Когато отвори очи слънцето напичаше безмилостно. Огледа се и единственото което видя ,бе пясък. Нищо не се виждаше мили напред ,но той се надяваше да намери нещо зад близките хълмове. Докато се опитваше да стане усети силна болка в слепоочията и вятърът хвърли солидно количество пясък в очите му. Остана на земята и се опита да си спомни как се е озовал в тази пустиня ,но уви - нищо.
Стенейки с гримаса най-накрая успя да се изправи ,но болката продължаваше. Огледа се наоколо търсейки признак за правилната посока ,но в последствие реши ,че ще е най-добре да се запъти към най-близкото възвишение за да впери търсещ поглед в нищото ,надявайки се на нещо. С първите крачки усещаше краката си чужди и неопитни ,като че не ги беше използвал преди. Всъщност цялото си тяло усещаше по този начин. Влачейки краката си ,той образуваше коловози и мъчно чертаеше своя път. До хълма оставаха броени метри ,но болката внезапно се увеличи ,зрението му се влуши и нозете му се препънаха в пухкавия пясък.
- Какво по дяволите се случва с мен...
Когато отново се събуди беше нощ и по лицето му се стичаше студена пот ,но имаше нещо нередно. Намираше се отново в пясъка ,но грижливо завит в топла завивка предпазваща го от убийствения нощен студ на пустинята. Седна, с ръце задържа завивката около себе си у потрепна. Огънят беше в последните си мигове ,но той с радост разбра ,че още отделя топлина и протегна ръце. Дланите и предмишниците му бяха в пресни рани и стари белези. Мозъкът му забълва въпроси един след друг ,но стъпките, които идваха някъде отзад го накараха да се изправи в страх и паника.

