестра се предаде! Благодарение на теб!
-НЕ! – геймърът крещеше – моля те, махни ме оттук! Ще оправя нещата! Моля те, върни ме обратно!
-Но защо – попита Mantis – имам да ти покажа още едно нещо.
Геймърът погледна и видя още едно погребение. Самотен свещеник стоеше пред пресен гроб и опяваше:
-Събрали сме се днес да почетем паметта на... – в този момент свещеника забеляза, че е сам на погребението, и просто си тръгна.
-Psycho Mantis, кой е погребан там? Не ми казвай, че ТАМ съм аз!
-Защо не се увериш? – Mantis създаде лъч светлина и освети надгробната плоча. Геймърът се ужаси и извика.
-НЕ! Махни ме оттук! Върни ме обратно! Моля те! Умолявам те!
-Щом настояваш... – каза пренебрежително Mantis и щракна с пръсти.
Геймърът се събуди на дивана си. Вече беше сутрин.
-О, Боже, какъв сън – каза геймъра, но се осъзна – Момент! Та това не беше никакъв сън! Това наистина се случи! Кой ден сме днес?
Геймърът скочи и погледна календара на компютъра си – 25 декември.
-ДА! Все още имам шанс да оправя нещата! – каза си геймъра, сложи якето си и изтича до магазина за игри.
-ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ! – извика той още от вратата. Няколко клиенти го погледнаха странно и бързо-бързо напуснаха.
-Хей, какво ти става, не съм те виждал толкова развълнуван – каза Боб.
-Ооо, Боб, случи ми се най-прекрасното нещо! Момент, имам малко работа.
Геймъра влезе в офиса на мениджъра и след десет минути излезе с широка усмивка.
-Боб! Напуснах работа!
-Моля? – учуди се младежът.
-Да! И сега, след като аз не съм асистент мениджър, ти ще станеш! Със заплатата, която аз получавах, ще събереш доста пари за малко време. А убеден съм, че ще ти трябват!
Геймърът смигна, а Боб зяпна.
-Откъде... – учуди се той.
-Няма значение. Важното е, че всичко ще се оправи! Весела Коледа!
Геймърът тръгна да излиза, но точно на вратата се сети нещо. Обърна се към Боб и каза:
-Хей Боб, нали знаеш рафта с екшън-фигурките?
-Да, аз го нареждам всеки ден – усмихна се той.
-Защо не вземеш няколко фигурки оттам? Остави плащането на мен! Все пак, Коледа е!
Боб се усмихна и грейна.
-Аз... не знам какво да кажа...
-Няма нужда да казваш нищо! Весела Коледа! – каза геймъра и с танцова стъпка излезе през вратата.
Следващата му дестинация беше една къща, която не беше посещавал от години – бащината му. Родителите му отдавна не живееха там и тя в момента беше празна. Геймърът се качи на тавана и започна да търси нещо. След около един час търсене успя да намери точно онова, което му трябваше – счупена на три касетка на Super Mario Bros. За щастие чипът не беше повреден и малко лепило оправи нещата. Той изтича към вкъщи, включи Нинтендото си, пъхна играта вътре и започна да играе. И игра. И игра. И чак когато превъртя играта той изключи конзолата и се запъти към телефона.
-Ало? – обади се сънен глас.
-Ало, Марк, весела Коледа! – възкликна геймърът.
-Весела и на теб, пич – каза Марк – Как е?
-Отлично! Виж, приятел, удобно ли е днес да мина през вас за малко? Нямам търпение да тествам играта ти?
-Естествено, човек, днес е като всеки друг ден за мен. Идвай!
-Веднага!
Геймърът грабна палтото си и се затича към къщата на приятеля си и цял ден играха. Нашият герой даде няколко добри съвета за това как да бъде подобрен геймплея. И, общо взето, деня беше добър.
А какво става после, ще попитате? Е, ще ви кажа – благодарение на съветите на геймъра играта на Марк стана голям хит и скоро ще излезе третата част. Около година след като Боб стана асистент-мениджър Ребека беше оперирана. Операцията премина по-успешно от очакваното и в момента няма нито следа от тумора. Нашият приятел си вади хляба като маркетингов агент за Electronic Arts и печели доста добри пари, всъщност. До края на живота си той не забрави нещата, които научи през онази нощ, и на погребението му се събраха мнооого хора. Duke Nukem Forever излезе и би Half-Life 2 по награди „Игра на Годината” и се класира на първо място в не една и две класации за най-големи изненади за годината, и то не само свързани с игрите, но това е друга тема.
