Както казах, не схващам този голям катаклизъм като "не е останало нищо на острова". Може би си прав, че не е логично дори при това положение толкова бързо да се появят нови населени места на острова, но, по дяволите, аз съм тъп читател и искам да ми е просто и приятно като чета. Ако исках да се досещам сам какво става, щях да чета учебник по висша математика с характерните "ще оставим това доказателство на читателя". Вече станаха доста нещата в частите ти, за които трябва сам да се сещам. Явно много ни се разминават схващанията за "добре написан разказ", така че, моля те, не се нервирай като не съм съгласен с теб.

За драконите съм пас. Дори мен "магически" повече ме кефят.
Няма да е лошо да изоставите схващането, че каквото сте си написали в чата, вече е видяно от всички. Ако държите на това схващане обаче, моля добавете го в правилата.

В момента пиша часта си и е доста вероятно да не успея да я завърша до полунощ, така че ще ме извините. Не вярвам обаче някой и друг час в повече да са толкова фатални.

Рекс, мисля, че имаш още един ден - смисъл имаше до края на 15ти +твоите два дни +още два допълнителни дни, които indigo не беше използвал, което прави 19ти вечерта

Иначе не се нервирам. Извинявам се, ако съм оставил такова впечатление в теб или, че се карам нещо. Просто се правя на интересен напоследък

Иначе за "добре написан разказ" - моят не е такъв - приемам наистина, че трябваше да спомена легендите по-рано, да ги обясня, но за местоположението специално не съм съгласен, че се подразбира, че е Лишарид, най-вече защото специално сме се опитали максимално в увода острова да е представен като напълно разрушен. Признай, че първо да е разрязан на парчета, а след това изпепелен до основи от магическа експлозия, е старание, що се отнася до унищожителна сила.

Хърфзо, обаче не може да постне преди вторник вечер.

"Разрязан на парчета" не говори нищо, а за "изпепелен до основи" вече писах, че не си го представям гладък като стъкло. Той и светът във Fallout игрите е "изпепелен до основи", ама е доста далече от желаното схващане.

The CROW, добре си ме разбрала. Забранявам всякакви магически същества!
Hurford, в по-предния си пост съм изпуснал една подхилваща се емотиконка накрая.

Добре Рекс, на много места искаш нещата да са ти обяснени директно и просто. И сега, в един случай, когато е така, не приемаш простото, ясно и кратко обяснение буквално. Какво да правим тогава

Кралицата ме мъмри в Скайп затова, та й обещах да чета по-внимателно...

По същият начин, по който се налага да съществуваме в една вселена с тебе...примерно. Да се коса ли? Нема да изчезнеш, следователно няма смисъл да ти се нерви човек. Иначе казано разказа, ти и живота ни са по различни оси.

Да, иначе току виж, за твой ужас прикачиш малко мозък и поумнееш.

Индиго, частта ти е доста интересна. Случващото се на героя ти е доста шокиращо, както до не малка степен и реакциите му. Като цяло много добре.
Имам само една забележка - форматирането на някои части от текста ти. Постарай се да придадеш интонацията, смисъла и важноста на нещата без да използваш думи с изцяло главни букви, по-голям шрифт, оцветявания или нещо подобно. Не че това е голям проблем, но според мен без тези приоми, написан може би малко по-добре, текстът ще е по-добър. И също така не мисля, че е особено трудно да редактираш "върху нея стъпи здраво изтъркан кожен ботуш" на "върху нея здраво стъпи изтъркан кожен ботуш" и да избегнеш нуждата от пояснителен текст, бил той и будещ смях.

Пуснах моята част...

Рекс, хубава част, малко нищо не стана, но това не е болка за умиране. Има само няколко неща, които не ми харесаха.