Продължи го нататък

----
Пред него стоеше видимо закръглен ,но външно симпатичен човечец ,вече на възраст с бурен мустак и леко набола брада. Носеше небрежно накривена ,омачкана кафява шапка с периферия .Облеклото му беше скромно ,но спретнато - износено синио палто ,бяла риза с гайтани ,панталон , някога елегантен и старателно лъснати черни ботуши. Погледът му издаваше изненада и съчуствие.
- Е ,как сме ? - попита той с развеселен тон.
- Кой си ти ?
- Името ми е Алвин Катар ,но моля те ,наричай ме Ал. Намерих те полузарит в пясък ,докато прекарвах фургона си към Градът. Какво ти се е случило синко ,изглеждаш ужасно!?
- Ще ми се да знаех ,къде се намирам ?Да ме вземат мътните как попаднах тук ? - усети се ,че започва да вика и се увладя - Извини ме.
- Отговори на въпросите ти има ,но ще трябва да изчакаш докато стигнем в Градът. Скоро ще се съмне ,а пътят не е малко. Сега ще хапнем и после тръгваме ,напоследък е опасно човек да се заседява дълго на едно място.
- Благодаря ти .
- Благодарностите в Градът.
Той попиваше всяка една дума казана от Алвин Катар и въпреки краткият има разговор ,имаше чувството ,че може да му вярва. За това го послуша ,взе завивката си и го последва към фургона. След като привършиха с храната ,Алвина Катар се зае да впряга конете и се провикна.
- Докато си спомниш ще ти викам Мат ,какво ще кажеш ? - повдигна вежди ,усмихна се и го погледна въпросително.
Той само го погледна и кимна одобрително .Факта ,че вече си имаше име го разведри малко.
Не след дълго бяха готови за път и двамата се качиха на фургона. Нищо не можеше да замени красивия изгрев на когото станаха свидетели ,а и посоката им сочеше точно към него. Гледката накара Мат да почувства някаква надежда ,не знаеше на какво точно се надява ,но я почувства. Бавно ,но сигурно слънцето започна да изтласква нощния хлад ,заменяйки го с неприятната пустиннат жега. Не след дълго плувна в пот. Алвин Катар явно беше се замислил за нещо ,защото тревожно мръщеше вежди ,Мат се почуди дали случайно не е той повода за притисненията му. Не му се искаше да бъде в центъра на събитията и за това изтласка тази мисъл от главата си. Не мина дълго и проклетата болка пак започна да напомня за себе си. Той реши да полегне на единственото легло във фургона .Заспа .
Намери се в мрачен коридор ,всичко бе от камък ,светлината която хвърляха факлите по стените играеше по тялото му. Особен избор в посокато която да поеме ,нямаше ,само и единствено напред. Сърцето му започна да бие неспокойно ,всичко това беше прекалено странно .Усети ,че е забързал крачка .Студената неприветливост на подземния коридор определено не му се нравеше ,излъчваше болка ,никой не би желал да попадне тук, особено по собствено желание, помисли си той. Посокоата в която вървеше се промени ,коридорът правеше плавен ляв завой и той го предприе без много да му мисли .Озова се лице в лице с някаква стража ,а погледът на пазача го прониза моментално .Мат се хвърли обратно зад ъгъла ,а сърцето му щеше да изхвърчи .Имаше нещо странно в погледа на пазача .Факта ,че мъжът не предприе нищо го накара да се замисли. Дали ме видя наистина, помисли си той .Пое си дълбоко дъх и внимателно се показа отново .Погледът на пазача сочеше право към него ,но някак минаваше през него .Мат нямаше обяснение за случващото се, единствената логика бе, че това най-верояно е сън ,странен ,но сън. След като бе невидим за пазача имаше възможноста да го огледа по-обстойно. Пазачът носеше тъмно червена броня със изрисувано странно създание на гърдите ,а над едното му рамо се подаваше дебела дръжка на меч ,лицето му бе цялото в белези ,очите му бяха светло сини и студени. Мат се долепи до стената и внимателно мина покрай въоражения мъж. Извървя няколко метра и от двете му страни вече нямаше стени ,а килий ,във всяка една от тях имаше по един човек ,ни повече,ни по малко .Едно му направи впечатление, всеки един от тези хора изглеждаше като заспал ,а на главите им имаше нещо като метален венец, които леко проблясваше в синио, като че някакъв вид енергия протичаше по тях. Съзнанието му вече беше напрегнато до краен предел ,въпросите ставаха прекалено много и тогава зрението му започна да се замазва и потъмнява ,докато не стигна до пълен мрак.
Плувнал в пот и паника той се събуди ,фургонът се лашкаше неприятно ,а жегата беше достигнала своя пик .Седна в леглото и отново се опита да си даде обяснение на всичко случило се дотук ,отново и отново - нищо. Затвори очи ,издиша бавно ,излезна и се настани до Алвин Катар .

----

Началото според мен трябва да бъде малко по-описателно. Ясно е, че героят ти се буди с пълна амнезия, само дето читателят трябва сам да се сети, че използваш този клиширан елемент, а не да го прочете в текста. Също така се разбира, че светът ти е "меч и магия" (да кажем), едва към края на първата ти част! Описание на главния герой също липсва - прочиташ доста преди дори да разбереш дали е мъж или жена, а в последствие това го подразбираш единствено от рода на някои местоимения. Просто читателят няма възможноста да си изгради адекватна представа за сцените, защото ти не му описваш почти нищо.
Да ти посоча и че никъде не си споменал, че героят ти не знае името си. А Алвин Катар очевидно сам се досеща за това и възприема ролята на Йоан Кръстител.
Като цяло описанията ти са доста бедни и не създават усещане за цялостност на местата и събитията. Бързаш с развитието на действията, без да обръщаш внимание на детайлите. Затова и се получава тази липса на описания де.
И накрая ще спомена, че в пустиня няма как ботушите ти да са лъснати, освен ако не си правил това преди само миг. А един жител на пустиня едва ли ще си губи времето да си лъска ботушите, при положение че току-що е спасил живота на някого. Или аз поне не мога да си го представя.

