Абе хора вие зле ли сте? Да знам за проклетия белтък и за 90 процента от тях е 46 градуса.

СТИГА СТЕ ВКАРВАЛИ РЕАЛИЗЪМ ВЪВ ФЕНТЪЗИ БЕ УМНИЦИ. НАЛИ Е ФЕНТЪЗИ!!!!!!!!!!!

Кралице, мойте елфи пък ще са необикновенни, магически елфи дето имат магия в тях разбираш ли и могат да правят accidental magic в някой случаи.

Физика знам със сигурност повече от тебе, а за биология - само ще спомена че съм първа година молекулярна биология в University of Edinburgh. Така че ако нямаш докторантура по биология, не ми говори се едно знаеш повече от мен. Ако имаш - браво. отвори си компот.

Кой каза че манерката е пълна догоре бре????????????? А????? Може би има само 2-3 глътки останали???

А ти обезводнява ли си се така че само магията във тебе те държи жива напук на естествените закони/??? Не си. Аре не ми казвай какъв да ми е героя. Аз не ти казвам кво може и не може твоята, да си имаме уважението.

Дали стилът ми има нещо общо с Прачет или не - секи си решава сам за себе си. Научи се да не правиш обобщения в обществени форуми. Хумора бил груб.........

ЛЕЛЕЕЕ ВЕРНО ЛИ? ВЕРНО ЛИ??? БРЕЕЕЕЕ? ТИ СИ ОТКРИЛ ТОПЛАТА ВОДА НАПРАВО.

Мисля че повторих, потретих, по-ентих че героя ми е циничени и саркастичен. Къде да ти сместя тънкия англииски хумор в това хммм?

Има светове разлика между constructive criticism и алогичните "забележки" от тебе и от кралицата. Повечето от нещата за който ме питате, ако сте играли грам RPG игри или сте чели стандартно фентъзи - нямаше да ме питате. Ако си бяхте размърдали въображението - също.

Повече не исками да чуя забележка ако няма свястна логика в нея и ако не е цивилизовано поднесена. Това не е детската градина:

"Пеши млъкни щото не те харесвам"

и

"Твоя стил не ми харесва и не мога да разбера кво пишеш => за съм велик, а ти не."

Верно за пронизването не се бях сетил. Случва се, не съм най-надарения писател.

Пиша си нещата и си ги пускам навреме. Детските ви рантове, няма да чета. Толкоз.

P.S. Пишета квото искате, псувайте ме, кво желаете. Наз беше прав.

Сен, "thurst" значи "мушвам" или "мушкам", "penetrate" значи "пронизвам". Но както и да е, в този случай и тази върши работа.
Виждам, че този път ти си ми иззел функциите на "главен мрънкач", така че май този път ще си спестя мастилото, че и бездруго ми е кът...

Арконе, излез от форума и не влизай един ден. През този ден въобще не се и сещай за форума - прави разни други неща, които обичаш. След това се върни и на трезва глава прочети какво са писали другите и как им отговаряш ти. Сигурен съм, че ще се засрамиш. И ако другите са започнали да ползват някакви обидни думи, то определено ти беше първи в това.
Също така, много те моля, отговори от тип "като не ти харесва написаното от мен, не го чети" не са особено оригинално, а още по-малко - смислени. Дай никой да не чете написаното от другите, понеже не го кефи. Какво тогава правим заедно въобще? И съм на мнение, че Кралицата, Сен и Гарванката, като създатели на темата, имат правото да налагат някакви ограничения. Ако дотолкова не искаш да се съобразяваш с тях, понеже не ти прилягат и не ти харесват, просто се откажи. Защото едва ли ще престанат да те критикуват за тях, а ти като не искаш да променяш стила си на писане, просто няма друг вариант.

Penetrate принципно значи прониквам, мушкам принципно е stab, thrust може да се преведе по много начини, но като характеристики бих казал, че е най-близо до пронизвам

Иначе - да, мога да мрънкам, не го отричам, добър съм в това, а все пак сме колеги в повече от едно начинание и, надявам се и ти така да смяташ, приятели и мога да кажа, че си приличаме до някаква степен.

Арчоне, и като си влязъл в университета в Единбург какво, всички да ти се кланяме ли? Мисля, че най-високи академични постижения в тая тема има Рекс, а той приема критика много радушно и не се репчи по тоя детински начин.

Конструктивната критика се състои в обяснение къде са ти слабите места - такова получи. Тя също така включва и предложения как да се премахнат грешките, което пък в смисловите грешки е много просто и няма нужда от споменаване - мисли преди да пишеш. Ти вместо да кажеш "Добре, ще гледам да обяснявам нещата по-добре нататък", започна да се пениш. След това ти казах защо ти пиша по този начин - нито аз, нито IceQueen, нито който и да е от пишещите тук, не ти е кофа за изхвърляне на боклук. Като почнеш да се държиш към другите като хора, тогава и те ще започнат да се държат с теб като човек.