Едното е споменаването на излишни детайли - такива, за които човек може и сам да се сети. И то не е дразнещо самото споменаване на детайлите на начина, по който е направено. Сякаш изкуствено се бави действието с тях. Примерно още в самото начало имаш "Магьосникът се огледа с учудване, но бързо се досети, че бе сънувал." и след малко пишеш "Отново сънища за семейството му." Просто текста сякаш се пренасища. По-надолу имаш и други такива. Понякога са пак свързани с повторение, както сега, но друг път са просто думи, които стоят не на място.

Второто е, че си се забравил малко с геометрията и използваш терминология. Както и да го погледна, когато един човек види квадратна сграда той ще си мисли за ъгли, а не за върхове

Третото е, че героят ти изтеряса на едно място. Някак ми се вижда неестествено за човек на логиката и науката, пък била тя и на магията, да извика по този начин срещу порталите, когато е в група, която ще премине през такъв, която е с тайна мисия и така нататък. Знам, че би трябвало да е чисто емоционална реакция, но се получава леко изкуствено и неестествено.

МГР, принципно не обичам да правя такива неща, ама сам каза - всеки човек си има собствено виждане за нещата, а понякога ги вижда най-добре, когато му ги покажат пред всички.
За запетайки - няма да обръщам внимание, всички ги обичаме и ги похапваме, въпреки, че пред "за да" се сещаме да ги слагаме.
Като цяло дори съм склонна да приема, че повтарянето на думи в 2 съседни изречения, че и в три е нарочно търсен ефект. Все пак си мисля обаче, че колкото и търсен да е даден ефект, когато се получи нещо от сорта на:

Вече е леко пресилено, дори за човек с лични подбуди.

От друга страна попадаме на един интересен момент. Разговора около портала тече тихо, кротко, равномерно и информативно, все едно сме с екскурзовод, който ни обяснява местна забележителност и в един момент:

Предполагаме, това е търсен ефект да ни покажешш, колко истеричен и лабилен е магьосника на тема портали и колко трудно ще е всъщност да мине през това "творение на демоните".

Стигам вече до многото укрепление и си намирам един красив портал с диаметър около 4 м.

До тук всичко точно, само дето стабилен портал няма как да намериш, ако ще да се съдереш. Те всички са нестабилни и се разширяват. Ясно помня, че сме казали, че има "овладяни" от магьосници.
От друга страна имаме едно много красиво описание на портал:

За жалост, така описано е невъзможно в комбинация с думите "стабилен".
В първият пост има описан "стабилен" или още "овладян" портал.

Също така се намира още едно такова, което Сентри го е постнал на стр.6 пост 3 от горе на долу и гласи:

Иначе казано 2 пъти е обяснено, че стабилните портали са обградени от сияеща, синкава рамка и няма как да му е трудно забележим краят. Другият вариант е портала ти да не е "стабилен" и всеки момент да премига или да се разширява. Все пак ти си автора и ти си знаеш.

За щастие, правописа ти отнове е на добро ниво, все пак имаш леки пропуски като в случая с :

Не знам, какво казват твойте речници, ама нашите подсказват "пред ред" или иначе казано "Предреждам"
Другото проблемно място, което се среща, е проблема с членуването на думи от женски род, завършващи на Т, а в случая именно "вътрешносТТа" и "истинносТТа"

P.S. За малко ти иззех функциите, но се надявам да нямаш много против.

Здравейте, от известно време ми се пише нещо подобно и се чудя дали има място да ме приемете да пиша в разказа?