Не е ли логично да не знае името си след като не помни нищо ?И не ли ясно ,че е мъж още от самото начало - "...той се надяваше... ".Как да се разбере какъв е света като той се намира в средата на нищото ,според мен трябва да има повод за да се разбере повече за света.Приемам обаче забележката ,че е бедно и ще бъде поправена в бъдеще ,но наистина какво има да се описва в пустинята ? Относно ботушите ,нека приемем ,че георя е странен по отношение на чистотата им. Благодаря за отговора.

Можеш да направиш едно описание на героя си поне - с какво е облечен например. Това би дало добра стартова позиция за обрисуването на света. Поне като прочетеш, че е облечен с вълнени дрехи и шалвари, а не с дънки и тениска, ще знаеш, че действието не се развива в наши дни.
И едно е да не знаеш как си попаднал на дадено място, съвсем друго е да не помниш нищо, включително името си. Защото например може да са те упоили с нещо и да са те захвърлили в пустинята. Тогава няма да знаеш как си попаднал там, но ще знаеш как се казваш.
Според мен няма да е лошо и да ползваш и малко повече имена ("имена" като части на речта). В момента повечето ти изречения са или безподложни, или с местоимения.

Описание на героя предстои ,но ще е поетапно. Идеята ми е с течение не времето да се разбулват повечето детайли .

---
Плувнал в пот и паника той се събуди ,фургонът се лашкаше неприятно ,а жегата беше достигнала своя пик .Седна в леглото и отново се опита да си даде обяснение на всичко случило се дотук ,отново и отново - нищо. Затвори очи ,издиша бавно ,излезна и се настани до Алвин Катар .Известно време прекараха в мълчание ,Ал имаше същия загрижен вид и Мат първи пречупи мълачанието.
- Бах задремал ,изглеждате ми притиснен .
- Не се притеснявай синко ,бях се замислил. Моля те забрави учтивата форма, говори ми на Ти. - отговори той равнодушно.
- Щом казваш Ал ,така де бъде. Още много път ли предстои до този град ?
- Тази нощ ще прекараме под звездите ,но утре по залез слънце ,ако всичко върви по план ще сме достигнали целта си .
Мат кимна и отново потъна в мислите си .Направи му впечатление ,че с пътя които изминаваха ,започнаха да виждат растения тук и там. Представа за времето нямаше ,но с нетърпение очакваше вечерта когато температурите щяха да станат поносими ,малко преди нощния студ .Вятърът се усили и започна да пръска пясъка навсякъде ,извиващ се нависоко във спираловидни форми и накрая повлиян от гравитацията търсеше пътя към земята .Мърморейки недоволно Ал се забули със тънко парче разноцветен плат и подаде второ на Мат .Той последва примера му .Освен с бавно увеличаващото се наличие на растителност ,пустинята си иставаше все същата - суха и неприветлива .Мат изпита чувство на жажда .
- Ал ,имаш ли нещо за пиене ?
- Имай търпение след приблизително половин час ,ще стигнем малък оазис ,там ще можеш да се наквасиш и измиеш .
- Слушай ... искам отново да ти благодаря за това ,че ме взе с теб ,малцина биха направили това.
