Нощта бе влажна и задушна, увиваща тъмните улици на София в лепкавата си прегръдка. Часът бе малко след полунощ и повечето хора в крайния квартал отдавна спяха, приютени в комфортната сигурна обвивка на домовете си.
Пешо "Ментата" , както го наричаха, обаче не бе в домът си. Поради ред причини, най-главната от които бе че нямаше дом. Не и след като старците му го бяха извърлили на улицата преди няколко години.
Обикновенно намираше къде да се приюти, но не и тази нощ. Напоследък не вървеше, нямаше пари. Макар Пешо не вярваше в кризата, тя вярваше в него, и в резултат не си бе взимал дозата от повече от денонощие. Нямаше ги драматичните ефекти, не му се гадеше, не трепереше и не плачеше за майка си. Искаше просто да вкара в кръвта си така нужното блаженство, нищо повече.
Седеше на една от пейките пред нечий вход, пушеше и псуваше съдбата. Тогава я видя.

Малка беше, едва ли имаше и двадесет, слабичка като вейка и с тъмна коса вързана на плитка. Лицето и , осветено от нощните лампи та се виждаше, бе симпатично и интелигентно, увенчано с чипо носле. Макар и не точно красива, бе интересна и привличаща внимание. Изглеждаше щастлива, изпълнена с енергия и напълно беззащитна. Слушаше музика на телефон или mp3 плейър и сякаш нехаеше за нищо.
Осен това на нежното и вратле имаше златно колие, а на китката - елегантна златна гривна. В дамската и чантичка със сигурност имаше и телефон. Трябваше да има. Пешо я изгледа безучастно как отминава надолу по улицата. Там където лампите една по една оредяваха.
Проблесна му. Макар и да не обичаше да краде, когато се налагаше нямаше кой знае какви скрупули. Пък и нямаше да и направи нищо чак толкова, само щеше да я сплаши - та тя бе толкова беззащитна, почти дете.
Скочи и тръгна след нея, криейки се в сенките на блока и следейки накъде ще поеме.

За щастие, тя пое по пътечката водеща към близкото училище - Пешо знаеше, че зад училищната сграда има мостче минаващо малка горичка и водещо към старата част на квартала. Знаеше и, че там има отрязък от около петстотин метра които бяха напълно неосветени. Бинго !

Догони я по средата на мостчето - както се надяваше не го бе чула. Стисна я за рамото и я завъртя, а с свободната си ръка грубо изтръгна слушалките.
- Стой тихо, че ще стане лошо - изръмжа и. Явно се бе уплашила, гледаше го с уголемени от страх очи и отворена уста.
- Просто ми дай бижутата и чантата си, и ще се махна. А ти ще се прибереш жива и здрава.
- Махни се ! - успя да проговори момичето - Махни се от мен !
- Да, хайде дай ми каквото искам и се махам - той се опита да издърпа чантата и, ала момичето я бе стиснало. - Не ме карай да те удрям !
- Махни се от мен ! - отново каза момичето, този път малко по-силно.

Изнервен Пешо дръпна по-силно и успя да вземе чантата. За част от секундата се зачуди дали да не бяга, ала си спомни колието - щеше да му вземе поне стотачка.
- Дай сега и герданчето маце, виж колко е лесно.
- Не ! - почти извика.

Зашлеви я през лицето, удари я два пъти и в стомаха, след което дръпна колието, късайки го. Изгледа я, свита, с кървяща разцепена устна, подпряла се на перилото на моста.
- Казах ти - процеди - Не исках да те удрям. Махай се !
Обърна и гръб и побягна. Или поне се опита - краката му сякаш тежаха тонове и не можеше да ги повдигне от земята.

- Чакай малко - проговори момичето зад гърба му. Всякакъв страх беше изчезнал от гласа и. - За къде бързаш ?

Обърна се и я изгледа. Момичето се бе надигнало и го гледаше с налудничава усмивка. Изплези се и с бавно, сладострастно движение обра кръвта от устните си. Направи крачка към него.
- Казах ти да се махнеш от мен - гледаше го в очите и продължаваше да се усмихва - Казах ти го даже три пъти
Още една крачка към него...
- Помолих те. Ти си помисли че ме е страх. Ала аз исках да устоя, да остана чиста.
И още една крачка...
- Знам какво е да си пристрастен. И аз бях - тя спря драматично - и аз друсах хероин, когато бях жива.
Пешо се опита да изкрещи, ала устните му сякаш бяха залепени.
- Сега все още имам нужда... набавям си го чрез кръвта на такива като теб...
Последна крачка...
Момичето го достигна, прегърна го и допря устни до гърлото му. Усети как два остри зъба се забиват, съвсем леко в кожата. Усети и струята топла урина потекла надолу по крака му.
- Ах, та ти си бил само едно беззащитно момченце ! Не се бой, няма да боли ! На мен ми беше приятно !

Захапа го. И смука дълго. А Пешо, си спомни думите на баща му, когато го бе прогонил тогава Пешо още бе тийн, още не бе пристрастен, но вече бе пробвал няколко пъти.

- Мислиш си че си силен ? Че си мъж ? Че си страшен ? Жалък си ти, достоен за съжаление. Ти си беззащитния, а не съучениците си, които тормозиш ! Махай се от тука и не се връщай докато не престанеш с тези неща,,,,

Умря тихо, на тъмния мост. Момичето оправи дрехите си, прибра скъсаното колие в дамската чантичка, и отново пуснала музика в слушалките си, пое в мрака

СПРЕТЕ С Ш*БАНИТЕ ВАМПИРИ!

СПРЕТЕ С ТЪПОТИЯТА !!! АКО НЯМАТЕ КАКВО ДА КАЗВАТЕ, ПО-ДОБРЕ СИ МЪЛЧЕТЕ !!!


@Damnation
Добро е;)

Aaaa, добро беше