Замисляли ли сте се над това колко често имате(или нямате) депресии? Колко от вас могат да кажат, че нямат никакви депресии? Колко от вас могат да кажат, че имат леки, от време на време;а колко - тежки, хронични депресии? Как се справяте с тях? Разсейвате се на бързо и ги забравяте или задълбавате навътре? Спомняте ли си периоди преди години, които са били по-добри/по-зле? Бъдете честни, себе си не можете да излъжете.

Имам леки депресии от време на време. Справям се с тях с мощен сън Липсата на сън е коренът на 60% от проблемите на хората. Иначе си спомням и по-добри, и по-лоши времена. Life goes on, винаги ще има по-хубави и по-кофти моменти, важното е да си удряш повечето неща от уя, щото инак ще изперкаш.

Същото мисля. Човек винаги има лоши и добри моменти или понякога изпада в депресия. Благодарение на това можеш да оцениш наистина хубавите и щастливите мигове в живота. Ако няма контраст то какъв е смисълът.

Мойте депресии или кофти настроения са по скоро породени от това, че живея през повечето време на другият край на света от родното ми място. Най-кофти, е че знаеш че и да се случи нещо вкъщи гадно нищо не можеш да направиш. Или ако ти се случи нещо на теб си сам. Е имаш приятели, но е различно когато семейството ти е зад теб.

Другото, което ме депресира е когато нещата не вървят като хората (каква изненада) или губя контрол над нещата. Случва се от време на време между работа, лекции и най различни ангажименти да почна да не мога да смогвам, или да се разболея, да трябва да наваксам. Да изкарам кофти оценка на изпит, да имам кофти работен ден. Нормален всекиднев (понякога сив) ден.

Важно е човек да балансира. Да работи, да учи и да върши нещо, което да го приближава към целите, които гони в живота. Да поддържа връзка с хората, които са му близки, които обича и го обичат (нещото което аз понякога забравям). Когато отношенията между близките и теб са наред знаеш че имаш някаква (макар и по скоро морална от колкото физическа при мен) опора. Да не прекаляваш с алкохола или наркотиците. Общо взето гледам да си уча, работя стабилно през седмицата, разпускам леко вечерта, лягам рано. Уикенда петък вечер се размазвам, събота пак купонявасвам но по умерено. Неделя наваксвам с каквото съм изпуснал през седмицата, вечерта цъкаме я някой крафт, я някой рунд на нази зомбис и гледам да си легна преди 12. Съня както каза Диста е много важно нещо. И такам. Да намериш баланса - нещо клиширано и трудно за постигане но от жизнена важност.

За носталгия по старите времена, случва ми се. Но няма смисъл да умуваш по нещо, което е минало, което няма как да се промени. Хубаво е да си спомняш миналото до колкото да знаеш от къде си тръгнал, кой си и как си достигнал до сега. Важното е да се фокусираш върху сегашните ти действия и бъдещето, защото в тях имаш избор и възможност да промениш.

Доста често но бързо отминават.

Преди няколко години имах мощни депресии, направо се мразех. После нещо се счупи и вече не ме интересува особено... Срама ми изчезна, гордостта също, мерака и той... като марула съм. Искам цял ден да спя, да се събудя през нощта, да се изкъпа, ям, изкъпа и пак да си легна да спя. Това е.

Иначе редовно си роуплейвам депресиран из чата и по бира седенки, ако не е това само ще седя с полуотворена уста.


********


Като се замисля, още не съм преодолял ръста си. Шит.

Имам леки депресии от време на време, но като се наспя ми минават.

Случва се, най-вече заради женски индивид. В резулата от, което гледам лошо 2-3 часа. През които се опитвам да си върна настроението скачайки на някаква песен. По някое време някой приятел се обажда да пием бира и всичко си идва на мястото.

И аз имам само моментни 2-3 часа еуфория след тва за 5 мин се превръща в 2-3 часа депресия,абе странно нещо ако пък е по-голяма гледам да се напия на някой купон/парти и на следващия ден ми минава всичко.Също така искам да благодаря най-сърдечно на отбора фк подуяне 1914 и на тяхния президент,който със своите тъпотии може да заличи вякаква депресия.

И Аз имам моменти, в които иззпадам в такива състояния, но след като се разгембя ми минават

Ебати тъпите емота.

Цигарите я потискат

Че, какво то има на ръста, бе? Оо На мен ми се видя average.

Онтопик: Принципно не се депресирам, а изпадам в едно апатично състояние на абсолютен непукизъм, обаче ми се случва често.

...за 5-10 минути, най-много половин час. След това пак трябва да пафкаш, че да се успокоиш. Имам приятели пушачи, точно така се държат.
За депресиите...хм...Бе то те хич не са важни. В смисъл, когато ме налегне такава, била тя тежка или по-лека форма, аз просто не й обръщам внимание и си върша ежедневните неща. Става много лесно когато кажеш на черното сиво.
Какво се депресирате за ръста си бе, щом не сте 1,65 сте добре.

Напоследък яко се депресирам. Особено когато в клуба има тежки разногласия имам чувството че всичко изградено с толкова усилия може да се разпадне за един миг

Мда.. и през тежки, и през леки съм минавал.
Проблеми колко щете, от всякакво естество, всеки има.. понякога кат се насъберат повечко и става тегаво.
Когато изпадна в подобно състояние обаче, се затварям доста.. в смисъл излизам много рядко. Лекарството ми е социални контакти, много. Един вид трябва да се накарам да излизам всеки ден.. насила, за да се разсейвам. С времето затихва, в зависимост от тва, от кво е породена. Имал съм периоди по година.. имал съм и по ден.

Преди най-често бяха свързани с индивиди от женски пол, но напоследък и това не ми влияе толкова... Иначе от време на време се случва да се сдухам, но доста бързо се оправям, благодарение на приятелите и преосмисляне на нещата, които имам и ме радват.

Тъпо е заради курви човек да си разваля нервната система - има толкова по-важни неща

Благодаря на всички за включването ви!

Ем случва ми се понякога за по 1 ден да се депресирам,най-често кат съм махмурлия,ама тежки депресии не съм имал от години

Цаката е да си избиете депресията от черепа. Няма смисъл от депресия. Нищо полезно няма в нея. Спокойствие и силна храна се иска. И от време на време някоя дебело свита бабангида да успокои нервата.