- Но моля те Мат ,момчето ми .Вида ти беше и продължава да е ужасен ,сърце не ми даде да те оставя там в пясъка. - отговори той със своя равнодушен тон.
Странен бе този човек ,Мат наистина изпитваше безгранична благодарност към него .Докато Мат се чудеше дали някога ще има възможноста да му се отблогодари ,Ал се засмя и каза.
- Мат ,момчето ми виждаш ли тази наситена зеленина на хоризонта. Това е мястото за което ти говорих ,един малък рай.
Мат впери поглед и наистина в далечината се виждаше въпросното място ,зарадва се .Докато отброяваше последните метри до мястото ,той не отмести поглед от него .Фургона продължаваше да се полюшва монотонно ,слънцето продължаваше да пече ,а вятърът започна да утихва. Когато най-сетне стигнаха ,Ал трескаво дръпна юздите на двата коня и въпреки възрастта си слезе пъргаво от фургона .Мат го последва с видими вълнение .Ал напълно оправдано беше нарекъл оазиса "малък рай" ,наистина бе такъв .Зеленината бе наситена като пясъка наоколо ,а водата кристално огледална ,като стъкло .Мат с усмивка свали парчето плат ,играещо ролята на шарф и се надвеси със събрани шепи ,тогава се стресна .За първи път имаше възможността да види лицето си .Беше младо момче ,не повече от двадесет и пет годишен ,със рошава кестенява коса и добродушни ,но строги зелени очи .Гледаше отражението си и мъка отново разбра ,че момчето в отражението не може да си спомни името и миналото .Ал вече бе нагазил до кръста във водата ,но като погледна към Мат веселия му вид ,даде път на загриженоста .Мат продължаваше да гледа отражението .
- Хайде момчето ми свали тези износени дрехи и влез да се разхладиш ,а като стигнем в Градът ще ги подменим с нови .
Мат за първи път обърна внимание и на облеклото си .Носеше бяла изпокъсана риза и черен панталон затъкнат в кафяви високи ботуши .Докато сваляше ризата си обърна внимание на това което висеше на връта му - сребърен тънък синджир на които висеше метална плочка с инкрустирани две слънца ,свързани с верига .Верига опъната до краен предел ,готова всеки момент да се скъса .На хълбока имаше одавна зараснал белек във формата на полумесец .Ал загледа синджира със интерес и се замисли , а през това време Мат беше останал само по белиото си и решително се хвърли във водата ,след което жадно загълта от кристално чистата вода .Усети дълбоко чувство на удоволетворение и свежест и стигна до извода ,че няма по-добро място да утолиш жаждата си .
- Днес изминахме значително разстояние и реших ,че няма да има по-добро място да прекараме ноща от това . - каза Ал с усмивка на лицето .
Мат скрито се надяваше Ал да каже нещо подобно .
- Мисля ,че си прав Ал .
Остатъка от следобяда прекараха без много приказки и се наслаждаваха на красотата на този оазис .Междувременно слънцето се прокрадваше между големите палмови листа ,опитвайки се да напомни за красотата на залеза си .Щом слънцето се скри беше време за вечеря .Напалиха огън и се заеха с приготването й .Не след дълго вечерята бе готова и те седнаха доволни на земята и мълачаливо похапваха ,скришом Ал поглеждаше със замислен поглед към синджира на момчето .
---