Между другото виждам, че много обичаш да си едитваш постовете. Това няма да е необходимо да го правиш, ако мислиш малко преди да пишеш.

Частта ми е готова. Знам, че е ужасна, но Музата ме е изоставила тия дни :/

На мен пък частта ми хареса, въпреки че имаше места, на които ми се струваше, че просто нещо остава недоизказано. Липсата на желание обяснява такива неща де...

The CROW, мила, сори, че така бързо след тебе ( държах да го напиша на всеослушание!), но по технически причини не искам да пускам утре, а така ми се падна ^^

Относно твоята част, много ми хареса, то което не ми ти го казах и го оправи Така, че единственото, което мога да кажа е: Чакаме да видим, какво ще се случи по на там.

Гарванке, нещо частта ти не беше особено интересна. Малко едно нищо не се случи в нея, освен да ни запознаеш с още един от героите си. Имах усещането, че не знаеш защо ни разказваш тази история, по-скоро го правиш, защото ти е ред и трябва да напишеш нещо.
Когато разказваш за военните преживявания на Финрод, го описваш като някакъв безстрашен човек - не се притеснява дали при следващото сражение няма той да загине, а мисли само за това "Кой от всичките тези хора наоколо ще е следващия?". Все едно казва "Кретени - аз не мога да умра, пък те го правят". Вярвам, че това не е било целта ти, така че може да погледнеш защо се е получило така. Според мен си изпуснала някое и друго важно изречение или дума.
Няма да е лошо и да обясниш защо орелът и мечката са нападнали човека. И особено дали те са "другите двама териантропи", или са нещо друго. Орелът говори на Шаи, така че предполагам, че те са тераиантропи, но това въобще не става ясно от текста. А според мен това не е нещо, "за което читателят трябва сам да се досети".
Един съвет още - по-важните характеристики за героя трябва да бъдат споменати възможно най-рано. Защото в противен случай "се подразбират". Говоря за това, че вълчицата била доста едра/голяма - не го беше споменала и аз лично си я представях от "средна на размер", до дори "малка". Особено като използваш думата "вълчицата", която макар и да не е умалително, някак не ми дава схващането, че става дума за вълк "с наднормено тегло" ( ). Читателят си изгражда някаква представа за героя, а в един момент авторът го сюрпризира с факта, че всъщност представата му е напълно погрешна. Сега се сещам за един такъв момент - чета "Безпощадно" ("Without Remorse") на Том Кланси (много добра книга, препоръчвам я!) и там има един герой, който внася наркотици в Щатите. Та по средата на книгата се оказа, че той бил чернокож! Само дето авторът не го беше споменал никъде и аз дотогава си мислех, че е бял, понеже това ми е "схващането по подразбиране". Разбира се, за някой чернокож схващането може и да е за чернокож мъж, но фактът е, че читателят е предразположен към това в един момент да седи тъпо и да се чуди "абе авторът не беше ли казал друго" (защото по-късно тези самостоятелно възприети образи не се отличават от написаните от автора), "аз съм много тъп да си мисля друго" и т.н. Стига толкова по този въпрос, понеже стана локум... Извинявам се...

Сега да си помрънкам по мое му.
Ще ти обърна внимание на следното изречение: "С нея бяха останали трима живи" (териантропи). Първоначално не става ясно колко точно са живите териантропи - 3 или 4? Аз лично разбрах общо 4. Едва при следващото изречение се досещаш, че явно са 3, защото пишеш "другите двама". И се върнах на предишното изречение и едва тогава разбрах какво си имала предвид. Мисълта ми е, че е по-добре да напишеш "освен нея бяха останали още двама", защото това не поражда двусмислици - броейки Шаи са трима, или има още трима, "покрай нея". Както и да е, това не е голям проблем.
Ще спомена и че доста често пишеш пълен член, а на съответното място трябва да е кратък. Явно трябва да внимаваш повече за това. Също имаш и някоя и друга сбъркана дума, но това е от невнимание на конкретното място. Като цяло е доста добре написано.

Йей, Рекс ми коментира творението ^^ Мисиии

Само за характеристиките искам да вметна, че нямаше кога по-рано. Предната част нямаше как да го включа ^^

Винаги можеш да напишеш едно малко описание. Например при това:
"Ръждивокафявата вълчица отстъпи още крачка назад и гърбът й се прилепи до студения камък."
Може да го промениш например на:
"Ръждивокафявата вълчица отстъпи още крачка назад и гърбът й се прилепи до студения камък. Въпреки големите си размери, двата орка представляваха реална заплаха."
С това не искам да ти казвам как да пишеш, а да ти дам пример, че, поне според мен, винаги можеш да направиш малко описание.