Ами, нямаме против, но пусни едно уводче, за да преценим Ако пишеш добре и не се плашиш от нас след последните страници, добре си дошъл/дошла ^^

Птички и пчелички летяха и се ядяха из въздуха над цветната леха на двореца над Лавандукър. Цветята отдолу ги гледаха тъжно и се надяваха чучулигите да не изядат и последните калинки, които щяха да служат като проводник на любовта помежду им. Прашецът от едно цвете полепна от крачетата на една медоносна пчела и полетя с нея в небесата. Лястовица се опита да погълне в полет клетото животинче, но малките крилца на насекомото се оказаха достатъчно бързи и хищната човка хлопна само на милиметър зад тях. Пчелата видя следващия красив цвят, към който щеше да се спусне. С пирует тя достигна ярката си цел и положи крачета върху жълтите мъхести нектарени чашки. Любовта възтържествува! Двете цветя, които се намираха на няколко дълги крачки едно от друго се сляха в едно! Опрашването беше велика победа и за двете влюбени цветя!
Шарл Флайфайър наблюдаваше тази епична картина, но нито за миг не прозря величието на случващото се. Той изпъди една заблудена колежка на проводителката на любовта, която беше решила, че в ухото му ще намери невъобразими залежи на сладък нектар, и откъсна стръкче овес, незнайно как попаднало там, което след миг се озова между зъбите му. Беше прекрасен ясен слънчев ден и всичко вървеше както трябва.
И изведнъж дойде момента, в който вече не беше така. Принцеса Рилания влезе в градината и погледна към лехата си с магически подобрени маргаритки, върху които лежеше полузаспалия войн от кралската дворцова гвардия. Денят стана много лош за Шарл Флайфайър. Само за някакъв си час беше разжалван три пъти и от кралски страж се беше превърнал в пешак от градската въоръжена пасмина и беше изпратен в гората да търси избягалите крави на някакъв фермер. На всеки здраво мислещ човек беше ясно, че кравите не ходят по гористите хълмове, а си търсят поляна със сочна трева, но селянинът беше убеден, че неговите крави обичали да ядат шишарки и затова натовариха новобранеца със задачата да ходи по стръмните баири и да търси петнисти говеда, които със сигурност мучаха щастливо на поляната, която се намираше зад малкия градски пазар до рекичката, където момите и жените перяха дрехите на бащите и мъжете си.
Така Шарл се скиташе по чукарите в горещия летен ден с новият си новобрански кожен шлифер, викаше недоволно „Ела тук, Бела!” и се молеше да има поне една заблудена крава, която наистина да е решила да яде шишарки. В този момент, както си скиташе, земята пред него се разтърси, и там, където преди малко имаше шума, каманаци и някой-друг заблуден клон, се появи голяма дупка. Както става обикновено в такива случаи, когато от нищото се появи двуметров ров, почвата около него започна да се свлича към дъното. Тя много настоятелно поведе със себе си и бившия гвардеец. Той направи усилие да се задържи на два крака, но когато опиташ да скочиш назад, когато под нозете ти няма нищо, обикновено опитът остава неуспешен.
Шарл се изтърси. За негова лична изненада се оказа, че е паднал в купа сено, вместо в извънредно голям горски мечи капан. Погледна нагоре и видя как към него идва пръст. Той успя да се изтъркули от сеното и застана на крака, точно на време за да види как мургав селянин със сламена капела и лула го гледа изненадано и мъмри нещо на някакъв непознат език. Старжникът се огледа и забеляза, че няма две слънца и небето не е оранжево, както беше свикнал да е. Той потърка сконфузно тила си и си помисли „Ами сега?”

Еми аз съм "за", ама да видим утре и другите какво ще кажат.

И аз съм "за", а мисля и Лили ще гласува същото

Ами, винаги съм искала да знам, какво толкова става между "птичките и пчеличките" та така тайнственно го намекват в тези филми!
А кравата, просто уби всичко детско в мен.
Аз също съм зад едно "за".
И след като явно, всичките "създатели" сме и будни и съгласни, мисля, че може да ти дадем номерче, което за момента сигурно ще е последно в списъка, но сигурно ще търпиш преместване по на там.
Също така, понеже се включваш за второ завъртане, ще те помоля в главата си да приключиш на 4 месеца спрямо инцидента, понеже от трета глава се очаква всички да сме в едно време и да почнем да се засичаме.

Така, и моето творение е готово и пуснато. Приятно четене.