Добре,добре до тук ми харесва,само една грешка,и тя е че е белег не белек

То и аз вече завършвам един разказ,и скоро може да го пущим у форума

Когато "публикуваш" твоя труд ,задължително ще го погледна.

Благодаря за коментара ,поощри ме. Има още ,но яко го бях постнал цялото най-вероятно щеше да стане прекалено много за чете на екран .Предстои още бая до същинския край ,но когато има нещо ,ще поствам.



...Остатъка от следобяда прекараха без много приказки и се наслаждаваха на красотата на този оазис .Междувременно слънцето се прокрадваше между големите палмови листа ,опитвайки се да напомни за красотата на залеза си .Щом слънцето се скри беше време за вечеря .Напалиха огън и се заеха с приготването й .Не след дълго вечерята бе готова и те седнаха доволни на земята и мълачаливо похапваха ,скришом Ал поглеждаше със замислен поглед към синджира на момчето .От известно време насам ,Мат усещаше нещо странно .Не сме сами с Ал ,помисли си той .Но дали това чувство не беше плод на затормозеното му зъзнание, не можеше да знае със сигурност .Мат бързо се отърси от тази мисъл и твърдо реши да не споделя притисненията си с Ал .Мина време и ноща прибра в мрачните си обятия всичко незасегнато от игривата светлина на огъня .
-----------
Алвин Катар вече бе заспал във фургона ,а Мат долавяше хъркането му .За сметка на зрението ,ноща бе изострила слуха му .Реши ,че е време и той да ляга ,запъти се към фургона за да вземе завивка и да се настани отново близо до огъня .На стената виждаше сянката си и изведнъж тя не беше единствената ,втора такава се сля за миг с неговата и премина по цялата дължина на фургона докато не изчезна ,Мат замръзна на място .Подобно на първата, втора и трета сянка преминаха по цялата му дължина .Мат подхвана най-близката тояга и се обърна със завидна бързина .Огледа се ,но нямаше нищо ,внезапно две жилави ръце го хванаха през връта и Мат усети острието на нож в адамовата си ябълка ,а пред него изникна сянката ,но този път изцяло в плът .Пред него стоеше мъж облечен във вълнени бежави дрехи с помоща на които се сливаше напълно с пустинята - перфектен камуфлаж .Беше забулен със шарф ,същия цвят и държеше дълъг меч ,извит леко под формата на полумесец .В очите му се четеше кръвожадност и решителност .Мат чу стъпки зад себе си и до мъжа пред него се присъедини втори ,двамата бяха еднакви като две капки вода и той предположи ,че и този които го държи в смъртоносната си клопка не е по-различен .Хъркането на Ал продължаваше да се долавя откъм фургона и някъде дълбоко в себе си момчето се зарадва ,че старецът още спи .
- Време ти е да се върнеш там където ти е мястото ,иска ми се да те убия ,но ако го направя това озночава да сложа край и на собствения си живот . - каза забуленяит мъж и не сваляше очи от синджира на момчето .
Мат усещаше дъхът на мъжа зад себе си и от това го побиваха тръпки .
- Това мисля ,че няма да ти е нужно там където отиваш или по скоро ,там където се връщаш ! - и се протегна да отскубне синджира от връта на Мат.
В следващия миг мъжът се държеше са връта си и се опитваше да измъкне стрелата минала през гърлото му ,не мина и секунда докато се строполи на земята .Малко след това и втория падна пронизан отново през връта .Като се просна на земята лицето му се откри и Мат видя ,че лицето му е прогнило и съсухрено ,а от вратовете им течеше завидно количество кръв .Държейки Мат през връта ,мъжът все повече натискаше ножа към гърлото му ,докато хватката не се отпусна и мъжът не се свлече на земята .Когато Мат се обърна видя мъж облечен целия в черно ,преметнал лък през рамо и меч от които капеше кръвта на бедуина .Единствената разлика между неговите дрехи и тези на бедуините беше цвета им .Той свали шарфа си .Очите му бяха сини и студени ,но същевременно някак благородни ,главата му бе бръсната с изключение на конската опашка намираща опора на рамото му .На слепоочията си има татуирани две слънца ,свързани с верига опъната до краен предел, минаваща през бузите и горната му устна .Той се наведе взе шарфа от главата на бедуина ,избърса меча си и го прибра обратно в ножницата си .
- Добре ли си ? - попита странникът .
Мат опипа гушата си и кимна .
- Добре съм ,да .Благодаря ...Кой си ти ?
- Казвам се Амарин ,идвам от далечните земи на Руапа .Страхувах се ,че няма да стигна на време за да те защитя .
- Да ме защитиш от какво попита Мат ?Да ме защитиш от какво ? - кресна Мат ,нервите му седяха на косъм ,преди съвсем да изгуби самообладание .
- Запази спокойствие и събуди стареца ,ще се наложи да пътуваме през ноща ,не трябва да се заседяваме ,особено през ноща.Разговорът които ни предстои е дълъг ,а и сега не му е времето .Трябва да го проведем на спокойствие .
Мат стисна юмруци и издиша бавно ,с няколко крачки стигна до фургона и започна да блъска с дясната си ръка .Отвътре се чу тропот и сънен глас .
- Мат ,ти ли си ?Какво те прихваща да те вземат мътните ,не е нужно да блъскаш толкова силно ! - провикна се Ал сънено .
След няколко седкунди старецът слезе от фургона и разтъркваше очи с юмруците си ,след като видя Амарин със завидна бързина извади две ками от ръкавите на палтото си .
- Спокойно Ал ,това е Амарин ,преди броени секунди ме нападнаха трима забулени мъже и той ме спаси .Не ни мисли злото . - каза трескаво Мат .
Алвин го огледа и бавно прибра камите по местата им ,а Амарин кимна одобрително .
- Бързо загасете огъня и се подгответе за път ,всяка минута ни е ценна .
С непремерени и видимо нервни движения Мат риеше пясък в огъня , а Алвин се беше заел да прибира багажа обратно в фургона и да впряга конете .Амарин беше изчезнал и точно когато Ал и Мат се зачудиха къде се е дянал ,той се появи .С едната си ръка държеше юздите на коня си ,а другата държеше върху дръжката на меча си .Мат се загледа в животното и си помисли ,че може би това е най-красивия кон които някога беше виждал .Докато Амарин чакаше двамата с Ал да се приготвят за път ,той нежно галеше коня си по муцуната .
---------