МГР, мисля, че изпускаш факта, че вълчицата вече не е в реалният си свят, а е в Нов. В увода премина през портал, който я закара в света на момъка, където явно хората и шифтърите воюват. Така, че кат се позамислиш, вълчицата, когато отстъпва от орките си е съвсем нормална по размери.

ТОЙ СЕ ЗАВЪРНА!!! И ЩЕ НАЛОЖИ ДЕБИЛНОТО СИ ПРИСЪСТВИЕ...
Ако го искате.


Тъй...
Име: Хърф
Раса: Човекоподобно
Клас: Apprentice Wizard
Възраст: 17

Ветровете фучаха! Дъждът плющеше! Светкавици брулеха върховете на дърветата в нощта, подобно на вилица, държана от ветеран с паркинсон, гонещ маслинка. И над цялата тази природна суматоха прокънтя глас:
- М'фк' му!...
Хърф изплю попадналите в устата му екземпляри местна флора и фауна, примесени с кал и въздъхна. За трети път тази седмица оплескваше заклинанието за субпространствена дислокация. Шансовете старшите магьосници да изявят желание, бегло обвързано с неговото връщане в академията клоняха към нула. Можеше само да се надява, че не са го изритали.
Младежът се изправи и доколкото можа приглади зелената роба. Не постигна особен успех. Откакто се помнеше, дрехите упорито отказваха да му пасват. Особено мокри такива. Въздъхна отново и се огледа. Изглежда беше попаднал на тропичен остров. Почеса крака си и захвърли нехайно уловеното в процеса многокрако членестоного. Много тропичен. Поне плажът беше наблизо. И огромният вулкан.
- ?!? - потенциалният маг изхриптя, забелязвайки последния.
Трябва да отбележим, че Хърф не беше особен познавач на геологията. Това би обяснило донякъде последвалият му отчаян опит да успее в това, в което преди минути се бе провалил.

Някои хора твърдят, че адреналинът вършел чудеса. Мягьосниците само пръхтят снизходително, когато някой изкаже подобно становище. Но пък, те постоянно си хриптят снизходително. Хърф бе донякъде склонен да вярва в тази теория. Но в конкретния случай, единствено принуди потенциалния мягьосник да прехвърли заклинанието набързо оставяйки след себе си сравнително голям кръг от изгорели листа. Затова пък тупна на сравнително реален каменен под. При упражняващите мистични изкуства, заклинание с липсваща приблизителна насоченост беше върхът на арогантността, която можеш да покажеш пред вселената. Защото в повечето случаи, изпълнилият го губи възможност да се катери. Или да извършва каквито и да било действия.
Хърф повдигна поначало посмачканото си лице от пода - Напълно веществен, както сам се убеди - и впери поглед във въздуха пред себе си, изчаквайки търпеливо суматохата от цветове и полусилуети да придобие вид на хуманоидно същество, вероятно стигащо до коляното му - при други обстоятелства, разбира се - надвесило се любопитно над главата на изглеждащият като победител в състезанието "Колко ще издържа в гигантска тенджера, пълна с блатна вода" полумаг.
- К'д' сфм? - попита младежът, мислено отбелязвайки си, че говорните му способности днес не са на ниво.
- К'во ка'аш, друже? - опули се насреща му гномът.
- Зададох стандартния за случая въпрос - сопна му се в отговор Хърф - а именно "Къде съм".
- Ей, ти да не си някой философ? - изгледа го недоверчиво събеседникът му.
- Защо?
- 'Щот' таквиз' антрактни... не, бе - абстрактни ги плещят само философите.
- Моля?...
- Че как, 'де си? Тука, друже.
Хърф отново заби нос в пода - и мигновено съжали за това. Всъщност, изобщо не го интересуваше къде се намира. В момента искаше само да си дремне.
- Слушай, друже, ти май не си местен, а? - обади се дребосъкът.
- Не.
- Тогаз', слушай - започна заговорнически - то и аз не трябва да съм на дъртия кокаляк в кулата, ама чух че имал туй онуй, дето може да струва някоя жълтица. Като те гледам така, не ми мязаш на скелет. Ти на нищо не мязаш, ама щом висиш по таваните, ще да си свестен. Тъй че, що ще речеш да тафим к'вото можем заедно? А? Да му покажем на тоз' магесник!
Хърф живна.
- Магьосник? Тук пребивава магьосник?!?
- Ъхъ - кимна гномът - Ти май здраво си си треснал чотурата, 'га си падал, а? Нали него си дошъл да обираш? Дъртия некромант... 'Къв беше... Торгайст. Абе, к'во пребледня? Ако се гътнеш тука и обвинят мене, мъртъв си!
- Гтдфгфсдгнгнгнеекромантртътр?!?
- Ъхъ.
Последвалите няколко мига могат да бъдат разгледани като кадри от филм.
Хърф скочи от пода и се завъртя във внезапен прилив на енергия на пета към най - близкия прозорец.
Гномът го захапа за глезена.
Потенциалният магьосник пресъздаде изненадващо точно звукът, издаван от вълк, предрешен като овца, попаднал в стадо с късоглед овен.
Вратата на залата, в която се намираха се отвори с замах. В рамката и стоеше прегърбен мъж, очевидно доста сънен, облечен в черна нощница на черни зведички, с черна нощна шапка, който държеше черна свещ.
Странен силует, наподобяващ палмово дърво с извънредно странна обувка в основата на стъблото полетя през прозореца.
- Да ви ... слонове, ... ... ... ... натрапници - промърмори некромантът, обърна се и се върна към съня си.
- 0'0 0!... - избълбука Хърф под водата.
- 000 000, друже. - съгласи се гномът.