брей, хора с кво дар слово имало в тоя форум

Доста увлекателно, прочетах го на един дъх. Талантът си е талант. Браво!

Благодаря ви ,от такива отговори му става една такова готино на човек

---------
По изчисленя Ал трябваше да стигнат Градът преди обяд .Мат се беше настанил до Алвин и гледаше нощното небе .Пълнолунието и звездите бяха красиви ,но не за това Мат им се радваше толкова много ,радваше се ,защото благодарение на пълната луна ,светлината която хвърляше нощното небе беше с малко в повече от ординарната .Амарин беше заел позиция непосредствено до фургона и внимателно оглеждаше околностите .Стойката на коня му беше грациозна - изпънат гръб ,едната ръка върху дръжката на меча ,а другата направляваше посоката на коня .Малкото движения които предприемаше биваха извършвани с изключително отработени и премерени движения .Въпреки тъмнината на ноща, той се беше забулил със своя шарф и изглеждаше готов за битка .Фургона отново се полюшваше във вече познатата на Мат монотонност ,а колелата пееха своята песен .Момчето се замисли за лекотата с която Амарин се беше справил с бедуините .Със мисълта за краткото сражение ,дойде и споменът за лицето на единия от забулените мъже .
- Амарин ,какво се беше случило с единия от бедуините ?Имам предвид лицето му ...
- На този етап мога да ти кажа само едно - тези мъже одавна са изгубили всичко човешко в себе си . - отговори строго Амарин ,
Момчето разбра ,че няма смисъл да се хаби с повече въпроси .Е значи ще трябва да изчакам докато стигнем до този техен град ,каза си Мат на ум .За да ускори времето момчето реши да подремне за малко във фургона .Легна и набързо придърпа една завивка от стола до леглото .Въпреки всичко което се случи ,щом се сгря Мат заспа бързо .
Озова се в голяма тронна зала ,всичко наоколо беше изработено от сив мрамор ,само пътеката водеща към трона беше от бял .От двете страни на пътеката имаше дебели колони ,разпределени на равномерно разстояние една от друга .На всяка една от тях беше изрисувано странно създание ,което се стори изключително познато на Мат ,но несъзнателно той бързо пренбрегна тази мисъл .Погледът му проследи бялата пътека ,докато не се спря на това което стоеше в края на залата .Позлатен трон ,тапициран със червена кожа ,дръжките на който бяха във формата на същото странно създание изрисувано на колоните .Единственият източник на светлина във залата бяха двете факли ,закачени от двете страни на трона .Мат внимателно се приближи за да може да види човекът заел ,тази величествена мебел .Мат почти беше стигнал на разумно разстояние ,когато тропот от човешки стъпки го накара да се обърне ,видя човешкия силует да приближава и светкавично се скри зад една от колоните.Той се помоли този сън да е идентичен с другия и никой да не разбере за присъствието му .Сърцето му туптеше неимоверно бързо ,почувства се гол и разкрит .Стъпките се чуваха все по-близо и по близо и когато Мат вече беше сигурен ,че новодошлият е стигнал до него с радост разбра ,че го подминават .Остана за миг облегнат на колоната колкото да си поеме въздух и внимателно погледна към трона .Новодошлият бе застанал на разстояние от господаря си и чакаше .Мат прецени ,че не е достатъчно близо за да чуе предстоящия разговор и внимателно премина две колони напред .Никой още не бе продумал и дума .Когато Мат погледна забеляза ,че мъжът седнал на трона се беше подпрял на едната си длан и дремеше .Новодошлият се огледа и Мат разчете страх и нетърпение по лицето му ,като че му се искаше да свърши колкото се може по-бързо това за което беше дошъл. Мъжът отново се огледа и се окашля слагайки пестница пред устата си - нищо .Почака известно време и отново се покашля ,този път имаше ефект .Мъжът седнал на трона отвори очи ,очи по-хладнокръвни и от тези на див звяр .От лицето му лъхаше страхопочитание ,макар и седнал изглеждаше едър и висок ,дрехите му бяха кожени с изключение на наметалото му ,което беше от плат които Мат не разпозна .
- Какво искаш Ал Мурах ?- каза мъжът .
Гласът му беше странен - твърд, басов и леко съскащ .
- Господарю Мирдрал ,заповядахте ми веднага щом разбера какво е станало с момчето да ви съобщя . - отговори мъжът със треперещ глас .
Облеклото на мъжа приличаше изумително много на това с което бяха облечеи бедуините ,но разполагаше с много повече детайли по гърдите и раменете .Най-верояно е някой по-високопоставен ,помисли си Мат .
- Е ?Какво е станало ,изплюй проклетото камъче . - попита Мирдрал изнвервен от внезапната визита .
- Хората които изпратих са мъртви ,не очаквахме усложнения ,всичко вървеше по план ,но някой изглежда му помага ... - заоправдава се трескаво мъжът .
Гнева които се надигаше във изражението на Мирдрал не можеше да се опише с друго освен със вулкан ,малко преди да изригне и изпепели всичко по пътя си .Мирдрал не отместваше студения си поглед от мъжа ,докато Ал Мурах не се хвана за гърдите .Крясъците които последваха ,озвучаваха агонията изписана на лицето му .Тялото му се гърчеше ,болката беше нетърпима .Усещаше как гръдният му кош се разширява ,плътта скоро нямаше да бъде пречка и той щеше да бъде разкъсан отвътре ,когато болката внезапно спря .Имаше чувството ,че беше продължило с часове .Той се бе свлякъл на земята и от лицето му се стичаше пот .
- Искам да ми доведеш момчето ,искам момчето обратно при мен разбираш ли ме ? Ако не го получа скоро, ще довърша това което бях започнал ! - каза Мирдрал със заповеднически и решителен тон .
- Ссслушам...господарю ,ще направя всичко по силите си . - отговори той задъхан .Изправи се до позиция на поклон и се запъти към изхода .
---------

---------
Когато вратите на тронната зала се затвориха Мат се стресна ,миг по-късно се намери във фургона .Ръцете му стискаха завивката ,а силата с която го правеха беше накарала кокълчетата на пръстите му да побелеят до неознаваемост .Главата го болеше и тялото му отново бе плувнало в неприятната студена пот .Надигайки се Мат изстена и сбръчка вежди .През малките прозорчета на фургона вече се промъкваще слаба утринна светлина и той разбра ,че е проспал ноща и голяма част от пътуването .Въпреки ,че беше успял да поспи, продължаваше да се чувства уморен и напрегнат .Избута завивката от леглото и потърка с челото си .Зачуди се отново какво означават тези сънищата ,дали са истински или са плод на неговото съзнание .Не можа да си даде отговор на тези въпроси и се надяваше там където отиват да има някой които да му обясни цялата тази лудост - загубата на памет ,сънищата ,бедуините и нападението им ,всичко - изпитваше неутолима жажда за отговори .Когато Мат излезна навън ,сънено се настани до Ал .Амарин продължаваще да язди непосредствено до фургона и по стойката и изражението му нямаше никакъв признак на умора .Погледът му се спря върху Мат и леко му кимна за добро утро ,преди отново да поеме ролята на наблюдателна кула .Мат се огледа - утрото омагиосваше със спокойствието си ,звездите и месечината все още се открояваха по небосвода .Слабият сутрешен полъх приятно разрошваше влажните му кестеняви коси ,дарявайки го с чувство на свежест .Фургонът вече се движеше по ясно изразен път ,а по коловизите в двата му края личеше ,че по него всекидневно преминават превозни средства .
- Е Мат момчето ми ,изглежда си бил доста уморен след като снощи заспа така бързо .Успя ли да си отпочинеш ? - попита Ал прозявайки се .По всичко личеше ,че старецът не успял да мигне и за секунда .
- Сънищата ми Ал ... тези сънища страшно много ме напрягат . - отговори Мат и отново сбръчка неразбиращо вежди .
Веднага щом спомена за сънищата си Мат усети каменния погледа на Амарин и срещна широко отворението очи на Алвин .
- Какво има ?Защо ме гледаш така ,сякаш да сънуваш е нещо нередно ? - попита Мат раздразнено .В моменти като този се чувстваше като някой умопобъркан .
- Извинявай ... просто ... очудих ,че си успял да сънуваш след снощната вечер . - отговори лаконично Ал . - Ако напрегнеш око ще успееш да видиш крайната точка на нашето пътуване .
Мат го послуша и се вгледа в далечината и наистина ,някъде там на хоризонта се забелязваха различни по размер и височина постройки оградени от висока стена .Някъде там бяха и отговорите които той щеше да получи .Отговорите на които Мат се надяваше ,същевременно го плашеха .В цялата тази загадъчност имаше нещо нередно - мислеше си той .В него се зароди странно усещане ,усещане ,че след като премине отвъд стените на този град няма да има връщане назад .Тази мисъл го накара да се замисли дали наистина иска да разбере истината за всички събития до този момент .Но имаше ли друг избор ?Момче изгубено в самия себе си ,момче без минало .Връщане назад наистина нямаше ,истината беше ,че няма към какво да се върне .Тази мисъл го натъжи ,упря лакти в коленете си ,затвори очи и подпря глава с юмруци .Когато отвори очи ,погледът му попадна върху синджира които висеше на връта му ,а веднага след това в съзнанието му изплува и татуировката върху лицето Амарин - бяха иднтични .Мат вдигна глава и погледна мъжът в черно ,ръката му стискаше синджира .Как можеше да не направи връзката още първия път .Вместо да доведе до отговори ,тази прилика между него и Амарин породи още повече въпроси .Когато погледна напред ,Градът беше на не повече от километър напред .
-------