ПС: Кире, надявам се не възразяваш, че съм те намесил.

пущих мойта част... ще ма извинявате, но немам муза, жега ми е, учим за поправки и е малко претупано на места ...

Кире, с голям кеф го прочетох и ми донесе още по-голям кеф ^^ Много готино се е получило. Сега ще има да ме гложди какво ще стане в продължението, но пък ще си струва ^^

Такам, след обсъждане относно увода на Hurford и готовността от негова страна да оправи куцащите моменти и да пише, вече както трябва, а не просто да отбие номера, се реши да му се даде шанс. Довечера, когато се появи ще се реши къде, кога и как да се включи.

След изчезването на частта на Dark Archon и липсата на всякакъв отговор/обяснение от негова страна, приемаме, че желанието му да пише по този проект се е изчерпало. Следователно той отпада като играч.

BOOKY пък минава в "изчаквателен' режим, което значи, че за още две завъртания остава последен номер, като ако не покаже желание да пише преди да му дойде реда - директно се пропуска, без да се изчакват двата дена, а ако и след третото завъртане не се появи и той ще отпадне от разказа.
EDIT: Изглежда и BOOKY окончателно отпада от разказа.
MetalGearRex, мерси за информацията

Така, първо искам да похваля Кралицата и Кирето за готините части, да благодаря на Хърф, че изявява интерес към нас и след това съобщавам решението, взето след много скубане на коси, детски крясъци и плач и някой друг потрошен зъб и извадено око. Редът в момента е:

1.Sentry
2.NhazUl
3.Max Payne
4.Hemoglobin
5.indigo
6.MetalGearRex
7.zerocool
8.The CROW
9.IceQueen
10.Кире_Гръчата
11.MM13_666
12.Hufford

Което ще рече, че Hufford е наред, който е преработил малко увода си и сега чакаме част от него до четвъртък, но май е желателно да пусне в сряда... малко не съм сигурен и аз по тази част. После съм аз, след това следва Наз, после е Макс и така, както го виждате по списъчето

Така: За частта на Хърф.
Мене ми харесва Гном,а - симпатяга е

Иначе изрази и сравнения като:


и


Са неуместни и ще те помоля да ги замениш с някои, които да са по-подходящи за атмосферата на разказа. А също така и за напред да използваш такива.

--------------------------------------------------------------------------
ВАЖНО


След като две седмици никой не реши да вземе участие в избора за име на основният свят, се стигна до момента, в който това име бе нужно и с наличните 5 човека в чата, решихме:

1. Основният свят се казва Етеос.

2. Морските хора ще имат столица, която се казва Либора. Това е плаващ град, който частично може да изплува, но може да бъде намерен, само ако Морските хора пожелаят това. Все пак града е доста известен, къде като сигурни факти, къде като мит.

Ама, ама, ама... авторът не живее във въпросния фентъзи свят. Нито читателите.

Прочее, малко разяснение, относно това:

Героят ми оплеска работата по своя вина, а втория път успя заради порталите. Да не помислите, че го правя твърде силен.
Колкото до Шайсбург - надявам се не възразявате, че го включих. Само че, менторите на героя ми ще вземат участие в действието малко по - нататък и се наложи да ги включа.

Съгласно съществуващите според мен изисквания на кралицата, авторът трябва да ползва само сравнения, които са познати на героя му.

Според мен това не е точно задължително. Един анахронизъм може да допринесе за комичния ефект от сцената, но два такива в рамките на съседни изречения си е престараване и оплесква стила.