готино !

Златооки ми приятелю


Определено имаш дар слово.Бих казал,че се изразяваш много добре,както и описание,така и самият разказ.


Само,че моля те избягвай правописните грешки,защото те най-много отблъскват.Една запетайка по-малко не е фатална,но една грешна дума повече е.

Като цяло,насоката на разказа ми харесва,само едно не разбрах-когато заспива Мат сънува различни сънища,които се случват наистина,или е някакъв вид гадаене.Или ще разберем по-нататък.

Ето ти и оценката ми

Правопис-9.5/10
Описание-10/10
Оформление-10/10
Средно аритметично-9.8/10

Бих,казал една дума

!БРАВО!

Мога само да благодаря на всички вас за позитивните коментари ,най-вече на King ov Hell за подробната рецензия !
@King ov Hell - с риск да прозвуча глупаво ще ти отговоря искрено - и аз не знам още как да го продължа ,ако знаех ,щях или да съм в края на историята ,или да съм я завършил !Определено сънищата/виденията на главния героя ще играят значителна роля ,но по какъв начин точно - не знам .Разтроен съм относно развоя на събитията и скоро ,когато разполагам с достатъчно време да седна и помисля ще постна нова част .

Благодаря отново !

От одавна не е имало част-няма муза,или не моем да измислим нищо.